Проклета да си 2026-а година! Всички те чакахме с толкова много надежда, а още с третия си ден ни отне големия Димитър Пенев! Един от малкото българи, за които никой никога не каза лоша дома. Чичо Митко, както го наричаха хората, е един от най-големите футболисти и треньори, а делото му никога няма да бъде забравено. Беше баща на онова „златно“ поколение. Дари цялата нация със спомени от лудото американско лято, които към днешна дата изглеждат като един далечен сън. Всички онези победи на фона на окаяното моментно състояние приличат на сценарий за холивудски филм.
Благодарим ти, Пена!
Че за разлика от повечето ни легенди никога не се замеси в схеми и интриги. Никога не се скара с никого! Подаде ръка за големия футбол на толкова много от героите на детството ни. Сред тях е и последният такъв – Димитър Бербатов. Замисляли ли сте се, че откакто Димитър Пенев спря да се занимава с треньорска дейност, нямаме нито един голям играч?
Много ти се смяха на цветущите изрази и култови лафове. Но винаги е било добродушно и чисто човешки, а не със злоба. С непоправимата си харизма Димитър Пенев успяваше да извлече максимума от своите футболисти. Коментирало се е как нашите са били в басейните в САЩ през 1994-а, докато германците се скъсвали да тренират, но именно в това се характеризираше геният на Стратега. Психологията ни учи, че когато се държиш властнически и строго, и единствено заповядваш, то няма как да очакваш подопечените ти да разгърнат своя пълен потенциал.
Да, вероятно ще изпълнят поставените от теб задачи в дадения мач, но никога няма да видиш от тях онази щипка магия, която носеше успехите на големия български отбор. Нямаше да го има голът в последната секунда на Емил Костадинов срещу Франция, летящият плонж на Йордан Лечков срещу Германия и още, и още велики моменти.
Съвсем скоро ще бъде открит „Българска армия“ след мащабната реконструкция. Димитър Пенев заслужава да получи поне една триубна на свое име. Чуват се предложения и въобще съоражението да бъде кръстено стадион „Димитър Пенев“. Днес ЦСКА загуби една от най-великите си фигури. Когато и да минех покрай „Армията“, той винаги бе там.
Пиеше кафе на „Дървеното“ и разговаряше приятелски с журналисти и фенове. Вечно усмихнат се снимаше с хората и ги даряваше с поредния непреходен лаф. Няма да забравя как ни „разстреля“ с пет шеги в рамките на минута край Вуковар преди гостуването на Осиек. Или друг случай на „Червено знаме“ в лют студ като сегашния, когато попита как ще започнем интервюто и пожела „Само да не е с „л“, защото това е буквата на „сините“.
Димитър Пенев никога няма да бъде забравен. В която и част на света да има поне един „армеец“, Чичо Митко винаги ще е там!
Няма коментари.