Кой друг, ако не Реал Мадрид? „Лос Бланкос“ спечелиха 15-ата си титла в Шампионската лига, след като удържаха впечатляващото представяне на Борусия Дортмунд и триумфира на „Уембли“ благодарение на късните голове на Даниел Карвахал и Винисиус Жуниор.
Още преди да е изтекла и минута от началото на двубоя, играта бе спряна заради нахлули на терена привърженици, които искаха да се снимат с някои от своите любимци. Това отново доведе до въпроси относно мерките за сигурност на терена, където имаше значителни проблеми на финала на Европейското първенство през 2021-а година.
Дортмунд опрделено пък трябваше да води в резултата след първия половин час: Юлиан Брандт стреля встрани след 13 минути игра, след това Карим Адейеми заобиколи Тибо Куртоа, но се си поведе дълго топката и не успя да отболежи, преди Никлас Фюлкруг да удари гредата скоро след това, въпреки че може би бе в засада.
Реал трудно се справяше с темпото на Дортмунд и още преди почивката Винисиус получи първия жълт картон за нарушение срещу вратаря на германците Грегор Кобел. Промяната в играта на „белите“, обаче, настъпи още в първите минути на втората част, когато Кобел първо отрази опасен шут на Тони Кроос, а след това Карвахал бе оставен непокрит и стреля с глава, но над вратата. Постепенно играчите на Дортмунд поотпаднаха физически, въпреки че имаха добър шанс да открият чрез Фюлкруг, но Куртоа отново бе на мястото си.
Стигна се до 74-та минута, когато Карвахал още веднъж бе изпуснат при корнер и този път не сбърка, за да даде аванс на Реал. Последва натиск на възпитаниците на Карло Анчелоти, които усетиха, че съперникът е вече твърде изморен, и подпечатоха триумфа си по-малко от 10 минути след това, когато Винисиус преодоля Кобел след грешка при разиграването на германците.
След попадението на бразилеца, мадридският колос имаше още няколко възможности да направи резултата класически, но с пропуски се отчетоха бившият футболист на Дортмунд Джуд Белингам, който асистира за втория гол, Едуардо Камавинга и капитана Начо Фернандес, като и Кобел се прояви по фантастичен начин на няколко пъти.Фюлкруг съумя да реализира с глава след центриране от ляво, за да върне надеждите на „жълто-черните“, но радостта на отбора трая кратко, тъй като системата ВАР се намеси и правилно отмени гола заради засада.
До края статуквото остана непроменено и така Реал ликува с „Ушатата“ за рекорден 15-и път в своята история, при само три загубени финала. За последно отборът спечели купата през 2022-а година, когато се наложи над Ливърпул с 1:0 в Париж. Дортмунд остава с трофея от 1997-а година, като загуби втори финал след този и през 2013, отново на „Уембли“.
Мачът в Лондон бе последен за Марко Ройс с екипа на Дортмунд. Полузащитникът напуска клуба след 12 години. Неговият сънародник Тони Кроос пък изигра последния си двубой на клубно ниво. Той обяви, че ще спре с футбола след края на ЕВРО 2024 на родна земя в Германия, като ще приключи с впечатляващите шет Шампионски лиги (1 с Байерн и 5 с Реал). Наставникът на Кралския клуб Анчелоти пък завоюва своя рекорден пети трофей от надпреварата – два с Милан (2003 и 2007) и три с Реал (2014, 2022 и 2024).
Без изненада: Реал Мадрид е европейски шампион за 15-и път…
Това със сигурност няма да остане като едно от най-добрите изпълнения на „Лос Бланкос“ във финали, но испанският гранд знаят едно нещо, а може би и най-важното – това как да побеждават в такива двубои.
Момчетата на Анчелоти изглеждаха доста слаби през първото полувреме, като не успяха да нанесат нито един удар към вратата, но каквото и да е казал италианският треньор на полувремето, очевидно свърши работа…отново. Реал Мадрид беше напълно различен отбор след почивката и в крайна сметка отбеляза два гола на Дортмунд в последните 15 минути.
