Тактиката, формацията и стила на игра: как ще изглежда Ман Юнайтед при Аморим?

Престоят на новия мениджър на Манчестър Юнайтед Рубен Аморим на „Олд Трафорд“ официално започна в понеделник, 11 ноември.

Рууд ван Нистелрой се справи чудесно, докато изпълняваше ролята на временен наставник на „червените дяволи“, като не допусна загуба в нито един от четирите си мача начело. И четирите срещи бяха на „Олд Трафорд“, а Юнайтед победи на два пъти Лестър – веднъж за Купата на Лигата, ПАОК Солун в турнира Лига Европа и направи равенство с Челси във Висшата лига.

Въпреки добрите резултати напоследък, Ван Нистелрой няма да остане в щаба на Аморим, който ще работи със свой екип, а това беше потвърдено от Ман Юнайтед. Аморим подписа договор до 2027-а година, като има опция за още една. Официалният му дебют начело на манчестърци ще бъде при гостуването на новака Ипсуич на 24 ноември.

When Ruben met the Reds #MUFC

— Manchester United (@ManUtd) November 13, 2024

„Няма да стана различен човек. Знам, че ще бъда добре. Без значение дали става въпрос за три месеца или десет години, знам, че ще бъда добре. Напълно наясно съм с това кое е важно в живота. Наистина искам да печеля. Ще бъда в по-добро настроение, ако това се случи. Със сигурност няма да загубя себе си, по-скоро бих загуби треньорската си професия. Ще бъде трудно, не си правя илюзии. Готов съм за новото предизвикателство. В мир съм със себе си, мога да се фокусирам върху новата си работа и очаквам с нетърпение да започна. Знам, че ще ми бъде трудно да повторя успехите си тук на друго място“, каза Аморим след последния си мач начело на Спортинг.

Неспособността на бившия мениджър Ерик тен Хаг да приложи някакъв стил на игра в Манчестър Юнайтед беше един от най-големите му проблеми, така че едва ли е изненадващо, че в лицето на Рубен Аморим клубът избра треньор с ясна идентичност за наследник на нидрландеца.

След четиригодишен престой в Спортинг, по време на който той спечели две титли на Португалия и две Купи на лигата, след като преди това спечели Купата на лигата и с Брага, 39-годишният бивш халф остави своя отпечатък върху играта.

Meeting and greeting

Ruben Amorim met with members of his squad for the first time today #MUFC

— Manchester United (@ManUtd) November 12, 2024

Спортингът на Аморим се характеризира с притежание на топкатата, с къси пасове, потройка с трима в защита и агресивна система за прсиране, улеснена от високата защитна линия. Как, обаче, ще се пренесат неговите методи в Манчестър Юнайтед?

Трима в защита и колко важен ще бъде Лисандо Мартинес?

Изглежда малко вероятно Аморим да се отклони от формацията с тройка централни защитници, като се има предвид, че той е използвал тази система във всички мачове от португалското първенство и в европейските турнири. Според Opta, неговата най-често срещана начална формация е 3-4-2-1, след това 3-4-3 и 3-5-2.

Ще отнеме известно време новите му играчи да свикнат с този стил на игра. Под ръководството на Тен Хаг Манчестър Юнайтед започна почти 90 процента от мачовете във Висшата лига и в Европа във формация 4-2-3-1. „Червените дяволи“ не са излизали за двубой в нито един турнир с тройка в защита, отчита Opta.

Матайс де Лихт изглежда като най-добрата опция за първи избор в центъра с трима в отбрана, предвид опита му в такава формация, въпреки че Хари Магуайър е друга опция, тъй като е играл в подобен вариант за национални отбор на Англия.

Междувременно, позициите на бековет изглеждат по-подходящи за Лени Йоро, който има енергията да покрие пространството зад крилото, и универсалния Лисандро Мартинес. Първият, обаче, все още не е направил официалния си дебют за Ман Юнайтед, след като получи контузия още по време на предсезонната подготовка. Но потенциалът му не е под съмнение и допълнителната сигурност да играе заедно с двама централни защитници, а не с един, може да му помогне бързо да влезе във форма.

