Варненският Спартак е на път да постигне основната си цел по време на зимната подготовка – да повиши вътрешната конкуренция и Гьоко Хаджиевски да има по-широк избор за състава, а като цяло отборът да е по-конкурентноспособен.
Трансферната политика на „соколите“ е правилна, тъй като се разделиха с играчи, които по една или друга причина не се вписаха в треньорската концепция и не бяха полезни на тима. На техните места сега идват нови, които може да дадат нещо по различно на тима, като креативност и свежи хрумвания в градивен план, и острота, разнообразие и ефективност в атака. Получава ли се, ще са налице сериозни предпоставки да се повиши и отборната класа на Спартак.
Иначе оказалите се ненужни бяха логично отпратени – Жак Пехливанов, който бе основен играч само в началото на есенния полусезон, Луи Пахама, Тиерно Милимоно, Колако Джонсън и Илия Шаламанов-Тренков. Що се отнася до напускането на другите трима, на първите двама – Бернардо Коуто и Илкер Будинов, бе уважено личното желание. Лукас Магджински пък получи много тежка травма, която застраваше дори кариерата му, и след разговор с неговия мениджър бе постигната договорка да му бъде прекратен контракта.
Спартак обаче успя да привлече футболисти с качества и сега остава да се види дали ще успеят бързо да се адаптират към новата обстановка, да разкриват потенциала си и доколко ще са постоянни в изявите си. Разбира се, при някои попълнения този процес на приспособяване е възможно да бъдет по-дълъг, но все пак те са взети в перспектива, а не само до лятото.
Към момента групата на „соколите“ за пролетния полусезон изглежда на 90% ясна. С уговорката, че е възможно да дойдат опорен полузащитник от Гана, още един вратар, ако алжирецът с френски паспорт не остане, и централен нападател.
Но дори да пристигнат въпросните попълнения, те едва ли ще участват в първите пролетни мачове. Едно, че не са тренирали много с отбора, и второ, ще отнеме време за картотекирането им, особено на африканеца, заради изискванията на наредбата за чужденец от страна извън ЕС. По-важно е обаче, че Хаджиевски вече разполага с по-голяма вътрешна конкуренция, което може да позволи Спартак да играе по един и същи начин, без значение кои са изпълнителите на терена.
В ариергарда пред твърдия титуляр на вратата Максим Ковальов северномакедонският специалист ще залага на схема с трима или четирима бранители, която ще е съобразена със стила на игра и качествата на футболистите на конкретния съперник.
При трима в отбрана дясностоящ централен защитник ще е Матео Петрашило, в средата Ангел Грънчов, а лявостоящ – Димо Кръстев. Ако Гьоко използва четирима, е възможно Грънчов да бъде опорен полузащитник. Опитният играч вече бе използван на този пост в проверката с Фратрия.
Отдясно на мястото си ще тежи Деян Лозев. Капитанът мина през две контузии, които намалиха приноса му към тима през първия дял от шампионата, но постепенно връща оптималното си функционално състояние. Като ляв бек очакванията са пролетта да започне Борис Иванов, а негова алтернатива да е Александър Георгиев. Тук е важно да се отбележи, че младият Иан Алексиев, който бе титуляр в първите два есенни двубоя, търпеливо ще очаква отново да сграбчи шанса си.
Далеч по-оспорвана става и конкуренцията при вътрешните халфове. Край утвърдените Цветослав Маринов и Дамян Йорданов ще са Грънчов и Талес от Ботев Пловдив, а защо не и ганаеца, при положение че пристигне и остане. Универсалният Емил Янчев може да помага както като халф, така и на всеки пост в защита.
В предни позиции на десния фланг до Даниел Иванов ще е другото „канарче“ Таилсон, както и Петър Принджев. Последният ще има най-трудната задача, тъй като ще трябва да се бори за доверието на треньора и да го убеди, че един доскорошен аматьор може да е стока и в професионалния футбол.
Останалите трима в предни позиции засега са ясни – Георг Стояновски на върха на атаката, зад него Жота Лопеш и по левия фланг Шанде. Но и тук в хода на редовния сезон и плейофите също са възможни размествания. Например Даниел Иванов да е фалшива деветка, ако няма нов таран, или Таилсон да атакува отляво.
Няма коментари.