Възпитаникът на акадеемията на клуба Дани Карвахал беше човекът, който успя да преодлее задънената улица, след като неговият удар с глава на близката греда влезе в далечния ъгъл. След като Дортмунд тръгна да изранвяна, Винисиус намери пробойната в защетата на „вестфалци“, за да узакони победата и да помогне на Реал Мадрид да спечели трофея, който винаги е бил предопределен да бъде техен.
Какво можеше да бъде в алтернативна Вселена?
Повечето коментари преди този мач бяха за това как Дортмунд се е възползвал от късмета си, за да стигне до „Уембли“ и как Реал Мадрид е готов за своята 15-ата Европейска купа. Отборът на Един Терзич, обаче, очевидно не беше прочел сценария.
Дортмунд беше сензационен, причинявайки на Реал Мадрид неописуеми проблеми, като една статистика показваше как германците надиграваха тотално испанския колос през първото полувреме. На почивката Дортмунд имаш xG (Очаквани голове) от 1,68 – това беше най-високият коефициент, за който е да е отбор през първото полувреме на финал на Шампионска лига, и повече от това, което Байерн Мюнхен имаше, в който и да е момент в полуфинала „Лос Бланкос“. Междувременно, Реал Мадрид остана с нищожните 0.08, след като не отправи нито един удар към вратата за 45 минути.
Единствената статистика, която наистина имаше значение, беше таблото с резултата. Карим Адейеми пропусна сам срещу Куртоа, а Никлас Фюлкруг уцели гредата и видя как топката се претъркули пред голлинията. Дортмунд щеше да плати за тези пропуски през второто полувреме, тъй като Реал направи два фатални удара и промени резултата на таблото.
Футболът понякога наистина може да бъде най-жестокият спорт…
Класата на Тони Кроос ще ни липсва
Еми, няма какво друго, освен да кажем сбогом на Тони Кроос. Полузащитникът на Реал Мадрид потвърди миналата седмица, че финалът на „Уембли“ ще бъде последният му мач на клубно ниво. Сега за германеца му предстои само Европейското първенство в родната му страна.
В действителност това беше идеалният начин за ветерана да се сбогува, тъй като за пореден път не показа нищо друго освен истинско олицетворение на класа в почти 20-годишната си кариера. Кроос беше ипълен господар в халфовата линия през всичките си 85 минути на терена, като завърши с 91 подавания, от които само три бяха сгрешени. Това прави 97 процента успеваемост… на практика перфектен във всяко отношение.
„Той завърши кариерата си на най-високо ниво. Кроос е легенда на този клуб. Всички фенове на Реал Мадрид са му благодарни за това, което направи. Не само за играта му, но и за отношението и професионализма му. Казах на Тони, че го чакаме, ако промени решението си“, заяви Анчелоти след двубоя.
Шесткратен победител в Шампионската лига. Какъв по-добър начин има да се оттеглиш?
Колко (не)очакван герой беше Дани Карвахал?
След като се бореше да окаже влияние върху играта толкова дълго, Реал Мадрид имаше нужда от някой, който да овладее хаоса. Не мнозина биха избрали своя десен бек, но Дани Карвахал беше невероятният герой, който обърна мача, както само „Лос Бланкос“ могат.
Още преди гола си, Карвахал вече беше показал решимостта си да направи нещо повече. Той имаше един шанс при корнер малко след началото на второто полувреме, а в 74-ата минута дойде и неговият момент. 32-годишният краен бранител, който бе един от най-ниските на терена, скочи превъзходно, за да успее засече перфектно центриране от корнер Кроос, въпреки опитите на Матс Хумелс да играе с ръка и да спре топката пред голлинията.
Беше изненадващ гол, но може би не трябваше да бъде такъв. Най-накрая без контузии, които го преследваха през последните сезони, Карвахал вече имаше пет гола и пет асистенции във всички турнири този сезон. Той също така е изключително важен персонаж в съблекалнята, заедно с други юноши на отбора като капитана Начо Фернандес и Лукас Васкес.
