Черно море постигна дубъл над Левски в шампионата и удари „сините“ за трети пореден път, след като ги отстрани и за Купата на България. В среща от предпоследния 29-ия кръг на редовния сезон в Първа лига „моряците“ обърнаха столичани с 2:1 на „Георги Аспарухов“.
Началото бе за тима на Хулио Веласкес. Левски поведе в 11-ата минута, когато след центриране от ъглов удар на Марин Петков намери непокрит Келиан ван дер Каап, който вкара първия си гол от началото на сезона.
Възпитаниците на Илиан Илиев обаче наказаха съперника си на два пъти в рамките на 180 секунди в края на втората част. И двете попадения вкара Димитър Тонев, който се появи от пейката, в 79-ата и 81-ата минута. При второто попадение ситуацията беше разгледана за евентуална засада на Тонев, но такава нямаше. До края Левски не успя да отърве поражението – нещо, което направи срещу ЦСКА и Славия по-рано през пролетта.
В класирането авансът на „сините“ пред третия Арда е вече шест точки, а Черно море оформи първата четворка с успеха си в столицата и е на седем пункта от Левски. В последния си мач от редовния сезон 26-кратните шампиони гостуват на съгражданите си от Септември.
С третата си загуба Черно море през сезон, по ирония на съдбата, Левски си „избра“ същия съперник за възможни още две поражения. Те вече се задават на хоризонта, тъй като двата тима ще се изправят отново в плейофите след редовния сезон. От началото на календарната година пък Илиан Илиев надигра тактически Веласкес. Макар в началото испанецът да си направи хубава реклама със своя темперамент, лошите му черти излизат все по-наяве. Всяка негова реплика на пресконференции или интервюта след мач започна да звучи като обида, а играта на „сините“ е дори по-слаба от стандартите, наложени при Станислав Генчев, което буди недоумение как и докога Наско Сираков ще го търпи.
Не е ясно какво блестящо представяне вижда Веласкес, но отстрани изглежда, че Левски е напълно лишен от вдъхновение. Това не е футбол, който заслужава десетхилядна публика, жадна за голове и зрелище.
Все пак не бива да се изпада в трагични оценки след загубата. Левски остава солидно на второто място с достатъчен аванс. Дори три равенства срещу съперниците от плейофната четворка могат да гарантират ценната втора позиция, която, предвид обстоятелствата, трябва да се разглежда като успех. Проблем ще има само, ако „сините“ загубят следващите два мача с Черно море по идентичен начин – тогава обясненията няма да стоплят разочарованата „синя“ публика.
Връщайки се към Веласкес, той демонстрира и неразбираемо поведение при смените. Всичките пет резерви срещу Черно море доведоха до още по-ниско качество в представянето на тима. За разлика от него, Илиан Илиев отново извади „златен жокер“ в лицето на Димитър Тонев, донесъл му втори пореден успех над Левски.
Мачът Левски – Черно море предложи и интересно тактическо надлъгване. Варненци до този момент бяха един от най-слабите отбори през пролетта, но именно „сините“ им дадоха възможност да се върнат към живот и самочувствие.
Изглежда, че надеждите за позитивна промяна след треньорската смяна в Левски през зимата се оказаха напразни. Статистиката на Хулио Веласкес след първите му 10 мача в Първа лига рязко контрастира с тази на Станислав Генчев за същия период, при това в полза на българския специалист. За десет шампионатни срещи испанецът събра 19 точки от 30 възможни и голова разлика 19:11. Да, от началото на пролетния дял столичани загубиха само срещу Черно море, но пък имаше и серия от четири поредни равенства, която подсили разочарованието.
При Генчев Левски спечели 25 точки от 30 възможни, като единственото поражение бе от Лудогорец с 0:1 в Разград. Големият плюс бе впечатляващата голова разлика – 20:3 в началото на кампанията, показваща далеч по-солидна игра.
Важно е да се отбележи, че съперниците на двамата треньори се различават, тъй като дебютът на Веласкес дойде в 20-ия кръг. Допълнителен негатив е, че именно под негово ръководство Левски отпадна от турнира за Купата на България след цялостно първата му загуба начело на отбора.
Поредната загуба от Черно море не бива да бъде разглеждана като изолирано събитие, а като симптом на по-дълбоки и системни проблеми в Левски. Отборът не просто губи резултатно, а го прави в идентичен стил – с липса на идея, реакция и енергия. Разликата в треньорската философия между Илиан Илиев и Хулио Веласкес е очевадна – единият намира ключови решения в движение, другият вкарва отбора си в още по-дълбока криза, особено със смените. Тактическият провал на Веласкес срещу варненци не е случаен, а закономерен.
Фактът, че „сините“ позволиха на един от най-слабо представящите се отбори през пролетта да възкръсне не само веднъж, а цели три пъти, е тежко обвинение към целия спортно-технически щаб. Колкото и да изглежда стабилна позицията на Левски в класирането, тенденцията е тревожна: отборът не надгражда, а деградира, въпреки смяната на треньора и обещанията за нова посока. Още повече, че, с оглед на представянето, задържането на второто изглежда все по-несигурно.
Проблемът не е в това, че Левски загуби три пъти от Черно море – проблемът е, че нито веднъж не изглеждаше по-подготвен, мотивиран или адаптивен. Испанският треньор все по-често влиза в обяснителен режим, който обаче не компенсира липсата на резултати, ясно изразен стил или прогрес. В същото време треньор като Илиан Илиев, с далеч по-ограничени ресурси, показва как с правилна стратегия и точни решения можеш да надхитриш далеч по-претенциозен съперник.
Предстоящите плейофи ще бъдат истински лакмус за проекта „Веласкес“. Ако Левски продължи да губи от същите съперници, по същия начин, клубът ще бъде принуден да преосмисли не само треньорския си избор, но и цялостния си подход към управлението в спортно-техническо естество. Второто място в крайна сметка може да остане само утешителна награда, ако не бъде постигнато с футбол, който вдъхновява, печели мачове и връща идентичността на клуба. А засега Левски изглежда твърде далеч от всичко това…
Няма коментари.