Загубата на Байерн Мюнхен у дома с 1:2 от Интер във вторник беше очаквана и заслужена. Въпреки това баварците създадоха достатъчно голови ситуации на „Алианц Арена“, за да спечелят срещата. Затова, когато старши треньорът Венсан Компани заяви: „Все още имаме пълна вяра, че можем да спечелим“, думите му имаха основание. Този сблъсък от 1/4-финалите в Шампионската лига остава напълно отворена.
Все пак, ако може да се направи извод, то е, че този състав на Байерн изглежда опасно уязвим спрямо изискванията на европейския футбол. Необходима е сериозна работа през лятото, че и след това, за да отговаря на стандартите на клуб с подобни мащаби и амбиции. В тима има класни играчи, но може би липсва група, която да е структурирана и организирана по подходящ начин.
Отборът бе отслабен от изключително тежка серия контузии. Алфонсо Дейвис, Даю Упамекано, Хироки Ито и Джамал Мусиала пропуснаха мача, като само французина има шанс да се завърне преди края на сезона. Кингсли Коман, Александър Павлович и Мануел Нойер също не играха в първия мач срещу Интер, но има вероятност да се възстановят за реванша следващата седмица.
Това означаваше, че Байерн беше лишен от седем потенциални титуляри, което принуди Компани да търси нестандартни решения. Йосип Станишич бе използван като ляв бек – неудобна позиция за десен защитник. Макар и преди да е играл там, той никога не изглежда толкова уверен, колкото отдясно.
Рафаел Герейро бе изтеглен напред, за да замени Мусиала в ролята на атакуващ полузащитник. Португалецът е наистина универсален играч. В Борусия Дортмунд често изпълняваше подобни функции преди трансфера си в Байерн през 2023-а година. Макар да е номинално ляв бек, той е бил ползван и като дефанзивен халф, а понякога и на още по-офанзивни позиции.
И двамата се представиха сравнително стабилно. Герейро, особено през първата част, бе активен елемент в агресивния пресинг на Байерн, включващ петима футболисти, когато Интер владееше топката в собственото си поле. С топката в крака Герейро подпомагаше изграждането и поддържането на атаките, които в друга вечер, с по-добър завършващ удар, особено от Хари Кейн, можеха да доведат до повече голове.
И все пак поражението не беше шок, както и очертаващите се слабости в състава, който показва нарастваща пропаст между водещите фигури и резервите. Нито един отбор в света не би преминал през такава вълна от контузии без последствия. Всички тези отсъствия винаги ще се отразят на представянето, особено срещу толкова добре организиран и техничен тим като Интер. Но има клубове, които да по-добре подготвени да се справят с подобни ситуации.
Не е случайно, че двата гола на тима на Симоне Индзаги дойдоха след бързи преходи – от типа, който разкрива недостатъчно сработени системи. Интер се възползва от празнините между вътрешните халфове и крайните защитници, както и от дисбаланса между защитната и средната линия на Байерн.
Този проблем с дълбочината на състава има два аспекта. На първо място, личи от това колко малко е качеството на резервите. От осемте смени на Компани във вторник, двама – Карл Ленарт Карл и Йона Куси-Асаре (и двамата на по 17 години) – все още нямат минута в Бундеслигата или в Европа, а третият – Йонатан Асп Йенсен (19 години) – има само минута игра за първия отбор. Четвъртият – Габриел Видович (21 години) – е обещаващ талант, но е записал едва десет минути в първенството, девет от които в Майнц, когато бе под наем там през първия полусезон.
Дори при завръщането на титулярите Байерн няма скамейка, която може безпроблемно да замени основните фигури. Никой не очаква резервите да бъдат на същото ниво, но за клуб от тази величина е нормално да разполага с играчи, които могат да запазят игровия ритъм и тактическата дисциплина.
Пример е Дейвис. Малко крайни защитници в света притежават неговата динамика и пробивност. Но в състава няма футболист, който дори частично да наподобява неговия стил – никой толкова бърз, никой, който да прави същите припокривания. При всяка негова контузия, целият ляв фланг трябва да се пренастройва, губейки основната си сила.
Сходна е ситуацията и с Мусиала. Напълно логично е да се приеме, че той е играч от световна класа. Но липсата на друг плеймейкър с подобни качества го прави незаменим, ако отсъства. Като се има предвид колко често германецът преминава с топка в крака покрай защитници и е подложен на физически сблъсъци, наличието на алтернатива на тази позиция изглежда от ключово значение. Не просто резерва, а играч, който притежава сходни качества – владение на топката, умение да привлича бранители към себе си и ефективност при действие в сгъстени пространства около наказателното поле.
Същото важи и за Хари Кейн, че дори и за Майкъл Олисе. Загубата на футболисти от такъв калибър би повлияла на всеки отбор, но тази вълна от травми е ясен сигнал към Байерн, че е време за подсилване – не чрез тотална тактическа промяна, а чрез интелигентно надграждане, каквото липсваше във вторник.
Когато са в пълен състав, това е мощен и техничен отбор. Има много позитиви, а възрастовият профил с Мусиала, Павлович, Олисе и вратаря Йонас Урбих (всички под 23 години) е обнадеждаващ. През лятото се очаква и пристигането на Том Бишоф от Хофенхайм, който на 19 вече впечатлява.
Но работата далеч не е приключила. Байерн трябва да се подготви по-добре – да защити силните си страни и да намали зависимостта от тесен кръг играчи. Това е следващата необходима крачка, независимо какво ще се случи в реванша на „Джузепе Меаца“ следващата седмица.
Използвана информация за материала: Себастиан Стафорд-Блур, The Athletic
Няма коментари.