Това не беше първият подобен исторически момент за Карвахал. Скоро след като се присъедини към младежката система на Реал като 10-годишен, той беше избрания до легендарния Алфредо Ди Стефано при полагането на първия камък в тренировъчната база на клуба „Валдебебас“. Повече от две десетилетия по-късно, когато печели шестия си медал от Шампионската лига, Карвахал потвърди мястото си до Ди Стефано като легенда на „Лос Бланкос“.
Пропиля ли Борусия Дортмунд тоталната си доминация?
Всичко преди финала сочеше, че Реал Мадрид е очевидният фаворит. Но точно както Дортмунд направи в Европа през целия сезон, тимът на Един Терзич гарантира, че нищо няма да върви по плана, който мнозина очакваха по време на първото полувреме на „Уембли“.
Добрата игра на Дортмунд, обаче, не беше голяма изненада. Капитанът Емре Джан често влизаше между двамата централни защитници, за да формира „фалшива“ тройка в отбрана, което позволяваше на Иан Маатсен да влезе от левия бек навътре и да осигури повече доминация в центъра заедно с Марсел Забитцер. Това, което беше изненадващо, беше лекотата, с която успяха да го направят, тъй като Дортмунд диктумаше темпото в едно вълнуващо първо полувреме.
Като изключим блокианите изстрели, Дортмунд имаше седем удара през първото полувреме, като само веднъж бяха генерирали повече в Шампионската лига през целия сезон. Стойността им за очаквани голове (xG) от 1,68 беше най-голямата в историята на отбор през първото полувреме на финал на Шампионска лига (от 2013/2014). Това със сигурност не беше представяне на аутсайдер, а едно страхотно такова, което напълно отговоряше на историята им в турнира този сезон.
Скоростта на Карим Адейеми беше от ключово значение, тъй като много често той успяваше да избяга зад гърба на Карвахал и успяваше да нанесе удар по посока вратата на Куртоа. Дортмунд бяха пълни с енергия, но и подпомогнати от пасивното поведение на мадридчани през първото полувреме. Увереността на Дортмунд нарасна, както и агресията. С напредването на полувремето се виждаше как отборът на Терзич атакуваше играчите на Реал още в тяхната половина и успяваше да си върне топката и да стартира нова атака.
Представянето на Дортмунд беше силно, може би най-силното за сезона, но Реал имаше свой разказ на историята. Не за първи път виждаме „Лос Бланкос“ да не са в най-доброто си състояние, но въпреки това отново удрят точно, когато е най-важно. Финалът нагледно показа нагледно какво представляваше кампанията им в Шампионскана лига.
Как Винисиус Жуниор доказа своята стойност?
Дълго време в събота вечер изглеждаше, че най-добрите отигравания на Винисиус са били без топка в крака. Представянето му през първото полувреме беше разочароващо: получи картон за късно влизане в краката на вратаря Дортмунд Кобел, беше неутрализиран от Хумелс и едно „гмуркане“, което според някои трябваше да му струва втори жълт и съответно червен картон. Той нямаше нито един удар или създаден шанс през първите 45 минути, спечели само шест от 13 единоборства и загуби притежанието на топката 10 пъти (най-много от всички играчи на терена).
Но бразилецът прие всичко това лично и много скоро обърна нещата. Бързо след полувремето именно неговият пробив беше този, който спечели свободния удар, а от него Кроос нанесе първия точен удар на Реал към вратата. Вини Жуниор продължи да да вдига темпото и започна да прави какво си иска с прекия си пазач Юлиан Риерсон, а едно от центриранията му остона на сантиметри от това да бъде засечено от Джуд Белингам.
След като Карвахал отбеляза за Реал, дойде моментът на Винисиус. С разпръснатата защита на Дортмунд той задържа позицията си, за да получи подаване от Белингам, след което запази хладнокръвие, за да насочи внимателно топката към мрежата за втория гол на своя отбор.