Въпреки че беше един от най-добрите играчи на Юнайтед под ръководството на Тен Хаг, Лисанро Мартинес ще има важна роля и в новата система на „червените дяволи“. Седейки отляво в тройката централни бранители аржентинецът е разглеждан от Аморим като играч със способностите на Гонсало Инасио, който играеше на същия пост в Спортинг с голям успех.

Подобно на Мартинес, Инасио е отличен подавач. Статистиката показва, че средната му успеваемост при пасовете е 95,9% на мач, като по този показател е на първо място в португалското първенство.

Задачата на Инасио е да насочва подавания напред към халфовете и нападателите на Спортинг, когато е възможно, и Аморим без съмнение ще поиска подобно нещо от Мартинес. Според данните на Second Spectrum за този сезон, неговите общо 746 паса покрай и зад противниковите защитници са с 54 процента повече от тези на всеки друг играч на Юнайтед. С други думи, Мартинес вече изпълнява подобна задача, нещо, което едва ли е останало незабелязано от Аморим.

Халф-бековете ще осигуряват ширина

Задната тройка на Аморим се превръща в задна петица, когато се отбранява, но неговите крила са предимно атакуващи оръжия, отговорни за осигуряването на ширина и допринасящите за головете и асистенциите.

Тен Хаг се опита да използва своите крайни защитници по подобен начин, като ги накара да натиснат високо по терена, когато държжат топката, но подходът беше погрешен, зщото двамата му централни защитници не успяваха да покрият пространството зад тях и опонентите на Юнайтед многократно се възползваха от създалите се пространства.

С по-добро прикритие същите играчи ще могат да се съсредоточат върху атакуващите си отговорности, без да се страхуват да бъдат изложени на опаснот на контраатака. Нусиаир Мазрауи и Диого Далот са по-скоро естествени крайни защитници, отколкото крила, но със сигурност могат да бъдат полезни и в последната третина на терена, а същото важи и за контузения Люк Шоу.

Аморим вече има опит с подобни футболисти в Спортинг, като пример за това Педро Поро, чиито 13 гола и 14 асистенции за два сезона и половина в Лисабон му донесоха трансфер в Тотнъм Хотспър.

Съвсем наскоро Нуно Сантош беше още по-ефективен, като допринесе с четири гола и 10 асистенции в 32 мача в Лигата през миналия сезон, играейки почти изцяло като ляв бек. Сантош, подобно на други, използвани на позицията от Аморим, е естествено крило, което увеличава възможността, колкото и малко вероятно да изглежда, по-атакуващ футболист, като Алехандро Гарначо, Амад Диало или дори Антони, да бъде преразпределен на позицита като халф-бек.

Колко ключово ще бъде събирането на Аморим с Мануел Угарте?

Мануел Угарте блестеше под ръководството на Аморим в Спортинг в продължение на два сезона, преди да премине в Пари Сен Жермен. Идването на бившия му наставник на „Олд Трафорд“ може да му помогне да преодолее трудния си старт в Юнайтед.

Угарте все още трябва да се адаптира към изискванията на Висшата лига, разбира се. Но Аморим знае как да извлече най-доброто от него. Той направи това в Спортинг, като му позволи да играе със силните си страни. Докато други, като Инасио, бяха накарани да се съсредоточат върху движението на топката напред, то задачата на Угарте беше да я отнема от противниковите футболисти.

Уругваецът се класира на шесто място сред играчите на Спортинг за точни пасове на мач през сезон 2022/2023, но добрата му работа в защита беше впечатляваща. Неговите общо 121 единоборства го наредиха като №1 в Португли и под №4 в петте най-силни европейски клубни първенства.

