Рубен Аморим вече не е част от Манчестър Юнайтед. След новината последва вълна от коментари, а причините така и не бяха изяснени. Няма да и да бъдат. Става въпрос за истинските мотиви, защото ръководството скалъпи версия за пред обществото. Аморим успя да поляризира феновете, като голяма част от тях се надяваха още отдавна да прочетат тази новина, докато други вдигат ръце от отбора след раздялата с поредния мениджър в рамките на няколко години.
Първо нека погледнем към фактите:
– Аморим завърши с 24 победи от 63 мача или 38,1% спечелени мачове, най-ниският процент за постоянен мениджър на Юнайтед;
– спечели средно по 1,23 точки на мач, което е антирекорд след ерата на сър Алекс Фъргюсън и най-ниския процент на „сухи мрежи“ (15%);
– отборът регистрира едно от най-слабите си класирания (15-то място през сезон 2024/25);
– упорстваше в 3-4-3/3-4-2-1 система, въпреки че съставът не бе селектиран за нея, футболистите и шефовете не я искаха.
Конфликтът на Аморим с ръководството на Манчестър Юнайтед
Темата е много дълга, а на всички е ясно, че виновен за състоянието на Манчестър Юнайтед не е само мениджърът. Самият той обаче бе наясно къде отива, когато се съгласи да поеме една от най-големите спортни марки на планетата. Ако се вгледаме в резултатите, то раздялата определено закъсня. Щеше да е далеч по-логична, ако се бе случила през лятото. Най-странното е, че октомври един от собствениците сър Джим Ратклиф обяви три години доверие в проекта на португалския специалист.
Разбира се, ръководните фактори няма как да стоят безучастно и да гледат 36 месеца как някой хаби ресурси и време без да развива проекта им. Поддръжниците на Аморим биха изтъкнали, че през настоящия сезон има подобрение. Това е така, да. Отборът е само на три точки от топ 4. Сериозните кадрови липси в настоящия период направиха така, че да се загубят важни точки, с които „червените дяволи“ щяха да бъдат още по-напред в класирането.
Да се чуди човек защо тогава Аморим от около месец не спря да извива ръцете на собствениците за нови попълнения. Сякаш самият той забрави идеята за дългосрочно развитие и се вкопчи в моментните резултати. Все пак мениджърът пръсна и не малко средства през лятото, сменяйки изцяло атаката на отбора. Разполага и с лукса да не участва в европейските клубни турнири, което дава мегдан за силно представяне на домашна сцена.
Аморим – лъжовен успех, конфликти с играчи и огромно его
Лично за мен, моментната позиция на Манчестър Юнайтед е много лъжовна. Осем победи от 20 мача съвсем не е повод за хвалба, а разликата в точките с 14-ия Кристъл Палас е само четири! Както бе тръгнал отборът със своята една победа в пет мача – то нищо чудно до края на януари да се бе озовал малко над зоната на изпадащите. Където прекара цялата минала кампания – отново под ръководството на Рубен Аморим.
И ако за някои шестото място в момента е задоволително, то нека се запитат дали то не е заради масовото сваляне на нивото на отборите. Трите точки разлика с шампиона Ливърпул, например, са най-вече заради посредствените игри на мърсисайдци, а не заради бляскаво представяне от момчетата на Аморим. Съвсем отделна тема са непрестанните му конфликти с играчите. Най-пресен е примерът с Коби Мейну. Упорството на мениджъра стана пословично и от него клубът търпеше трайни последици.
Хубаво е да държиш на респекта към личността на треньора, но в неговия случай по-скоро видяхме огромно его, заслепило го до мозъка на костите. Така и не показа адаптивност към клубните нужди. В крайна сметка, той се е съгласил да следва зададената от ръководството политика. Това е нормално за всеки един отбор. Никой не коментира дали собствениците са „добри“ или „лоши“, тъй като мнението на масата за тях е ясно от години.
Какво следва за Манчестър Юнайтед?
За временен мениджър бе избран Дарън Флечър. Масово мненията са скептични и към бившия футболист на „червените дяволи“ очакванията са да избута някак сезона. Обикновено в най-великата игра след треньорска рокада се наблюдава импулс и първоначално подобряване на резултатите. В следващите три кръга обаче предстоят мачове с Манчестър Сити и Арсенал, които са основните претенденти за титлата.
С Флечър начело мечтите за топ 4 и класиране в Шампионска лига избледняват. Не малко футболисти обаче са отказвали на Манчестър Юнайтед заради това, че отборът не играе в „турнира на богатите“. Това лимитира следващия мениджър за първата му селекция през лятото. Иначе сред най-спряганите имена за постоянен наследник на Аморим са Андони Ираола, Гарет Саутгейт, Шави Ернандес, Томас Тухел и др.
Едно е ясно – Юнайтед трябва да намери мениджър, който да не е „послушко“, но и да уважава йерархията в клуба и влиянието на Клас ’92 въобще в целия град. Това е световен колос, който го е имало много преди Рубен Аморим и ще го има докато свят светува.
Няма коментари.