Старши треньорът на Байер Леверкузен – Шаби Алонсо, официално обяви миналата седмица, че напуска клуба след края на сезона.
„Време е да потвърдя, че това ще бъдат последните ми мачове в Байер“, каза Алонсо.
Според повечето водещи медии, 43-годишният специалист ще поеме Реал Мадрид от новия сезон. Той ще замени Карло Анчелоти на поста, който застава начело на националния отбор на Бразилия. Договорът на Алонсо с „аспирините“ е за още една година, така че германският вицешампион ще получи определена сума, за да го пусне още сега.
Испанецът е работил в школата на Реал, а след това води втория отбор на Реал Сосиедад. С Байер Леверкузен той стана шампион на Германия миналия сезон без нито една загуба, като това беше първа титла в историята на „аспирините“. Освен това триумфира с Купата на Германия и Суперкупата на страната.
Определено обаче периодът преди и след Шаби Алонсо са коренно различни – не само за Байер Леверкузен, но и, може би, за германския футбол като цяло. Ще започнем с Леверкузен, защото изглежда по-лесно.
Мащабът на постигнатото от Алонсо говори само по себе си. Преди 2024-а година „аспирините“ н никога не бяха ставали шампиони на Германия в 120-годишната си история – нито преди, нито след старта на Бундеслигата през 1963-а година. Домашният дубъл без нито една загуба не само беше безпрецедентен за клуба, но и постижение, каквото не бе виждано в историята на германския футбол.
Алонсо беше само на една победа от европейски трофей – успех, който щеше да го впише с отбора си в пантеона на футбола. Аталанта и Адемола Лукман осуетиха това, но мащабът на неговото влияние остава неоспорим.
На първо място, защото съставът, който Алонсо наследи, изглеждаше само на теория способен на подобни висоти. Леверкузен отдавна е клуб с отлично скаутско звено, който развива играчи на най-високото ниво, но привличането на таланти не е достатъчно. По-сложно е да ги развиеш така, че да изглеждат готови за най-големите клубове в Европа.
Именно тук Алонсо постигна изключителен успех – използва играчите така, че да разгърне максимума от техния потенциал. При някои това изглеждаше лесно. Флориан Виртц е пример за точно за това. Но, когато Алонсо пристигна, Виртц беше едва на 19 години и току-що се възстановяваше от сериозна травма на коляното. Без съмнение той вече беше отличен играч – в предишния сезон бележеше средно веднъж на всеки 109 минути в Бундеслигата.
И все пак, намирането на оптималната роля за Виртц и осигуряването на подходящи негови партньори, които да извлекат максимума от способностите му, като Гранит Джака, Жереми Фримпонг и Алекс Грималдо, както и общата синергия на останалите, превърнаха изключителния му талант в топ футболист.
Днес много от играчите в състава се гледат с други очи – поне шестима изиграха най-добрия си футбол под ръководството на Алонсо. Фримпонг, несъмнено, е сред тях. В интервю за The Athletic през 2024-а година той подчерта:
„Всички го разбират. Когато има идея, той я прави смислена за всички. Винаги имам чувството, че знае как да използва моите качества“.
Този модел обаче се разпространи върху целия отбор. Алонсо насочи атакуващия и креативен инстинкт на Грималдо, помогна на Йонатан Та отново да стане национал на Германия. Въпреки тежка травма в най-добрите му години, Патрик Шик отново стана голова машина. Кариерата на Нейтън Тела, Пиеро Инкапие и Едмонд Тапсоба също напредна значително – всички те ще донесат сериозни приходи при тяхна продажба.
Това е част от приноса на Алонсо – директна добавена стойност чрез бъдещи трансфери. Но още по-съществен е начинът, по който той подобри перспективите на Леверкузен в дългосрочен план.
В днешния трансферен пазар клубовете в подобна роля са само спирка по пътя нагоре. Конкуренцията е жестока, а клубовете се състезават с оферти за най-бърз и сигурен път към елитния футбол и богатството.
Дори в рамките на Германия, Леверкузен се бори с Айнтрахт Франкфурт, РБ Лайпциг и Борусия Дортмунд. Лесно е да изгубиш позиции. Дортмунд вече не е първият избор за младите звезди. След израстването на Дани Олмо, Йошко Гвардиол и Доминик Собослай в Лайпциг, както и на Рандал Коло Муани и Омар Мармуш във Франкфурт, родителите и агентите все по-често се доверяват на други пътища за развитие.
Алонсо създаде визия, която ще осигури трансфери за поне шестима играчи в стил „Елате в Леверкузен за титли, Шампионска лига и развитие“.
Разбира се, напускането му отслабва този вид кампания, но той си тръгва, след като превърна Леверкузен в най-привлекателната дестинация в този сегмент. Показвайки, че можеш да се готвиш за върха, докато печелиш трофеи и пишеш история. Може би той си тръгва и с още една мисия – да подчертае нуждата от промяна.
Германските клубове често реагират на кризите без излишни рискове. Това е манталитет, който Висшата лига имаше преди десетилетие – доверяваха се на опита пред визията. Стабилността се цени повече от амбицията.
Този подход все още е жив в Германия и поддържа кариерите на много треньори, въртящи се между клубовете. Не без основание – Втора Бундеслига приютява исторически грандове като Шалке 04, Кайзерслаутерн, Нюрнберг, Фортуна Дюселдорф. Хамбургер пък тъкмо се завърна в елита след седемгодишно отсъствие.
Страхът движи много решения. Когато „аспирините“ затъваха през есента на 2022-а година изкушението беше да се минимизира рискът. „Леверкузен ще следващия Хамбургер или Шалке“, беше общото мнение.
При назначаването на Алонсо отборът беше в зоната на изпадащите. Това не отразяваше реалната им сила – бяха трети в предишния сезон. Въпреки това рискът, който Саймън Ролфес и Фернандо Каро поеха, не беше малък. Алонсо нямаше предишен опит като треньор на първи отбор и не беше свързан по никакъв начин с клуба. Днес този риск изглежда логичен. Но ако проектът се беше провалил, Ролфес и Каро щяха да търпят сериозни критики.
Назначението на Алонсо беше смело и нетипично за германския футбол. Леверкузен е по-интернационален клуб от повечето в Бундеслигата. Испанецът замени швейцареца Херардо Сеоане, който сега е в Борусия Мьонхенгладбах. Преди това треньор беше нидерландецът Петер Бош. Така че Леверкузен не разчиташе на старите „кучета“.
Много клубове биха посегнали към „сигурен вариант“ или временен избор. „Аспирините“ не го направиха. Те поеха оптимистичен риск, който се отплати с най-славния период в клубната история и с пример, който може да вдъхнови промяна.
Бундеслигата беше по-добро място с Шаби Алонсо. Неговият завет обаче може да се окаже траен, дори след раздялата му с германския футбол.
Използвана информация за материала: Себастиан Стафорд-Блур, The Athletic
Няма коментари.