Способността му да печели топката беше използвана като средство за „защита на защитата“ на Спортинг. Но също така, той си имаше и офанзивни отговорности. Всъщност, въпреки че е дефанзивен полузащитник, Угарте беше ключът към голямата преса на Спортинг, печелейки притежанието на топката в последната третина 23 пъти през 2022/2023 – най-високият общ резултат от всеки играч в дивизията.

Той е свикнал с подхода на Аморим, когато отборът не притежава топката и това може да бъде полезно за новия треньор и надеждата за Юнайтед е, че уругваецът ще покаже качествата си и заедно с талант като Коби Мейно да изградят един отличен тандем в средата на терена.

Бруно Фернандеш може да се присъедини към тройката в атака

Разбира се, има и други опции в полузащитата, които Аморим може да обмисли, включително Мейсън Маунт, Кристиан Ериксен и Каземиро. Той дори би могъл да разположи Бруно Фернандеш в по-защитна роля.

Но Аморим като цяло предпочита по-дефанзивно настроени играчи, които да оперират в центъра. 30-годишният Бруно, който премина от Спортинг в Юнайтед се осъществи няколко седмици преди назначаването на Аморим в клуба през март 2020-а година, изглежда по-вероятно да бъде използван като подкрепа на нападателя.

Със сигурност Фернандеш няма да бъде поставен на крилото, а по-скоро като „№10“. И, разбира се, в тази област, португалецът е най-ефективен. Използването на Педро Гонсалвес от страна на Аморим в подобна роля в Спортинг е пример за това как той може да бъде използван. Госналвеш играеше повече по левия фланг и натрупа изключителни резултати под ръководството на Аморим, като отбеляза 81 гола и направи 56 асистенции в 187 мача във всички турнири.

Но с по-силен ляв крак, там ще застане Маркъс Рашфорд, а Фернандеш ще бъде използван на противоположния фланг, но той все още ще има достъп до централните зони, от които си остана най-опасен.

Виктор Гьокереш трябва да бъде пример за Расмус Хойлунд

Едва през последните два сезона в Спортинг Аморим имаше лукса да разполага с наистина качествен нападател. Преди пристигането на Виктор Гьокереш, който има 66 гола в 68 мача за клуба, голамйстори на отбора бяха Гонсалвес и Пабло Сарабия.

Но ударът с Гьокереш все още дава надежда, че той може да се надява да извлече доста повече от нападателите на Юнайтед, особено от Расмус Хойлунд, който струваше доста пари, но отбеляза само 18 гола в 55 мача във всички турнири след пристигането си на „Олд Трафорд“ от Аталанта миналата година.

Хойлунд, макар и бърз, не демонстрира същата сила и способност да държи топката като Гьокереш, чийто директен подход даде на Спортинг ново измерение. Но той със сигурност би се възползвал от това, което шведският национал получи под ръководството на Аморим.

Ако сравним двамата през последните два сезона, ще видим очевидната разлика. Докато Гьокереш има средно близо четири удара на мач в Португалия, средната стойност на Хойлунд е далеч по-ниска – само 1,6 за 90 минути в Юнайтед. Едва ли е изненадващо тогава, че общият му резултат е много по-нисък. Силата на удара е ключова за нападателите.

„Изолацията“ на Хойлунд под ръководството на Ерик тен Хаг не беше ограничена само до неговите удари. Той има средно само 28,4 докосвания за 90 минути в Юнайтед в сравнение с 44,6 на Гьокерес за 90 минути в Спортинг. Шведеът има повече от два пъти докосвания в противниковото поле.

Гьокереш е подпомогнат отчасти от близостта на халф-бековете и двамата играчи зад него в Спортинг, които са по-способни да играят по-често с него, благодарение на позициите си. Искайки същото от тези футболисти на Юнайтед, Аморим би се надявал да увеличи цялостното участие на Хойлунд при атаките, което да доведе и до увеличаве на неговия брой попадения.