Пари Сен Жермен достигна до втория си финал в Шампионска лига, след като през 2020-а година. загуби от Байерн Мюнхен на Ханс-Дитер Флик. Сега парижани, водени от Луис Енрике, ще са символични домакини на Интер, който сравнително изненадващо отстрани Барселона. „Нерадзурите“ направиха 3:3 в Испания и 3:3 в Милано, а в продълженията падна още едно попадение за крайното 4:3. ПСЖ пък се справи с Арсенал след две победи – 1:0 в Лондон и 2:1 в Париж.
Финалът между ПСЖ и Интер ще се играе на 31 май от 22:00 часа на стадион „Алианц Арена“ в Мюнхен. Любопитна подробност е, че финалите в Мюнхен са се печелили от отбори, които никога преди това не са грабвали трофея в Шампионска лига. Досега финалистите ПСЖ и Интер не са се изправяли един срещу друг в официален двубой.
С оглед на непредвидимия характер на елиминационните фази във футбола, както на самите срещи, така и на жребиите, рядко може категорично да кажем, че двата най-добри тима са достигнали финала на дадено състезание. Освен ако не съществува идеална система, която гарантира, че фаворитите винаги побеждават (въпреки усилията на УЕФА за повече баланс), финалите често не противопоставят действително най-силните отбори.
И това е напълно разбираемо. Нещо подобно би превърнало футбола в твърде предсказуем и отегчителен спорт – дори повече, отколкото някои вече смятат. В същото време, откритите жребии често създават двубои с усещане именно за финал – заредени с класа, напрежение и престиж, но провеждащи се твърде рано, за да са удовлетворяващи.
Такъв беше случаят на Европейското първенство миналото лято, когато Испания се изправи срещу домакина Германия още на четвъртфинал, а после срещна фаворита Франция на полуфинал. Междувременно Англия премина през по-леката страна на схемата и макар да игра достойно на финала, очевидно бе под нивото на шампиона Испания. Това беше почти идеален финал.
Подобен сценарий се разигра и в последното издание на Шампионската лига, където аутсайдерът Борусия Дортмунд направи впечатляващ финал на „Уембли“, но в крайна сметка отстъпи пред превъзхождащия го Реал Мадрид. По-ранните епични победи на мадридчани срещу Манчестър Сити и Байерн Мюнхен в четвъртфиналите и полуфиналите придадоха усещането, че победителят от тези дуели трябва да вдигне трофея.
Помните ли, когато Франция срещна Аржентина още на осминафинал на Мондиал 2018? Прекалено рано. Или класическият случай от сезон 1978/1979, когато шампионът на Англия Нотингам Форест срещна действащия носител на КЕШ Ливърпул още в първия кръг – при напълно отворен жребий, без ограничения.
Новият формат на Шампионската лига е пълна противоположност на онзи двубой (Форест на Брайън Клъф победи с 2:0 общ резултат и вдигна трофея). Голямата групова фаза с швейцарски модел предвижда осем мача за всеки отбор, определени чрез балансиран жребий, комбиниран с посявки за елиминациите, което цели да гарантира достигането на най-добрите до финалните етапи.
И макар Пари Сен Жермен да се бореше за мястото си в Топ 24 на първата фаза и да премина през плейоф, за да стигне до осминафиналите, този сезон изглежда сякаш завършва с двата най-силни отбора като финалисти. Разбира се, това е субективно. Може да кажем, че да се борят за трофея заслужаваха още Барселона, Байерн Мюнхен или Ливърпул, който завърши първи в груповата фаза над всички останали, но имаше малшанса да срещне именно ПСЖ на 1/8-финалите.
Барселона вероятно бе най-атрактивният тим за гледане, но защитата им бе рехава. Байерн бе силен, но четирите поражения в турнира, включително драматичния успех срещу Селтик, разкриха дефицитите им. Ливърпул мина групата, но бе превъзхождан в двата мача от ПСЖ, въпреки че отпадна след дузпи.
И докато обсъждаме най-добрите отбори този сезон, трябва да споменем и загубилия полуфиналист Арсенал. Мениджърът Микел Артета заяви след загубата Париж: „Не мисля, че имаше по-добър отбор в турнира“. Но той говореше за своя отбор, а не за ПСЖ.
Да, Арсенал записа, може би, най-впечатляващия резултат в турнира, разбивайки Реал Мадрид с 5:1 в четвъртфиналите. Но след две заслужени загуби срещу вдъхновения ПСЖ, думите на Артета звучаха неуместно.
Нека се върнем към прогнозите на Opta след жребия за груповата фаза. Манчестър Сити бе категоричен фаворит с 25.3% шанс за трофея – в момент, когато нито компютрите, нито феновете можеха да предвидят предстоящия разочароващ сезон и края на една ера.
ПСЖ бе девети в класацията – отчасти заради трудния жребий (съперници като Арсенал, Атлетико Мадрид, Байерн и Сити), отчасти защото никой не ги смяташе за претендент след ерата на Килиан Мбапе. Усман Дембеле вкара 24 гола в 18 мача между декември и март, но след едва седем гола в 52 мача предишния сезон, не се очакваше да се подобри толкова много. А Хвича Кварацхелия още не бе пристигнал в тима, присъединявайки се от Наполи едва през януари.
През целия сезон ПСЖ изглеждаше почти безупречен – отбор с енергия, устойчивост, техника, експлозивност по фланговете и контрол в халфовата линия. С вероятно най-добрия ляв бек в света в лицето на Нуно Мендеш, с една от най-силните атаки в Европа и Джанлуиджи Донарума на вратата, който блестеше в елиминациите, парижани играят като колектив – организирано, синхронизирано и всеотдайно.
Френският първенец все още може да постигне перфектен сезон – с требъл и световна клубна титла. Това би било изключителен успех за Луис Енрике и ПСЖ. И въпреки че вероятно ще влязат във финала като фаворити, съперникът им също заслужава огромен респект.
Да, ПСЖ победи четири английски отбора – Сити, Ливърпул, Астън Вила и Арсенал. Мърсисайдци бе най-силният от този квартет, но показа доста слаба игра, особено в Париж, където шокиращо спечели, благодарение на редицата спасявания на Алисон.
Съвсем различен обаче ще бъде тестът срещу Интер – отбор, преминал през много по-сериозни изпитания срещу Байерн и Барса. Интер започна с изключителна игра в защита – само два допуснати гола в първите си десет мача (включително в осминафинала срещу Фейенорд).
Те допуснаха голове в сблъсъците с Байерн и Барселона, но реализираха цели 11, с участието на седем различни голмайстори. Време е Интер да бъде приет сериозно като европейски гранд. През това десетилетие те имат финал в Лига Европа (2020), титла в Серия А (2021), две купи на Италия (2022, 2023), финал в ШЛ (2023), нова титла в Серия А (2024) и сега отново се борят в Калбото, заедно с Наполи.
Макар партенопеите да имат три точки аванс три кръга до края, Интер отново е на финал. И въпреки че нямат наистина суперзвезди, „нерадзурите“ често са подценявани, макар Opta да ги нареди като трети фаворит за спечелването на турнира още в началото.
„Ще е трудно срещу Интер, но знам, че и те мислят същото. Очаква ни специален финал, изключително труден и за двата тима“, заяви Луис Енрике.
Два големи отбора, достойни финалисти и потенциално грандиозен финал в Шампионската лига. Просто изглежда… правилно.
Използвана информация за материала: Тим Спайърс, The Athletic
Няма коментари.