Милан уволни Пауло Фонсека след около половин година съвместна работа. Португалецът бе назначен през юни, в първите си седмици работи онлайн заради данъчните облекчения в Италия, и от 1 юли застъпи официално начело на „росонерите“. Роденият в Мозамбик треньор води „Дявола“ в 24 мача във всички турнири, спечели половината от тях. В шест завърши наравно и още шест загуби.
51-годишният специалист се представи спорно и в Серия А, и в Шампионска лига, където сияе победата над Реал Мадрид с 3:1 на „Бернабеу“. Осмото място в шампионата е красноречиво. Още от ноември-декември мястото на Милан в следващото издание на ШЛ започна да изстива с много градуси по Целзий.
Милан на Фонсека се счупи на много места и точно като величественият „Титаник“ започна да пуска вода отвсякъде. И по много вода, почти в самото начало след сблъсъка с айсберга. Точката на замръзване, само метафорично, бе червеният картон преди почивката срещу Рома, бивш клуб на Фонсека.
За треньора фатален ледник пък бяха отношения със звездите на отбора – Тео Ернандес и Рафаел Леао. И с времето ледът само се втвърдяваше, без каквито и да е наченки на претопяемост. Треньорът вече се бе сблъсквал с подобен проблем в Рома – с Един Джеко. И тогава, и сега резултатът е един и същ – надолу към дълбините.
Грешка 1 – закотвянето на Тео и Леао
Двамата най-добри футболисти на отбора отявлено бяха пренебрегвани през почти цялата есен. Разбира се, в различни периоди. Когато и двамата са във форма, формират може би най-силния ляв фланг изобщо във футбола. Кой нормален треньор би се лишил от това удоволствие, освен Фонсека? Още тук щабът на специалиста трябваше да го посъветва, че постъпва глупаво. Впоследствие този ход му изяде и главата до известна степен. С Тео и Леао на терена Милан можеше да има и повече от досегашните 27 точки.
Грешка 2 – хаосът в отбрана
Фонсека не закотви само двете звезди на пейката, но и Фикайо Томори, който в последните 3-4 години е единица мярка за качество. Малик Тиау и Матео Габия показаха и някои стабилни игри, но не срещу сериозни съперници. И докато юношата на клуба върви във възходяща линия в последните месеци, то германският проектонационал девалвира значително от идването на Фонсека. Фланговете на отбраната също са пословична слабост за почти всеки отбор на португалския треньор. Милан не направи изключение. Още през лятото тимът се раздели с Пиер Калулу (централен защитник и десен бек), сега на изхода е Томори (централен защитник). По неведом път беше доведен Емерсон Роял, славещ се с доста спорна репутация. Именно бразилецът и неговото упорито налагане костваха много на „росонерите“.
Грешка 3 – липсата на характер
За целия половингодишен период изказванията на Фонсека все бяха в тон „страничен наблюдател“. Роденият в Мапуто спец показа, че може да анализира играта на своите, но не и да начертае успешен план за действие, нито да изгради шампионско мислене. Под ръководството на Фонсека така и не се сплоти колективът, така и отборът не изгради характер. Нямаше го духът на „Дявола“, борещ се от първата до деветдесетата минута.
Грешка 4 – сбъркани позиции
Фонсека ползва неколцина от играчите на непривични позиции. И ще кажат някои „Опитва, пробва ги“. Но при очевидната полза от Кристиан Пулишич на дясното крило, кому е нужно да бъде мъчен като офанзивен халф? При наличието на Юнус Муса, наложително ли е Филипо Терачано да играе като дефанзивен халф? И още няколко подобни примера.
И ако трябва да завършим със заключение, то би било до болка познатото „По-добре ужасен край, отколкото ужас без край“. Червеният картон в последния му мач с Рома (1:1) бе повече от символичен. Милан и Фонсека нямаше как да продължат заедно преди няколко месеца.
От септември започнаха фенските негодувания срещу бившия наставник на Лил и Рома. Краят беше предначертан, но няколко успеха, плод на случайност, като тези над Интер и Реал Мадрид измъкнаха португалския наставник. За него остава името Милан във визитката. Нивото си е все още Шахтьор Донецк.
Няма коментари.