В последните дни около Левски се върти само едно име като потенциално ново попълнение. Хуан Переа от Локомотив Пловдив. Ако не ви е познат, играе с номер 9 – като всеки горделив стрелец – и по народност е колумбиец. Важна подробност е, че Переа е на 26 години – с една по-малко от титулярния централен нападател на „сините“ Мустафа Сангаре. И тук някъде е разковничето по дебата „за/против“ Переа. А отговорът би трябвало да е само един и да свети в ярко червено. По-ярко от това на вечния съперник от Борисовата градина.
Переа не е нападател от подходящия калибър за Левски, нито е много по-разнообразен от Сангаре. Разбира се, утопия е да се вярва, че „сините“ могат на секундата и през тази зима да си набавят нов Георги Иванов или Мишо Вълчев. Но осанката на Левски за върха на атаката е една – мощен и снажен централен нападател, будещ възхищение и респект у противниците. Уви, последното не може да се каже и за Сангаре, оставащ много далеч от хора като Гара Дембеле например. Образецът на чуждестранен нападател за Левски, без съмнение.
Сегашното острие на Локо Пд всичко онова, което се явява и Сангаре. Физически здрав, дори по-борбен, по-грамотен футболно, но не и отбелязващ по-често. Переа е автор на само 4 гола през този сезон за Локомотив Пд. Съществува и аргументът, че „смърфовете“ са изключително дефанзивно настроен отбор, но четири попадения за един полусезон просто са малко. А и „черно-белите“ са далеч от борбата за спасение, както им се случи през миналия сезон. Тогава Переа отново бе част от редиците на пловдивчани… и не се отчете с нещо особено запомнящо се. Да, колумбиецът безспорно е от добрите футболисти на Локомотив Пд. Дотам!
На Левски му е нужен или безспорно по-класен нападател от Сангаре, със същия профил, или тотално различен играч. Най-важното за очертаващата се битка е бъдещият нападател да е „голаджия“. В най-широкия смисъл на думата. Критичният минимум е да отбелязва голове във всеки по-закучен мач с малък и затворен тим – такива срещу Левски имаше предостатъчно и през първия дял. Именно те се оказаха и препъникамък за по-голяма преднина на върха.
Никой от Радослав Кирилов, Марин Петков, Карл Фабиен, Рилдо и останалите изпълнители в синьо не успя да достигне двуцифрен брой голове за полусезона. Най-близо се оказа Евертон Бала – Куршума, имащ 9 попадения на сметката си. Гонене на титла с един нападател, като това е именно Сангаре, би било, ако не пълна абдикация, то много широк компромис. Не подценяване на шампионската битка, а подценяване на ДНК-то на Левски. Което е пълно с класни централни нападатели – високо над Сангаре и Переа.
Няма коментари.