Българският национал Илия Груев беше титуляр за трети пореден мач при загубата на своя Лийдс Юнайтед с 3:4 като гост на Нюкасъл Юнайтед в истински трилър от 21-ия кръг на английската Висша лига.
Груев остана на терена до седмата минута на добавеното време, когато беше заменен от японеца Ао Танака. Нюкасъл изоставаше на три пъти, но измъкна трудния успех, за да влезе в челната шестица след гол на Харви Барнс в 12-ата минута на добавеното време. Малко по-рано Бруно Гимараеш изравни за домакините за 3:3 от дузпа в 91-ата минута. Попадението на Барнс пък се превърна в най-късния победен гол в историята на Висшата лига.
За Лийдс на два пъти реализира Брендън Аарънсън – в 32-ата и 79-ата минути, като при втория му гол асистенцията бе на Груев, първа за него в английския елит. След грешка на Йоан Уиса в центъра на терена, топката попадна в българския халф, който напредна няколко метра и видя отлично включилия се отдясно Аарънсън. Той нахлу в наказателното поле и с удар по диагонала не остави шансове на Ник Поуп за 2:3.
Въпреки отличната игра на гостите в срещата, те не издържаха до самия край и бяха наказани извън добавеното време, което бе от десет минути. В класирането Лийдс, който нямаше загуба в последните седем двубоя, остава 16-и с 22 точки и има преднина от осем пред опасната зона, докато Нюкасъл се изкачи до шестото място с 32 пункта.
Все повече Илия Груев показва, че вече не е просто „още едно име“ в състава на Лийдс. Българският национал постепенно си извоюва статут на футболист, на когото се разчита в най-трудните мачове, онези, в които напрежението е максимално, темпото е убийствено, а всяка грешка може да се окаже фатална. Именно в такива двубои мениджърът Даниел Фарке най-често посяга към Груев, а това е най-силният знак за доверие, който един треньор може да даде.
Последното доказателство дойде именно срещу Нюкасъл, когато Лийдс изпусна точката в добавеното време, но българинът записа първата си асистенция във Висшата лига. В двубой с постоянни обрати и напрежение до последната секунда Груев показа точно онези качества, заради които е предпочитан в подобни мачове – спокойствие, правилно позициониране и умение да взима точни решения под натиск. Подаването му към Брендън Аарънсън в 79-ата минута не беше плод на случайност, а на добра ориентация и четене на играта в момент, в който много футболисти биха действали прибързано.
„Трудно е да приемем този резултат. Жалко, че не успяхме да спечелим поне една точка, която определено заслужавахме. Оставаме обаче позитивни и продължаваме напред“, написа Груев в социалните мрежи.
Това беше трети пореден мач за Груев като титуляр, след като преди това започна от първата минута срещу Ливърпул на „Анфийлд“ и срещу Манчестър Юнайтед. Именно тези срещи очертават най-ясно ролята му в отбора и причините Фарке да му се доверява срещу елитни съперници.
На „Анфийлд“ Лийдс изигра един от най-силните си мачове за сезона, завършил 0:0, а Илия Груев беше сред основните фигури, които осигуриха тази стабилност. Българският халф действаше пред защитната линия и на практика „подреждаше“ отбора, затваряше пространствата и позволяваше на останалите да играят по-смело. Срещу тим като Ливърпул подобна задача изисква изключителна концентрация и тактическа дисциплина, а Груев я изпълни без излишни рискове. Той четеше добре движенията между линиите, навреме влизаше в единоборства и рядко допускаше съперникът да получи топката в удобна позиция в центъра на терена.
Няколко дни по-късно дойде и сблъсъкът с Манчестър Юнайтед, който бе двубой от различно естество, в който физическата битка и преходите имаха водеща роля. Груев отново започна като титуляр и прекара около 80 минути на терена, демонстрирайки стабилност и готовност да се впусне в директни дуели. Срещу отбор, който често търси диагонални подавания и бърза смяна на посоката, българинът трябваше да бъде постоянно нащрек, а макар да имаше няколко трудни момента, като цяло се справи със задачата си и допринесе за равенството от 1:1.
Погледнато в по-широк план, ролята на Илия Груев в Лийдс е ясно очертана. Той е футболистът, който носи баланс в средата на терена, свързва дефанзивната и офанзивната фаза и осигурява спокойствие в моменти, когато темпото на мача се покачва рязко. Именно затова не е случайно, че във Висшата лига той е използван като титуляр срещу почти всички водещи отбори – Арсенал, двата мача с Нюкасъл, Манчестър Сити, двата двубоя с Ливърпул и срещу Манчестър Юнайтед. Това е ясен сигнал, че Даниел Фарке вижда в него надежден тактически играч, способен да изпълнява отговорни задачи в най-сложните мачове.
Разбира се, развитието на Груев все още продължава. В мачове, в които Лийдс трябва да владее инициативата, от него ще се изисква по-смела игра с топка, по-бързи решения под натиск и по-активно участие в изграждането на атаките. Асистенцията срещу Нюкасъл обаче е показателна, че българинът започва да добавя и офанзивни щрихи към стабилната си дефанзивна работа, а това е нещо, което може да го направи още по-ценен за отбора.
В крайна сметка въпросът дали Илия Груев заслужава повече шансове като титуляр вече почти не стои на дневен ред. Той доказа, че може да се справя срещу най-силните съперници, че разбира играта и умее да изпълнява ролята си в рамките на отборния план. Ако успее да пренесе това постоянство и в мачовете, в които Лийдс има повече контрол и очакванията са за доминация, Груев има всички предпоставки да се превърне в дългосрочен стълб в халфовата линия на „белите“ и в едно от най-стабилните български присъствия във Висшата лига.
Няма коментари.