Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити завършиха при нулево реми в голямото градско дерби от 31-вия кръг на Висшата лига. На „Олд Трафорд” присъства голмайстор номер едно в историята на българския национален отбор по футбол – Димитър Бербатов, чиито любимци спънаха „гражданите“ в битката за Топ 4.
Още в първата минута на двубоя Алехандро Гарначо тръгна на рейд, като бе фаулиран на границата на наказателното поле. Бруно Фернандеш стреля от прекия свободен удар, но изпрати топката в стената. Първата опасност пред вратата на Андре Онана дойде в десетата минута, когато Фил Фодън стреля към вратата на Манчестър Юнайтед, но топката не намери очертанията ѝ.
В 65-ата минута Омар Мармуш стреля опасно от статично положение, но Андре Онана демонстрира добър рефлекс и отрази. В 77-ата минута Патрик Доргу проби отляво и сви топката за Джошуа Зиркзее, който стреля от движение, изпращайки топката точно под напречната греда, но Едерсон парира. Последва добавка от страна на Мейсън Маунт, но ударът на англичанина бе блокиран. Каземиро пък се свлече в наказателното поле на Манчестър Сити в 81-ата минута след сблъсък с Матео Ковачич, но претенциите за дузпа на бразилеца не бяха уважени от Джон Брукс.
По този начин отборът на Хосеп Гуардиола остана на петото място с 52 точки – една зад Челси и една пред Астън Вила. „Червените дяволи“ пък са 13-и с 38 пункта.
Да се оплакваме от качеството на нулевото равенство между двата гранда от Манчестър изглежда безсмислено… Какво всъщност очаквахме от този двубой?
Все пак, нека бъдем честни. Знаем, че формата рядко има значение в дербита — именно това прави тези мачове толкова непредсказуеми. Промоционалните клипове на английските медии ни напомниха за предишни епични сблъсъци между двата отбора и то с основание. Манчестърското дерби често е било заредено с драма, изненади и емоции, независимо от моментното състояние на двата състава.
Дори в златните години на Юнайтед под ръководството на сър Алекс Фъргюсън, когато клубът доминираше във Висшата лига, мачовете със Сити рядко бяха лесни. „Гражданите“, когато бяха част от елита, често надскачаха възможностите си и предизвикваха сензации. Периодът между 2009-а и 2013-а година беше особено интензивен – успехът на полуфиналният във ФА Къп за Ман Сити, разгромът с 6:1 на „Олд Трафорд“, късният победен гол на Майкъл Оуен, както и драматичният завършек с гола на Робин ван Перси на „Етихад“.
След като Сити пое контрола върху английския футбол, Юнайтед често надминаваше очакванията в директните двубои, като постигна някои запомнящи се победи – включително обрати като гост през 2018-а и 2024-а година.
Но този последен мач беше различен. Изглеждаше като сблъсък между два отбора, лишени от идентичност, идея и самочувствие.
Юнайтед поне изглеждаше организиран тактически, с ясно разпределени роли между вътрешните нападатели и крилата. Но креативността от дълбочина напълно липсваше, а в последната третина не се забелязваше индивидуален блясък. Бруно Фернандеш изпъкваше като най-добрия на терена, особено през първата част, въпреки че мениджърът Рубен Аморим го използваше на различни позиции в последните седмици — ту като атакуващ халф, ту по-дълбоко, създавайки нови пробойни с всяко пренареждане.
Bruno Fernandes for Man Utd vs. Man City:
— Squawka (@Squawka) April 6, 2025
◉ Most touches (70)
◉ Most passes completed (40/43)
◉ Most final third passes (15)
◉ Most crosses (7)
◉= Most possessions won (7)
◉ Most successful take-ons (3)
◉ Most chances created (3)
The only one trying to make something… pic.twitter.com/C9F3Pz35vC
Сити на Гуардиола продължава да е по-силен от Юнайтед, но това изглежда като най-бледата версия на отбора му за последните 15 години. След контузията на Родри в края на септември тимът имаше сериозни проблеми в средата на терена, но дори сега, след като се стабилизира леко, липсва динамика и креативност. В този мач Пеп избра нещо като ромб в полузащитата, с Кевин Де Бройне в по-офанзивна роля, но това доведе до загуба на широчина.
Today was the first time Kevin De Bruyne had failed to create a single chance in a Premier League game that he had played the full 90 minutes in since April 2018 against West Ham.
— Squawka (@Squawka) April 6, 2025
Not how he wanted his final Manchester derby to end.pic.twitter.com/uAPV5vaZEQ
Фил Фодън и Омар Мармуш играха твърде централно, което улесни защитата на Юнайтед. Нямаше ги навлизащите от фланга играчи, които бяха характерни за Барселона на Гуардиола с Давид Вия и Педро. Крайните защитници Матеус Нунеш и Нико О’Райли не създадоха особена заплаха и често просто връщаха топката към централната зона.
Phil Foden has now failed to score or assist in his last seven Premier League appearances.
— Squawka Live (@Squawka_Live) April 6, 2025#MUNMCI pic.twitter.com/Doh8B9nKQS
Честно казано, мачът беше труден за гледане. Тези 90 минути не просто отразиха моментната форма на Юнайтед и Сити — те обобщиха целия сезон във Висшата лига.
Тимовете от горната част на таблицата масово разочароват. Сити изглежда беззъб без Родри. Юнайтед и Тотнъм Хотспър са в дъното на горната половина, Челси стартира ярко, но стана предвидим и безидейно скучен. Арсенал лека полека отпадна от битката за титлата заради прекалената си предпазливост и зависимост от статични положения.
Ливърпул е най-силният отбор, но загубата с 2:3 малко преди манчестърското дерби в неделя показа, че дори те се препъват, когато би трябвало да натискат най-силно. В същото време, изпадането на Саутхемптън бе потвърдено – най-ранното в ерата на Висшата лига, а другите новаци Ипсуич Таун и Лестър Сити също са почти обречени.
И все пак има положителни страни – борбата за местата в Шампионската лига е оспорвана и има някои изненадващи претенденти. Нотингам Форест, например, е на трето място и показва, че с правилна стратегия можеш да победиш големите. Средната част на таблицата е силна – клубове като Борнемут впечатляват, въпреки че трудно излизат от сивото ежедневие.
Висшата лига остава вълнуваща на моменти, с индивидуални проблясъци от играчи като Лиам Делап, Матеуш Куня, Деян Кулушевски, Бруно Фернандеш и Микел Дамсгард. Но сезонът би трябвало да върви към кулминацията си, а вместо това сякаш вече липсва този заряд и напрежение във всеки двубой.
След паузата за националните отбори и четвъртфиналите за ФА Къп феновете очакваха с нетърпение завръщането на Висшата лига. Но под пролетното слънце на Англия, неделният следобед на „Олд Трафорд“ остави усещането не просто, че двата отбора не заслужиха победа, а че всички ние, които избрахме да останем вкъщи и да гледаме, загубихме също.
Използвана информация за материала: Майкъл Кокс, The Athletic
Няма коментари.