Уволнение по навик: раздялата с Мареска показва, че хаосът в Челси изобщо не е овладян

Дори за стандартите на Челси развитието около Енцо Мареска може да бъде определено като необичайно. На 12 декември италианецът бе избран за Мениджър на месеца във Висшата лига за ноември, а това традиционно носи усещане за стабилност, доверие и ясно очертана посока. Но само три седмици по-късно той вече не е наставник на Челси. Скоростта, с която приключи престоят му на „Стамфорд Бридж“, не просто изненада, а отново постави под съмнение способността на клуба да гради устойчив проект.

В края на ноември Челси изглеждаше като отбор, който постепенно започва да оправдава огромните инвестиции, направени след смяната на собствеността. Победата с 3:0 над Барселона в Шампионската лига беше не само резултат, а демонстрация на тактическа дисциплина, колективна организация и ефективност срещу съперник от най-високо ниво. Това бе вечер, която напомни за европейската идентичност на клуба и създаде усещане, че Мареска успява да наложи ясно своя играви модел. Няколко дни по-късно „сините“ затвърдиха това впечатление и във вътрешния шампионат с равенство 1:1 срещу Арсенал, постигнато при числено неравенство заради ранния червен картон на Мойсес Кайседо. Тогава Челси заемаше третото място във Висшата лига и изоставаше само на шест точки от върха. Това подхранваше дискусиите около „сините“ в битката за титлата.

Само няколко седмици по-късно тази картина се разпадна. Серията от колебливи резултати, спадът в увереността и липсата на контрол в ключови моменти доведоха до значително изоставане от лидерите. Отборът загуби инерцията си, а вътрешното напрежение започна да излиза на повърхността. Раздялата с Мареска се превърна в логичен завършек на процес, който се развиваше постепенно, но неумолимо.

Нестабилността на „Стамфорд Бридж“ отдавна е хроничен проблем. Тя често се свързва с управленския модел от ерата на Роман Абрамович, но вместо да бъде преодоляна след смяната на собствеността, тя сякаш придоби нови измерения. Консорциумът, воден от Тод Боели и „Клиърлейк Кепитъл“, наложи модерна корпоративна структура, но честотата на треньорските промени не намаля. Напротив, наследникът на Мареска ще бъде седмият мениджър за малко повече от три години и половина, а при временно решение броят им ще нарасне още.

Новите собственици на Челси завариха Томас Тухел, но германецът напусна клуба в рамките на едва четири месеца. Греъм Потър се задържа седем месеца, след което Бруно Салтор води отбора в един мач като временен мениджър. Последва кратък и неубедителен период с временния наставник Франк Лампард, който получи 11 срещи начело, преди Маурисио Почетино да поеме отбора за един сезон. Тази последователност от краткотрайни назначения ясно илюстрира липсата на устойчивост в управленската визия на клуба.

Настоящата ситуация отново трябва да бъде разглеждана като далеч от идеалната. Наследникът на Енцо Мареска неизбежно ще внесе свои идеи, но ще разполага с минимално време за тяхното прилагане. Календарът вече гарантира по два мача седмично до 10 февруари, което силно ограничава възможностите за работа по време на тренировките и за реално тактическо надграждане. Въпреки това ръководството е категорично, че ще търси треньор, който да се впише в съществуващата система – без промяна в стила на игра и без сътресения в структурата на първия отбор.

Историята на клуба ясно показва, че дори спечелени трофеи не осигуряват защита срещу уволнение. Роберто Ди Матео бе освободен само месеци, след като донесе най-големия успех в историята на Челси – триумфа в Шампионската лига през 2012-а година. Жозе Моуриньо напусна през декември 2015-а година след катастрофален старт на сезона, а дори Карло Анчелоти не успя да се възстанови от спад през зимата, който подкопа доверието към него. Общият знаменател е липсата на търпение и склонността към радикални решения при първите признаци на регрес.

Първоначалният план на ръководството беше различен. Челси възнамеряваше да направи задълбочена оценка на развитието на отбора в края на сезона, който беше втори за Мареска начело. Фактът, че раздялата се случи толкова рано, при оставащи още три години и половина от договора му, говори за сериозно разпадане на вътрешното доверие. Но сигналите за напрежение започнаха да се появяват още в средата на месец декември, когато след победата с 2:0 над Евертън Мареска неочаквано призна, че е преживял „най-лошите 48 часа“ от престоя си в клуба. Това признание звучеше като индиректно предупреждение, че зад кулисите се случва нещо далеч по-сериозно от временен спад във формата.

Впоследствие се появиха и информации за евентуален интерес към него от Манчестър Сити при евентуално напускане на Хосеп Гуардиола. Дали тези слухове имаха реална основа или бяха спекулативни, е второстепенен въпрос. Важното е, че те допълнително усложниха ситуацията и създадоха усещане за несигурност около позицията на Мареска в момент, когато отборът вече губеше стабилност.

