Левски не се даде на Лудогорец и успя да измъкне точка след 1:1 в Разград в среща от втория кръг на плейофите от първата четворка на Първа лига. Този двубой пък узакони 14-ата поредна титла за „орлите“ в родния елит, но „сините“ обаче не направиха шпалир на шампионите. Иначе, домакините поведоха в 34-ата минута чрез Ерик Маркус, но Евертон Бала възстанови равенството в 79-ата минута.
Но няма да говорим за мача и събитията около него, а за една фигура в лагера на Левски, която в последните месеци се превърна в обект на много разнопосочни мнения – старши треньорът Хулио Веласкес. Испанецът показа, че обича в медийните си изяви да подчертава точковия актив на тима и позицията му в класирането. 43-годишният специалист многократно заяви, че поставената му цел е второто място, осигуряващо участие в евротурнирите. Четири кръга преди края на първенството изглежда почти сигурно, че „сините“ ще финишират именно там и ще се завърнат на континенталната сцена.
Веласкес има своите аргументи – Левски не е постигал такъв точков актив от над десетилетие. Настоящите 64 точки не са достигани от сезон 2012/2013, когато столичани бяха на косъм от титлата, пропусната след паметното 1:1 срещу Славия и автогола на Димитър Везалов. Тогава отборът завърши с 71 точки, но и в първенство с по-малко мачове. След това следваха години на посредственост – пето място през 2013/2014, седмо през 2014/2015, осмо през 2020/2021 и четири четвърти места в периода 2019-а и 2024-а година.
А след мача в Разград Веласкес отново се изказа много ласково и остана горд от своя отбор:
„Много съм горд с моя отбор и играчите ми. Дойдохме в дома на отбора, който спечели шампионата, показахме кураж и смелост. Първото полувреме бяха едни от най-хубавите 45 минути, откакто аз съм начело. Говоря за начина, по който атакувахме и завземахме пространства. Честно казано, една от малкото ситуации пред нашата врата ни коства гола. В общ план считахме, че направихме интересни 93-94 минути в този мач. Имахме шанс да спечелим този мач. Отборът, който трябваше да спечели, беше Левски. Много съм горд и благодарен на феновете, пропътували този път. Чудесно е да виждаш тази трибуна в синьо… Ако не се справяха моите играчи, сега нямаше да сме на мястото, което заемаме“.
Веласкес може да изтъква едни и същи доводи всеки път и, разбира се, не е най-добрият треньор на света, но наистина има основание да се гордее – неговият Левски вероятно ще завърши втори за първи път от сезон 2015/2016. Но за настоящия актив заслуга има и Станислав Генчев, който донесе 40 точки преди Веласкес да допълни още 24, възползвайки се от слабата форма на преки конкуренти като Черно море и Ботев Пловдив.
Макар статистиката да е на страната на Веласкес, това не може да прикрие слабата игра на тима. Испанецът често говори за контекста, историята и числата, но не и за това, което най-силно интересува феновете – битката за титлата. И тук започват сериозните критики.
Например, след равенството с Арда в миналия кръг, Веласкес подчерта, че знае къде се намира – начело на клуб с традиции. Но второто място и високият точков актив не радват запалянковците, които все по-открито скандират „Оставка!“. Основният проблем остава – липсата на амбиция и безличната игра. Подобно поведение вече коства поста на Станислав Генчев, който поне заявяваше амбиции за титла – нещо, което е напълно отсъстващо в речника на испанеца.
Макар Левски да не загуби в двата си мача срещу новия-стар шампиони и дори го победи в първия мач от пролетния полусезон, не последва реален опит да се догони Лудогорец. Вместо това, „сините“ продължават да се представят неубедително, а самият Веласкес вече показва признаци на нервност, които отсъстваха при пристигането му. Цифрите може и да са на негова страна, но сезонът бе изпуснат, а перспективите за следващия също не изглеждат обнадеждаващи.
Животът на един треньор в Левски по принцип е труден, защото в последните 20 години само Станимир Стоилов успя да изгради пълноценна връзка с публиката. Но дори и той срещна трудности в началото. Част от проблема се крие и в самата общност – феновете често преминават от възхвала към критика, криейки се зад мантрата „Никой не е по-голям от Левски“.
Въпреки разочарованията, Левски все още държи второто място и всеки следващ кръг доближава тима до целта. Това обаче не е постижение, с което клубът трябва да се гордее. На фона на слабата конкуренция и невдъхновяващата игра, настоящото класиране изглежда като максимумът за сезона. Преди зимната пауза дори четвъртото място не изглеждаше гарантирано.
Сред малкото положителни аспекти се откроява стабилната серия от поредни шампионатни мачове с отбелязан гол. След равенството с Лудогорец, „сините“ вече са в серия от 19 поредни двубоя, в които са се разписвали – най-дългата подобна в лигата този сезон, дори пред Лудогорец. За последно тимът не вкара на 25 октомври срещу Берое (0:2). Серията започна в следващия кръг срещу Черно море и продължи под ръководството на двамата треньори – 6 мача с Генчев и 13 с Веласкес. Подобна поредица за последно бе постигана през сезон 2010/2011 с Гара Дембеле начело на атаката – тогава Левски се разписа в първите 20 кръга.
Погледът вече е насочен към лятната селекция. Очакванията са да бъдат взети поне трима нови играчи, като приоритет е подсилването на атаката. Въпреки реализираните 57 гола, втори най-добър резултат след Лудогорец (65), отделните нападатели не оправдават очакванията. Александър Колев има девет попадения, но предизвика недоволство със свои изказвания и вече е на възраст от 32 години. Мустафа Сангаре е с осем гола и при евентуална продажба ще се наложи привличането на нов централен нападател. При крилата единствено Марин Петков демонстрира постоянство, но интересът към него може да доведе до трансфер. От останалите в лицето на Джавад Ел Джемили, Евертон Бала, Фабио Лима и контузеният Карл Фабиен, единствено първите двама носят нужната острота, но не във всеки мач. Затова не е изненадващо, че клубът ще търси и две нови крила.
В заключение можем да кажем, че Хулио Веласкес дойде на „Герена“ с обещания за дисциплина, организация и резултати – и донякъде ги изпълни. Точковият актив на Левски е най-добрият за последното десетилетие, отборът е на път да завърши втори и ще се върне в Европа. Но отвъд статистиката и цифрите остава един дълбок проблем – липсата на реална амбиция за върха. Испанецът не говори за титлата, не я преследва, не я изисква. А в клуб като Левски, в който трофеите са мерна единица за успех, подобна липса на визия и мотивация не може да бъде подмината.
Няма коментари.