Два финала на Шампионската лига, две победи и два гола за Вини. Нощта му не започна толкова страхотно, но завърши с триумф. В крайна сметка нищо от натиска на Дортмунд или шансовете, които те създадоха, няма да имат значение.
Защо Борусия Дортмунд не игра така през целия сезон?
Къде беше този Дортмунд? В най-лошия си сезон в Бундеслигата те бяха почти невидими – играеха бавен, лишен от въображение футбол и без никакви амбиции. Това, че завършиха пети, описва колко под най-доброто си ниво бяха през кампанията. А коя е думата, която най-добре олицетворява представянето им този сезон? Еми, най-просто казано „скучна“.
Но всичко това се промени на „Уембли“ в събота вечер. Всъщност най-големият комплимент на отбора на Терзич бе, че през първите 45 минути те играха със сърцето на отбора на Юрген Клоп. Дортмунд бяха безмилостни в начина, по който преследваха и атакуваха Реал високо по терена, но също така и бяха впечатляващи с топката. Отново, това не се случва често. Някои от най-добрите им моменти дойдоха от бързи, резки движения, които остоваха незрашима загадка за опонентите им в средата на терена, преди топката да бъде насочена по фланговете за Адейеми или Джейдън Санчо.
Не е, обаче, напълно правилно да сравняваме форма на Дортмунд в Бундеслигата и в Шампионската лига, но това беше не едно, а няколко нива над това, което показваха на домашната сцена. „Жълто-черните“ показаха качествен футбол, напълно подходящ за финал на подобен турнир. Футбол, на който никой не е смятал, че са способни.
В крайна сметка това не беше достатъчно. Реал, както често се случва в последните години, намери головете в „тъмните улички“ на играта. Но това ще си остане едно наистина добро представяне на Дортмунд, което може да се пренесе и догодина, когато да видим един още по-добър отбор на Терзич.
Вече започва да става скучно: задава ли се 16-ата?
Всички бяхме гледали този филм преди: Реал Мадрид играе във финал на Шампионска лига, бива надиграван, изглежда, че ще най-сетне някой може да го спре… но все пак надделява. Това се случи срещу Атлетико Мадрид през 2014-а и Ливърпул през 2022-а година (б.а. – и в по-малка степен през 2018-а година). Докато шансовете на Дортмунд се редяха един след друг и със същата такава лекота се изпускаха през първото полувреме, просто беше ясно как ще свърши всичко това.
Това не беше само финал. Имаше някои големи мачове от Шампионската лига през последните години, в които Реал изглеждаше притиснат до стената, но така и не беше нокаутиран от съпреника, което допълнително го окоруваше и на свой ред нанесе решителния удар.
Реал Мадрид отново е победител в Шампионската лига – и тяхната сила изглежда тепърва ще расте. Въпрос на манталитет ли е? Или просто в крайна сметка тяхната невероятна класа и индивидуално качество? Със сигурност е и двете.
Но тревожното нещо за останалата част от европейския елит е, че толкова много от легендите, които водеха отбора през миналато десетилетие, вече ги няма, но въпреки, че актьорският състав се променя, сюжетът си остава същият. Те спечелиха последните си девет европейски финала. Това е нещо наистина необикновено.
„Следващия сезон трябва да спечелим 16-ата! Това е историята на (Реал) Мадрид. Феновете са много доволни от това, което постигнахме, и от начина, по който го постигнахме. Това, което трябва да направим сега, е да го отпразнуваме. Привържениците ще искат да се върнем догодина и да спечелим отново турнира“, бяха думите на президента на „Лос Бланкос“ Флорентино Перес след триумфа.
Реал Мадрид спечели Шампионската лига за 15-и път, което е рекорд в турнира. Второто място по брой трофеи заема Милан (7 трофея, което вече е над два пъти по-малко), а третото място си поделят Байерн Мюнхет и Ливърпул (по 6). Неизбежно е да некажем, че Реал Мадрид е Кралят на Шампионската лига!
Няма коментари.