Трансферният прозорец в България е в разгара си, но още в първите си дни ясно показва една отчетлива тенденция – Левски все по-смело и целенасочено насочва погледа си към футболисти от родната Първа лига. Нещо повече – тази линия вече трудно може да бъде определена като моментна необходимост или временен „компромис“. По-скоро става дума за осъзната промяна в трансферната философия на клуба, продиктувана от реалностите, в които „сините“ оперират, и от ясната цел да останат конкурентоспособни в битката за титлата.
Само преди две години подобен подход изглеждаше почти немислим. В началото на 2024-а от „Герена“ официално обявиха, че ръководството не води и не планира да води преговори с футболисти от българското първенство. Това съобщение бе прието като категорична позиция, която трябваше да сложи край на всякакви спекулации. Реалността обаче бързо показа, че във футбола твърдите декларации рядко устояват на динамиката на пазара и на нуждите на отбора.
Само седмици по-късно Левски привлече Карлос Охене от Хебър Пазарджик, с което на практика бе направен първият сериозен завой към вътрешния пазар. От този момент нататък подобни трансфери започнаха да се превръщат в правило, а не в изключение. Причините за това са комплексни, но в основата им стои прагматизмът – футболистите от Първа лига не се нуждаят от дълъг период на адаптация, познават спецификите на шампионата, съперниците и напрежението, което носи играта за клуб с мащаба и очакванията на Левски.
През лятото на 2024-а година тази линия бе продължена с привличането на юношата на клуба Александър Колев, дошъл със сериозна визитка на голмайстор в елита с екипа на Крумовград. Макар престоят му да не оправда очакванията и да приключи сравнително бързо, самият трансфер не разколеба „сините“ в избраната посока. Напротив – през следващите трансферни прозорци Левски дори засили активността си на родния пазар.
Зимата на сезон 2024/2025 донесе нови имена от Първа лига – Светослав Вуцов и Карл Фабиен от Славия, както и Оливер Камдем от Локомотив Пловдив. Малко по-късно през лятото се присъединиха Радослав Кирилов, Мазир Сула и Мартин Луков, всички привлечени като свободни агенти. Част от тези ходове се оказаха повече от успешни – Кирилов и Сула бързо се утвърдиха като твърди титуляри, а Луков прие ясно ролята си на алтернатива под рамката, без да създава напрежение в съблекалнята.
На този фон интересът към Армстронг Око-Флекс и реализирането на трансфера му от Ботев Пловдив чрез откупна клауза изглеждаше напълно логичен. Сделката бе ясен знак, че Левски е готов да действа решително, когато на пазара се появи футболист с доказани качества в българските условия. Око-Флекс донесе скорост, техника и гъвкавост в предни позиции – качества, които се вписват отлично в търсения от старши треньора Хулио Веласкес модел на игра.
Именно в този контекст се вписва и следващият почти сигурен трансферен ход – привличането на колумбийския нападател Хуан Переа от Локомотив Пловдив. 26-годишният колумбиец не е ново име за „сините“. Интерес към него имаше още през лятото, но тогава до сделка не се стигна. Интересно е, че той отбеляза и единственото попадение при победата на „смърфовете“ през есента на „Лаута“, която донесе и първото поражение на Левски в първенството. Сега обаче обстоятелствата са различни, а трансферът на практика бе потвърден по-рано през деня от президента на пловдивския клуб Христо Крушарски, което допълнително засили очакванията около сделката.
Ако разгледаме настоящата селекция на Левски през зимата, ще видим, че тя далеч не е мащабна като брой привлечени футболисти – към момента само Око-Флекс и евентуално Переа. Но това е напълно осъзнат избор. Вместо количествени промени, клубът залага на прецизно подбрани профили, които да адресират конкретни нужди в състава и да вдигнат нивото точно там, където е необходимо. В битка за титлата подобен подход често се оказва по-ценен от шумна, но хаотична селекция.
Переа е тип нападател, който Левски търси – физически силен, с добра игра с гръб към вратата, способен да задържа топката и да участва активно в изграждането на атаките. В условията на Първа лига той вече е доказал, че може да бъде решаващ фактор, а именно това е ключово за отбор, който преследва шампионската титла. Привличането му би дало на Веласкес допълнителна вариативност в атака и би облекчило натоварването върху останалите офанзивни футболисти.
Тактическите идеи на испанския специалист ясно личат още от контролите и първите официални срещи. Левски търси по-голяма динамика по фланговете, по-честа смяна на позициите в предни линии и по-активно участие на крайните защитници в изграждането на атаките. Око-Флекс вече бе използван не само по крилото, но и като централен нападател – роля, която не му е чужда от престоя му в Ботев Пловдив. Неговият стил напомня този на Мустафа Сангаре – често изтегляне вляво, атака на празните пространства и търсене на директен път към наказателното поле.
Именно със Сангаре, ако малиецът все пак остане на „Герена“ и за пролетта, и почти сигурното привличане на Переа, опциите в офанзивен план ще се увеличат значително. Това ще позволи по-голяма ротация, тактическа гъвкавост и, не на последно място, вътрешна конкуренция, която е задължителна за отбор с амбиции за първото място. В този смисъл стратегията да се залага на доказани футболисти от родния шампионат изглежда напълно оправдана.
Разбира се, подобен подход има и своите рискове. Българският пазар е ограничен, а цените на водещите играчи често са завишени. Но когато се търси незабавен резултат, а не дългосрочен проект с неизвестна възвръщаемост, сигурността често надделява над експеримента. Левски очевидно е избрал именно този път – по-прагматичен, по-реалистичен, но също толкова амбициозен.
Ако трансферът на Хуан Переа бъде финализиран, той ще се превърне в поредното доказателство, че „сините“ вече не се колебаят да черпят ресурс от Първа лига. Напротив – превръщат го в основен инструмент в битката за върха. И в сезон, в който всяка точка може да се окаже решаваща, тази ясно очертана и последователна стратегия може да бъде един от ключовите фактори в преследването на дълго чаканата титла.
В същото време обаче 26-кратните шампиони не бива да се ограничават единствено до вътрешния пазар. Примерите с легионери като Акрам Бурас, Майкон, Кристиан Макун и Евертон Бала показват, че когато бъдат открити точните профили и правилният момент, „сините“ трябва да стрелят директно и навън. Балансът между сигурността на родния пазар и качеството от чужбина остава ключов за устойчивото развитие.
Няма коментари.