Случаят „Линдсет“: нивото на търсене отговаря на нивото на предлагане

Джонатан Линдсет, доскоро футболист на ЦСКА, вероятно ще подпише с втородивизионния турски Маниса ФК. Мнозина ще кажат „Много важно, той е минало за ЦСКА“. И донякъде ще са прави, защото норвежецът бе част от клуба в продължение на три години, запомни се с някои хубави, с някои лоши епизоди и си замина, след като му изтече договорът. Но по-философски и настроените фенове, тези с по-дълбочинно мислене, веднага ще се запитат защо Линдсет отива точно там!? Та това е на практика невзрачен отбор за мащабите на Турция, а и целия Балкански полуостров. Но, освен че отборът е невзрачен, той илюстрира и онова, което знаем, но не изричаме на глас. Нивото в ЦСКА е драстично свалено и катеренето по пътя нагоре о е дълъг, грапав и тежък.

Маниса ФК е част от турската Лига 1. Второто футболно ниво на южната ни съседка. Самият град Маниса се намира в западната част на Турция, недалеч от Измир. Никак нелошо разположение, чисто георгафски. Футболното – то е далеч от нужното, за да се гордее ЦСКА, че бивш негов играч отива там. През миналия сезон „черно-белите“ завършиха с 48 т. в Лига 1 и едва не изпаднаха в трета дивизия. Спасилият се Пендикспор и изпадналият Анкарагюджю имаха същия брой точки, какъвто събра бъдещият отбор на Линдсет. И ако картината не ви се струва апокалиптична, фактът, че Дауда Бамба, тотално недоразумение в ЦСКА и хронично контузен футболист, също играе във втора дивизия на Турция, може би трябва да затвърди впечатленията.

Второто ниво на Турция е абсолютна междинна станция, от която най-добрият изход е по-бързото излизане. Разликата с лъскавата и имиджова Суперлига на страната е огромна. Условията не са ужасни, както биха помислили мнозина. В Турция има страхотни стадиони и в трета дивизия. Но нивото на футбола е коренно различно. Интензитетът, тактическите постройки, местният хабитат, футболната култура – друг свят. Втора дивизия в Турция се е оказвала футболно гробище и за много по-добри и прочути футболисти от Джонатан Линдсет. Именно в изпадналия Анкарагюджю през миналия сезон играха хора като бившия босненски национал Рияд Баич, италианеца Рикардо Сапонара, германеца Нико Шулц, бившата звезда на Левски Гари Родригес и Дорин Ротариу, обличал у нас екипа на Лудогорец. Пет човека – пет пропилени кариери, като единственото изключение може би е Родригес, който вече е на достолепна футболна възраст. Шулц, Баич и Сапонара така и не достигнаха потенциала си и просто пребиваваха в Анкарагюджю, докато Ротариу така и не успя да намери подходящото за себе си място. А може би същата съдба преследва и Линдс, както бе наричан на Панчарево норвежкият халф.

Преди само няколко седмици Линдсет бе спряган със завръщане на Скандинавския полуостров. Считаше се, че може да се събере с бившия си съотборник от от ЦСКА Тобиас Хайнц в шведския гранд Гьотеборг. Възможност, която в момента изглежда като манна небесна спрямо заточението в Маниса ФК. Гьотеборг е сред най-реномираните тимове в Скандинавия, а Маниса не е дори лидер на регионално ниво в своята част на Турция, където има тимове като Гьозтепе и Алтай.

Стремглавото спускане на Линдсет трябва да присветне в много ярък червен цвят на ЦСКА. Щом футболист като бившия №7 и №10 в клуба ще акостира в почти третодивизионен турски тим, значи положението никак не е обнадеждаващо. Предлаганата стока на пазара винаги струва толкова, колкото купувачът може и иска да плати. ЦСКА изпусна Линдсет без пари – с изтичащ договор. А като свободен агент норвежецът ще се озове в борещ се за оцеляване отбор от втора турска дивизия… Доста далеч не само от изконните футболни ценности на ЦСКА, но и от спортната пазарна икономика, която би подобавала на „армейците“.