Левски си подпечата втората позиция, до голяма степен, в първенството след победата на Берое в Стара Загора миналия уикенд, с което донякъде задачата пред треньора Хулио Веласкес е изпълнена на доста голям процент. „Сините“ имат девет точки аванс пред третия Арда, но по-важното е, че тимът ясно показва, че следва последователен и дисциплиниран път. Ако изключим очакваното отпадане от Купата на България при гостуването във Варна, испанският специалист може да се чувства напълно спокоен в столицата – без страх от неудобни въпроси или негативна реакция от феновете. За разлика от него, напрежението се засилва над неговия колега в ЦСКА Александър Томаш, където търпението към липсата на резултати намалява.
След всяка среща Веласкес демонстрира увереност и стабилност – без излишна драматизация, без категорични критики или настояване за коренни промени. Грешките се маркират, но не стават водеща тема. Стилът му е спокоен, премерен и резултатно ориентиран. Тимът е стабилно втори в класирането, по-близо до върха, отколкото до третото място и гледа смело към Европа. Победа над Черно море в следващия мач напълно ще затвърди позицията на тима и ще подготви спокойна „синя“ футболна пролет.
Най-ясно разпознаваемият белег в работата на Веласкес е въвеждането на висока динамика – фактор с ключово значение в съвременния футбол. В сравнение с предшествениците си на „Герена“, той носи коренно различна енергия. Късните голове срещу ЦСКА (2:2) и Славия (3:3) тази пролет не се дължат само на късмет, а и на отличната кондиционна подготовка и физическа устойчивост на отбора. Тактически Левски все още не впечатлява с особена дълбочина или нестандартни формации, но интензивността на играта е очевидна и лесно забележима дори за неутралния зрител.
Веласкес сам по себе си често наподобява на активен играч край тъчлинията – постоянно в движение, жестикулиращ, комуникативен. Испанските треньори по света изглежда черпят сили от вътрешен, неизчерпаем източник.
Наставникът на Левски вече изгражда свой собствен стил, съобразен с особеностите на българския футбол, като се стреми към креативност и непрекъснато развитие. В срещата с ЦСКА 1948 (2:1), например, той отново заложи на тактически експерименти – Фабио Лима бе изнесен по левия фланг, Евертон Бала бе поставен по-централно, а Илиян Стефанов остана на скамейката. Тази ротация ясно подсказва наличието на вътрешна конкуренция. За същата зона на терена се борят още Джавад Ел Джемили и Марин Петков, което показва, че селекцията е добре балансирана и далеч от понятието „къса скамейка“.
Интересно ще бъде да се проследи как треньорът ще подходи към предстоящия трансферен прозорец. Очаква се той вече да има по-съществена роля в селекционната политика на клуба. Макар и наскоро Наско Сираков да заяви, че няма да повтаря грешката от предишния сезон, когато предостави пълна свобода на Станислав Генчев, Веласкес вероятно ще получи по-голямо доверие в изграждането на отбора.
Още един значим принос на Веласкес е умението му да поддържа стабилно представяне без резки спадове. Отборът не играе зрелищно, но и не допуска сривове. Испанецът умее да контролира ситуациите и избягва да изпада в обяснителен режим относно титулярния състав, като винаги подчертава едно – „треньорско решение“. Именно тази последователност донесе възраждането на Ел Джемили, който срещу Берое освежи атаката с характерни индивидуални действия. Треньорът си осигури спокойствие и перспектива – гарантира си оставането при „сините“ и след края на сезона.
В началото на пролетния полусезон Левски се сблъска със сериозни проблеми в центъра на терена. По време на лагера в Турция Веласкес многократно подчерта нуждата от подсилване на халфовата линия. В един момент отборът нямаше нито един чист дефанзивен полузащитник – заради травмата на Карлос Охене и слабото представяне на Клемент Икенна, който впоследствие бе преотстъпен. Постепенно селекцията се стабилизира с идването на Георги Костадинов и Гашпер Търдин. Българинът бе възприет като временна опция, докато словенецът дойде с интересна репутация, но засега не оправдава очакванията.
В началото двойката в халфовата линия Вендересон Цунами – Патрик Мислович. Серията победи затвърди статута им, но четирите поредни ремита наложиха промяна. Цунами се справяше, но Мислович не притежава нужната агресия за тази зона. Карлос Охене се завърна сред титулярите, а Костадинов се включи до него в последните два двубоя, донесли победите над ЦСКА 1948 и Берое. Вероятно Веласкес няма да търси промяна и в предстоящия мач срещу Черно море, защото нещата работят.
Костадинов показа, че възрастта е само цифра. С опит, лидерство и професионализъм той внесе спокойствие и сигурност в средата. Въпреки личните трудности извън терена, продължава да бъде пример. Интересно е, че не участва в нито едно от четирите равенства, като бе титуляр само при загубата от Черно море. Само Веласкес може да прецени какво щеше да стане, ако го беше включил в тези срещи. Но едно е сигурно – със силни изяви и синята фланелка на гърба, Костадинов заслужава да остане и догодина.
Левски навлиза в решителната фаза на сезона със стабилност, ясно изразен стил и треньор, който печели доверие с всяко свое действие. Хулио Веласкес създаде не просто отбор, а работещ механизъм, в който усилието на всеки елемент води до цялостен напредък. Без излишна показност, но с много работа, дисциплина и интензивност, „сините“ се утвърждават като втория по сила отбор в България. Ротациите и доброто управление на наличния ресурс подсказват дългосрочна стратегия, която включва и активна роля в бъдещата селекция. Предстоящите мачове до края на кампанията могат да бъдат използвани да се изгради инерция за следващия сезон, а в комбинация с предстоящия трансферен прозорец ще се даде още по-ясна картина за потенциала на този проект. Но засега посоката е вярна, а резултатите – напълно заслужени.
Няма коментари.