Английският шампион Ливърпул не успя да победи предпоследния в класирането Бърнли след 1:1 на „Анфийлд“ в среща от 22-ия кръг на Висшата лига.
Доминик Собослай пропусна от бялата точка, стреляйки в напречната греда, в 32-та минута, но десет по-късно закономерното на фона на показаното на терена се случи. Къртис Джоунс подаде на Флориан Виртц, който с премерен шут матира Мартин Дубравка за 1:0. След паузата обаче новаците показаха зъби и чрез Маркъс Едуардс се добраха до ценна точка в битката за оцеляване. Шампионите ги натиснаха зверски в заключителните минути, но без резултат.
Ливърпул остава без победа в първенството през 2026-а година, записвайки четвърто поредно равенство след ремитата с Лийдс Юнайтед (0:0), Фулъм (2:2) и Арсенал (0:0). Тимът на Арне Слот е четвърти с 36 точки, на една пред петия Манчестър Юнайтед. В следващите си мачове Ливърпул гостува на Олимпик Марсилия в Шампионската лига, преди да играе с Борнемут в Премиършип.
След мача нямаше как и къде да се скрие Арне Слот, докато освиркванията отекнаха из „Анфийлд“. Една след друга, историите за пропилените точки на Ливърпул през този сезон започват да се сливат в тревожна тенденция. Равенството срещу застрашения от изпадане Бърнли добави още две изпуснати точки към нарастващата „колекция“ от разочарования във Висшата лига и ясно показа, че търпението по трибуните започва да се изчерпва.
След последния съдийски сигнал старши треньорът не се опита да омаловажи настроенията.
„Напълно разбирам разочарованието. Аз съм на същото мнение и играчите определено изпитват същото разочарование като феновете. Ако вече не сме разочаровани от равенството у дома срещу Бърнли, значи нещо не е наред“.
Това бяха думи, които отразяват не просто конкретния резултат, а по-дълбокото усещане за застой и пропуснати възможности. Парадоксално е, че серия от 12 поредни мача без загуба във всички турнири (шест победи и шест равенства) може да бъде посрещната с толкова негативизъм. Вместо да вдъхне увереност и да утвърди мястото на Слот, тази поредица само засили фокуса върху посоката, в която се движи отборът под ръководството на нидерландския специалист. Четири последователни равенства в първенството, нещо, което не се е случвало от 2008-а година, се превърнаха в символ на неспособността на Ливърпул да затваря мачовете си. Единствено точката срещу лидера Арсенал не бе възприета като загубени два пункта.
Историческият контекст прави ситуацията още по-тревожна. След като Бърнли последва примера на Съндърланд и Лийдс, успявайки да си тръгне с точка от „Анфийлд“, Ливърпул за първи път от сезон 1980/1981 не успява да победи у дома нито един от новаците в елита. Това е рязък контраст спрямо висотите, които тимът на Слот достигна само преди година, когато с доминиращ футбол и постоянство стигна до титлата във Висшата лига.
Числата са безпощадни. Ливърпул е спечелил едва пет от последните си 17 шампионатни мача, като е събрал 21 точки от възможни 51 – средно по 1,24 точки на среща. Сравнението с ерата на Рой Ходжсън е неизбежно: при уволнението му през януари 2011-а година той имаше 25 точки от 20 мача, или по 1,25 на двубой. Разликата обаче е в контекста.
Ходжсън никога не разполагаше с кредит на доверие. Назначението му след Рафаел Бенитес беше прието хладно, а малкото подкрепа, която имаше, се изпари заради безидеен футбол и слаби резултати. Тогава Ливърпул заемаше 12-о място и Fenway Sports Group действаха решително. Слот, от своя страна, е треньор с доказан опит и спечелени титли, който пое отбора в изключително труден момент. Миналото лято бе белязано от трагичната кончина на Диого Жота и сериозни кадрови промени, а като старши треньор той не носи пряка отговорност за трансферната политика. Към това се добавя и серия от контузии, които бяха извън неговия контрол.
Обективно погледнато, сезонът все още предлага възможности. Ливърпул е четвърти в класирането на Висшата лига, в добра позиция за класиране за елиминационната фаза на Шампионската лига и все още е в надпреварата за ФА Къп. Подкрепата на FSG остава стабилна, като собствениците нямат намерение да следват примера на Манчестър Юнайтед и Челси с прибързани треньорски рокади по средата на кампанията.
