Манчестър Юнайтед загуби с 0:2 домакинството си на Нюкасъл Юнайтед от 19-ия кръг на Висшата лига. Така „червените дяволи“ записаха трето поредно поражение на стоя стадион за първенство, което не се беше случвало от 1979-а година насам.
Още в четвъртата минута падна първото попадение. Люис Хол центрира в наказателното поле и оставеният непокрит Александър Исак с глава опъна мрежата – 0:1. Последваха силни моменти за гостите, като Антъни Гордън и Жоелинтон не успяха да вкарат втори гол за Нюкасъл.
Все пак логичното се случи. След грешка на Кристиан Ериксен топката се озова в Гордън на лявото крило. Центрирането му беше засечено отново с глава от Жоелинтон, който преодоля безпомощния Андре Онана за втори път – 0:2.
В 59-ата минута домакините от Юнайтед бяха близо да върнат едно от попаденията, с което и на интригата в двубоя. Ударът с глава на Хари Магуайър обаче се отби в десния страничен стълб на пазената от Дубравка врата. Нюкасъл отговори с точен удар на левият краен бранител Хол, но този път Онана също бе на мястото си и не допусна трети гол.
Четвърт час преди последния съдийски сигнал резервата Лени Йоро бе на косъм от попадение, но ударът му с глава профуча на сантиметри от десния страничен стълб. Кристиян Ериксен също отправи опасен удар, но и той беше неточен. Така воденият от Рубен Аморим тим остава на незавидната 14-ата позиция в класирането, като е с отрицателна голова разлика – 21:26.
Последният мач на Манчестър Юнайтед за 2024-а година се почувства като момента, в който отборът достигна най-критичната си точка. Досега бедствията на „червените дяволи“ през последното десетилетие или повече бяха инкубирани до ниво, за което повечето други клубове могат само да „мечтаят“: завършване на последно място в групата си в Шампионската лига, крайно осмо място във Висшата лига, загуба на финала в Лига Европа с дузпи, но пък в същото време спечели ФА Къп.
Докато навлизаме в новата 2025-а година, обаче, нещата започват все повече да затъват за Юнайтед. След домакинските поражения от Нотингам Форест и Борнемут, победата на Нюкасъл с 2:0 нанесе на „червените дяволи“ трета поредна загуба в Лигата у дома за първи път от 1979-а година. Това беше шестата им загуба във всички турнири през декември, най-големия срив, който са претърпявали за един календарен месец от септември 1930-а година. Те завършиха годината на 14-ото място, най-ниската им позиция на този етап от сезона от 1989-а година насам.
А след подобна серия е съвсем нормално отборът да погледне към местата за изпадане, които не са никак много назад – само седем точки ги дели от опасната зона. Вместо, обаче, да отхвърли ясно, че Юнайтед ще се бори за оцеляване, Рубен Аморим се обляга именно на това мнение.
„Трябва да признаем позицията си. Мисля, че хората са уморени от извинения в този клуб. Трябва да променим нещо, но този сезон ще бъде много труден за всички. Това може да ни направи по-силни и трябва да се борим, защото нашият клуб има нужда от шок“.
Аморим, колкото и да е чаровен, дава напълно откровени отговори. Това е, което го доведе дотук, спечелвайки две титли в Португалия си заслужи мястото на тен Хаг. Все пак е изумително да чуете мениджър на Юнайтед да говори за битка за оцеляване.
Появиха се дори коментари на фенове, че едно изпадане в Чемпиъншип би било необходимо в този момент, за да може новите съсобственици от INEOS да осъзнаят ситуацията, но едва ил наистина ще се случи сериозно сътресение, като през 1974-а година, което буквално да рестартира клуба.