Оценката на работата му в Челси неизбежно трябва да бъде балансирана. От една страна, той спечели първите два трофея в ерата след Абрамович – Лигата на конференциите и новото Световно клубно първенство през 2025-а година. Освен това върна клуба в Шампионската лига след двугодишно отсъствие, а това бе цел, която ръководството постави като приоритет. От друга страна, представянето във Висшата лига и Европа през настоящия сезон не надгради този напредък. Челси не се превърна в реален претендент за титлата, а колебанията в играта се задълбочиха.

Футболът на отбора често беше критикуван за липса на интензивност и последователност. Имаше периоди с контрол и ясна структура, но те рядко се задържаха. Някои решения на Мареска при селекцията и смените изглеждаха трудно обясними и подкопаха доверието на феновете. Никога не можеше също да се твърди, че Мареска е спечелил безусловна подкрепа от привържениците. Най-ясният знак за това дойде в самия край на мандата му. Само две седмици, след като привържениците скандираха името му при победата на четвъртфинала за Купата на лигата срещу Кардиф Сити, настроението на трибуните рязко се обърна. По време на равенството 2:2 с Борнемут Мареска беше освиркан, а смяната на Коул Палмър предизвика открити скандирания от типа „не знаеш какво правиш“. Тази среща се оказа и последната му начело на отбора.

Chelsea fans booed Enzo Maresca and some were heard chanting „you don’t know what you’re doing“ after replacing Cole Palmer during Bournemouth draw | @BobbyVincentFL https://t.co/ti634oe5H0

— Chelsea FC News (@Chelsea_FL) December 30, 2025

В същото време обаче може да се намерят и доводи в негова защита. Световното клубно първенство наруши ритъма на сезона, лиши отбора от нормална предсезонна подготовка и ограничи възможностите за ротация. Мареска често трябваше да се справя без ключови фигури, което допълнително усложни задачата му. Италианецът бе лишен от звездата си Коул Палмър през по-голямата част от кампанията, а отсъствието на най-добрия му централен защитник Леви Колуил през целия сезон допълнително ограничи възможностите за стабилност в дефанзивен план. Въпреки това Челси не успя да изгради някаква стабилност, а проблемите с дисциплината (б.а. – шест червени картона, включително в два поредни мача) се превърнаха също във фактор.

В индивидуален план имаше футболисти, които отбелязаха реален прогрес под негово ръководство. Сред тях се открояват капитанът Рийс Джеймс, Марк Кукурея и Мойсес Кайседо. В същото време редица от летните попълнения не оправдаха очакванията – играчи като Лиъм Делап, Йорел Хато, Алехандро Гарначо и Джейми Гитенс не успяха да окажат необходимото влияние.

Въпреки поредната смяна на треньора, Челси все още разполага с реални възможности да спаси и дори да придаде смисъл на сезона си. Първоначалната цел, заложена от ръководството още през лятото, беше завършване в челната четворка, както и през предходната кампания, съчетано с конкурентно участие в трите турнира за купи, в които клубът участва. Въпреки рязкото влошаване на формата през последните седмици, в Челси продължават да вярват, че тези цели остават постижими.

Към момента на писане лондончани заемат пето място във Висшата лига, като им остават 19 мача, за да наваксат изоставането спрямо отборите непосредствено над тях – Астън Вила и Ливърпул. Място за грешки вече почти няма, но разликите не са непреодолими, особено в контекста на директните сблъсъци и натоварения график на конкурентите.

Различните турнири за купи също предлагат възможност за положителен обрат. Кампанията във ФА Къп започва с мач от третия кръг срещу Чарлтън Атлетик. Малко след това следва първият полуфинал за Купата на лигата срещу Арсенал. Лондончани ще влязат в този сблъсък като аутсайдери, но последните им изяви срещу градския съперник, както и победата над Пари Сен Жермен ъв финала на Световното клубно първенство, показват, че Челси е способен да извади най-доброто си представяне именно срещу най-силните противници.

В Европа ситуацията остава сложна, но далеч не безнадеждна. За да запазят шансове за автоматично класиране за осминафиналите на Шампионската лига, „сините“ трябва да спечелят последните си два мача от груповата фаза. Дори и това да не се случи и тимът да попадне в плейофния кръг, както се очаква на този етап, възможността за продължаване напред в турнира остава напълно реална.

Интересно е да се отбележи, че още при отказа от „старомодния“ модел на назначаване на утвърдено голямо име беше трудно да се избегне усещането, че клубът търси по-гъвкав профил – треньор, готов да работи в рамките на зададена структура, а не да я диктува. В лицето на Енцо Мареска Челси действително получи подобен тип специалист. Въпреки това общото му постижение остана по-скоро солидно, отколкото изключително, а отчуждението между треньор и среда се ускори в момента, в който отношенията започнаха да се разпадат.

След последните седмици обаче става все по-трудно да се даде еднозначен отговор на два ключови въпроса – кой мениджър реално е подходящ за Челси в настоящия му вид и кой клуб, в този момент от развитието си, би бил най-подходящ за самия Мареска. Именно тази взаимна неопределеност е най-точното отражение на ситуацията, в която се намират и двете страни.