Въпреки това, ако Слот иска да спре ерозията на доверието сред феновете, той трябва бързо да намери инерция. Допреди няколко месеца липсваше очевидна алтернатива за онези, които настояваха за промяна. Напускането на Шаби Алонсо от Реал Мадрид обаче промени ситуацията. Бившият полузащитник, тясно свързан с Ливърпул от периода си между 2004-а и 2009-а година, беше разглеждан като естествен наследник на Юрген Клоп през 2024-а година, но тогава предпочете да остане още година в Байер Леверкузен. Именно това отвори пътя за Слот, който се превърна в категоричния избор на Майкъл Едуардс и Ричард Хюз.
Не е ясно кога и къде Алонсо ще поеме следващото си предизвикателство, но с всеки нов неуспех на Ливърпул спекулациите ще се засилват. Единственият начин Слот да ги заглуши е чрез решения на терена. Класирането за Шампионската лига остава минималното изискване, но дори то не е гарантирано, след като Манчестър Юнайтед е само на точка зад „червените“, а Челси – на две.
Самият мач с Бърнли обаче не може да бъде определен просто като поредния провал. Това не беше безидеен Ливърпул, който не успява да създава положения. Домакините доминираха с 73% владение на топката, отправиха 32 удара, 11 от които точни, най-високият им показател в първенството за последните 13 месеца. Показателят от 2.96 очаквани гола (xG) срещу едва 0.4 за Бърнли говори сам за себе си. През първото полувреме имаше енергия, които рядко се виждаше напоследък.
Ливърпул трябваше да реши мача далеч по-рано. Въпросите след края са болезнени: защо Милош Керкез не стреля, когато се откри чиста възможност пред него? Защо Доминик Собослай удари напречната греда от дузпа? Към това се добавят пропуски от удобни позиции и отлични спасявания на Мартин Дубравка. Първият гол беше пример за качеството, което този отбор притежава – красиво изградено нападение с участие на Юго Екитике и Къртис Джоунс, завършено от Флориан Виртц. След почивката Коди Гакпо също имаше златен шанс, но ударът му бе изчистен от голлинията.
Както често се случва този сезон, склонността на Ливърпул да допуска леки голове се прояви отново. Напрежението се усещаше още преди изравнителното попадение. Флорентино Луиш разполагаше с твърде много време и пространство за подаване, а пробивът на Маркъс Едуардс не беше проследен от нито един защитник, което му позволи да стреля покрай Алисон. Това се оказа единственият точен удар на Бърнли в мача.
„Имаше един голям предупредителен знак точно преди това, когато почти си вкарахме автогол. Тази възможност и голът, който допуснахме, дойдоха от подобни ситуации, в които искахме да се опитаме да изведем топката от защитата и бяхме хванати във владение“, заяви Слот.
Резервата Алексис Мак Алистър пропусна най-чистата възможност за победен гол, а макар Слот да изрази разочарованието си, отговорността за загубената инициатива и крехкостта през второто полувреме остава негова. Дори при аванс 1:0, по трибуните се усещаше раздразнение от бавното и липсата на агресия. Завръщането на Мохамед Салах от Купата на африканските нации изглежда, че не може да дойде достатъчно скоро.
Имаше и някои позитиви. Виртц се намира във впечатляваща форма, като шест от деветте му гола за Ливърпул са отбелязани след 20 декември, повече от всеки друг играч от Висшата лига във всички турнири за този период. Жереми Фримпонг и Керкез също показват развитие, но в дни като този усилията им остават в сянка.
„Цялото развитие, през което преминават някои играчи, не се вижда, защото резултатите не го отразяват. Трудно е за играчите да почувстват, че се подобряват, ако резултатите не са такива, каквито искаме“, обобщи Слот.
Времето обаче неумолимо тече. Слот успя да спре свободното падане преди Коледа, но това „възраждане“ засега остава възможно най-неубедителното. Ако Ливърпул не намери начин да превръща превъзходството си в победи, разочарованието ще продължи да расте, както на терена, така и по трибуните на „Анфийлд“.
Няма коментари.