Аморим също предположи, че Юнайтед ще трябва да смени треньора, преди той да се откаже от системата си 3-4-2-1, но и обстоятелствата смекчават нещата. Той имаше само четири пълни тренировки с отбор, изграден за различна система, чието качество и атлетизъм се разкриват с течение на седмиците. Феновете на Юнайтед изразиха своята гледна точка, пеейки сърдечно „Червената и бялата армия на Аморим“ през двете полувремена.
„Трябва да продам идеята си, но нямам друга. Ако ще се променям през цялото време, ще бъде още по-лошо“, заяви самият Аморим.
Ангажиментът на португалеца към отбора е похвален. Но стартирането на Каземиро и Кристиан Ериксен в халфовата линия беше идея, която беше остаряла още в началото на миналия сезон, камо ли в средата на този. Нюкасъл, както се очакваше, беше твърде силен за отбора на Аморим в средата на терена.
Гледката как Бруно Гимараеш си подаваше топката около неориентирания или незаинтересован Ериксен по пътя към втория гол на Нюкасъл беше болезнена от гледна точка на Юнайтед. Това бяха едни от най-катастрофалните начални минути на „Олд Трафорд“ в последно време. В 25-та минута, когато Юнайтед не успя да регистрира нито един опит за попадение, Нюкасъл записа осми изстрел, четири във вратата, три от които си бяха големи положения, според Opta. Това дори не включваше два изпълнение от Киърън Трипиър корнер, които можеха да се считат за реални положения за отбелязване на гол, като се има предвид как „червените дяволи“ допуснаха наскоро две от попаденията във вратата. Малко след половин час игра, когато Сандро Тонали влезе в наказателното поле на Юнайтед, само, за да уцели гредата, атмосферата вече беше враждебна.
Вместо някой от двамата 32-годишни играчи в халфовата линия да излезе, тъй като Юнайтед се нуждаеше от голове, Джошуа Зиркзее беше заменения играч в 33-ата минута, което беше истинска изненада и унижение за самия нападател. Силни възгласи от трибуните на привърженици освиркваха тази смяна като начин да покажат солидарност, 23-годишният играч, който дойде през лятото, се насочи направо към тунела. Той се появи няколко минути по-късно, въпреки че качулката му беше вдигната, когато зае мястото си на пейката.
Коби Мейно влезе и помогна за предотвратяване на удар, но комедията от грешки. Никой от играчите на Юнайтед така и не успяваше да застраши вратата на Нюкасъл. Забележително е, че „червените дяволи“ не са отбелязали гол в три последователни мача, в които Диого Далот и Нусаир Мазрауи започнаха като халф-бекове. Дори Амад Диало беше засегнат, пропилявайки добра контраатака, като прати топката в тъч.
Юнайтед прибягна до статичните ситуации. Така, след едно разбъркване в наказателното поле, Хари Магуайър беше най-близо до попадение с глава, но ударът му срещна гредата. Расмус Хойлунд пък изглеждаше напълно изолиран.
До последния съдийски сигнал Маркъс Рашфорд остана на пейката. Той се завърна в групата за първи път от четири мача насам. Той вкара гол при последния си старт във Висшата лига, срещу Евертън в началото на този дълъг декември, но има основателни причини, поради които Аморим не го е пускал. Той беше върнат в отбора срещу Нюкасъл заради наказанията на капитана Бруно Фернандеш и Мануел Угарте. Но въпреки обстоятелствата той остана на пейката. Това още по-жестоко наказание ли е да гледаш отстрани и да не можеш да помогнеш на отбора или първата стъпка към реинтеграцията? Само времето ще покаже.
Победата над Евертън с 4:0 в началото на декември, когаато Рашфорд и Зиркзее вкараха по два гола, беше приета като началото на възраждането на Манчестър Юнайтед, но същото можеше да се каже и при обрата над Манчестър Сити. Но, в настоящия момент, ситуацията на „червените дяволи“ изглежда като ходене по въже без никакви предпазни мерки и не се знае докога ще продължи. А в неделя предстои гостуване на неудържимия лидер Ливърпул…
Няма коментари.