Мохамед Салах се завърна към тренировките с Ливърпул в неделя и понеделник, а атмосферата на „Анфийлд“ бе от онзи тип на привидно спокойствие, която се създава, преди да дойде истинската буря. Играчите се държаха приятелски, имаше по някоя пусната шега, но истинските думи останаха неизказани. Още в събота Салах беше казал достатъчно, а интервюто му, което бе едно от най-откроените от играч на Ливърпул след историческата тирада на Луис Суарес през 2013-а година и това постави клуба в извънредна ситуация.
И тук, колкото и странно да изглежда, контекстът на случващото се намира особен паралел в автобиографията на сър Алекс Фъргюсън. Години след раздялата си с Рой Кийн, Фъргюсън описва своя основен принцип: никой играч не може да измести центъра на тежестта от мениджъра, защото в момента, в който футболист започне да „управлява“ клуба, всичко рухва. Това разбиране за психологията в съблекалнята и за механизмите на властта е една от причините, поради които Фъргюсън остава толкова влиятелна фигура. И е една от причините думите му да звучат толкова актуално и днес.
Решението на Ливърпул миналото лято да предложи на Салах най-големия договор в историята си беше частично продиктувано от страх: страх да не бъде изгубена безвъзмездно една клубна икона. Тронът в рекламното видео не беше случаен символ, а маркираше Салах като върховната фигура в съблекалнята. Но подобна сделка рядко носи само финансови последствия. Тя фиксира статут. А статутът се защитава трудно, когато формата започне да се пропуква.
През този сезон обаче този плодотворен Салах вече не съществуваше. Трент Александър-Арнолд и Луис Диас си тръгнаха. Нападението бе пренаредено. Ролята на покойния Диого Жота вече липсваше. В тази нова среда египтянинът изглеждаше не просто извън ритъм, а извън контекста, който го превърна в един от най-ефективните играчи на нашето време. Ето защо решението на треньора Арне Слот да го извади от стартовия състав в три поредни мача не беше толкова провокация, колкото неизбежност. Ливърпул преживява най-слабата си серия от близо осем десетилетия, а Салах най-слабите си месеци с червената фланелка. В подобни моменти тактиката надделява над миналите заслуги.
Три мача на пейката не би трябвало да разклащат основите на една клубна икона. Но Салах не просто изрази недоволство, а постави под въпрос отношенията си със Слот, бъдещето си в клуба и собствената си мотивация. Реакцията му беше толкова рязка, че мнозина в клуба останаха изненадани не от съдържанието на казаното, а от мащаба.
Слот отговори спокойно, но твърдо. Египтянинът не беше включен в групата за гостуването на Интер в Милано във вторник вечер, въпреки липсата на три крила и въпреки че това решение можеше да усложни живота на мениджъра преди мач.
„Уведомихме го, че няма да пътува с нас. Това е единствената комуникация от наша страна към него. Преди събота двамата сме разговаряли много – понякога по-дълго, понякога по-кратко. Обикновено съм спокоен и учтив, но това не означава, че съм слаб. Когато играч каже такива неща, ние трябва да реагираме като клуб. И виждате, че него го няма тук тук“, заяви Слот и коментира отношенията между двамата:
„Изобщо не съм почувствал такова нещо. Беше изненада за мен, когато чух коментарите му. Той има право да възприема нещата по свой начин. Когато вече не го пусках да играе, обикновено играчите тогава не харесват треньора чак толкова, но той беше много уважителен към служителите и съотборниците си и тренираше много здраво, така че беше малка изненада, когато чух, че е направил тези коментари. Но това не е първият път, в който някой футболист не играе и… Моята реакция също е ясна и затова сега той не е тук“.
Важно е да се отбележи, че Слот не смята отношенията за необратимо скъсани.
„Вярвам твърдо, че за един играч винаги има път назад, но не мога да кажа дали ще играе отново за отбора“, отговори треньорът на въпрос дали Салах ще се завърне в тима.
Нидерландецът е прагматик по природа, човек, който не затваря врати и не прави прибързани заключения. Клубът също не желае да се разделя със Салах. Поне не още. Но дали това е действителна позиция, или просто стратегия в момент на криза, е въпрос, който виси без отговор.
В по-широк план обаче става ясно, че част от напрежението произтича от комуникацията. Слот е треньор, който обяснява решенията си директно, рационално, без психологически украси. Но играч от ранга на Салах често функционира в емоционално по-сложен спектър, в който признанието, нюансът и вниманието към егото не са лукс, а необходимост.
Фактът, че Салах избухна точно сега, в най-уязвимия период на отбора и на Слот, изостри раздразнението в клубното ръководство. Особено, защото шефовете варвяха, че основното решение за бъдещето на египтянина вече е взето през април тази година.
В момента Ливърпул се намира в сложен момент, в който тактическата трансформация, спадът на формата на ключови фигури и един взривен медиен конфликт се преплитат в едно. Нито клубът, нито Слот, нито дори самият Салах знаят какво точно следва.
Вратарят Алисон Бекер, може би човекът, който познава Салах най-добре, формулира ситуацията просто:
„Имаме лични отношения с него, играя с Мо, откакто дойдох в Европа, една година в Рома, осем с Ливърпул. Той е страхотен човек, страхотен характер и легенда на Ливърпул. Не е нещо, което ме прави щастлив. Но във футбола нямаме много време да се оплакваме от каквато и да е ситуация”, каза стражът.
„Това, че Салах не е на разположение, е просто следствие от това, което е направил, и той е достатъчно умен, за да знае това. Не съм говорил с Мо за случилото се. Имаме добри отношения. Той не е просто съотборник, прекарваме толкова много време заедно, рядко сме далеч от тренировъчната база. Ние сме добри приятели. Споделяме добри и щастливи моменти, така че това създава силна връзка. Ще проведем разговор, но това е лично“, допълни Алисон.
Това не е само криза между играч и мениджър. Това е класическа точка на пречупване, каквито се появяват, когато един клуб опитва да премине от една ера в друга, а символите на старата ера не желаят да отстъпят.
Ливърпул даде на 33-годишния Салах най-големия договор в историята си въз основа на осем забележителни години в тактическа система, която вече не съществува. Новата структура е различна. Новият треньор мисли различно. А резултатите принуждават клуба да действа, дори ако действията му засягат най-голямата му звезда.
И затова днес Ливърпул отново е на кръстопът. Решенията, които се смятаха за окончателни, трябва да бъдат прегледани отначало. И то във време, когато отборът е ранен, мениджърът е под напрежение, а звездата – в открит конфликт.
Може би времето ще донесе сближаване. Може би заминаването на Салах за Купата на африканските нации наистина ще даде на всички малко спокойствие. Може би Слот ще прецени, че египтянинът остава незаменим в краткосрочен план. Но също така е възможно това да е началото на края.
Това е момент, в който всяко решение носи риск. Сценарият, който всички в Ливърпул желаят – печеливша ситуация за клуба и играча, изглежда все по-труден за постигане. Но в елитния футбол конфликтите никога не са окончателни, докато не станат такива. А след последните събития бъдещето на Мохамед Салах на „Анфийлд“ никога не е било по-несигурно.
Едно обаче изглежда сигурно – този конфликт няма да бъде решен само с думи. Ще бъде решен с решения – болезнени, стратегически, необходими. И те ще оформят следващата глава на „Анфийлд“ така, както го правят само подобни кризи.
Няма коментари.