Отборът на Лудогорец изгуби шест точки в последните си четири мача в елита, което рядко му се е случвало по време на тоталната хегемония през последните 14 години на зеления правоъгълник у нас.
Всичко това идва да покаже, че в игрово отношение нещо куца и разградчани не са познатата футболна машина, която по традиция е в състояние да принуди всеки съперник да се чувства неудобно на терена.
В три от въпросните двубои, ако изключим резонната победа над Монтана, „орлите“ срещнаха едни от най-добрите у нас. И точно срещу тях се видя, че на този етап изпитват затруднения, както при изграждането на атаките, така и при техния завършек. Казвам три от най-добрите отбори, тъй като при ЦСКА дори и да има отстъпление, той винаги си остава сериозен опонент.
Трудно е обаче да се приеме, че освен изгубените точки, Лудогорец вкара един гол срещу Локомотив Пловдив, Левски и ЦСКА. При това под тепетата игра едно посувреме с човек повече и успя да изравни чак в добавеното време.
Това е ясен сигнал, че „орлите“ се провалят в завършващия удар и особено, когато изостават в резултата или не са напред в него, нямат идеи как да превземат вратата на съперника.
Всъщност, за да има Лудогорец едва четвъртата най-добра атака, което също не се е случвало често, причините могат да се потърсят и в незадоволителното състояние на нападателите и офанзивните полузащитнци.
Все пак те са тези, които основно трябва да материализират усилията на колектива, въпреки че голове във футбола бележат всички полеви играчи.
Какво обаче се получава до момента? Кайо Видал, Ерик Маркуш и Матеус Машадо още не са се разписвали в тази кампания. Бърнард Текпетей и Станислав Иванов го направиха само по веднъж, а Ерик Биле, който е с най-много мачове на върха на атаката, едва два пъти.
Да не говорим, че Емерсон Родригес пусна корени в дубъла на „орллите“, а Мунир Шуиар до трансфера си в Ренесанс Беркан в края на август също не бе поразил целта.
От друга страна защитникът Оливие Вердон, чиято задача е да спира нападателите на противниците, има два гола, колкото и Биле. Други двама бранители пък са вкарали по веднъж, но техните голове имат тежест, за разлика от тези на Текпетей и Иванов, които бяха в леки и предрешени мачове.
Йоел Андерсон например донесе трите точки в тежкото домакинство с Добруджа, Едвин Куртулуш изведе своите напред с 1:0 срещу Ботев Пловдив на „Хювефарма Арена“. Останалите попадения за Лудогорец са дело на голмайстора на тима Ивайло Чочев – 5, Петър Станич – 2, Дерой Дуарте – 1 и автогол на Антоан Стоянов от Ботев Враца.
Специално за Чочев, който има и две асистенции, бих искал да отбележа, че всички негови голове са важни и са вкарани при пет победи – откриващите резултата срещу Септември, Славия и Монтана, изравнителния срещу Добруджа и победния срещу „канарчетата“.
Ивайло обаче е безценен за Лудогорец не само с умението си да бележи и да изработва попадение, а и с активното си участие при правенето на играта и отнемането на топката от съперниците.
Той има огромно влияние върху отбора, но не е редно отбор като Лудогорец да зависи само от един играч, който и да е той. Затова, ако „орлите“ искат да изравнят световното постижение от спечелени поредни титли, останалите полузащитници и нападатели задължително трябва да вдигнат нивото и постоянството си.
Защото е най-лесно при неуспехи, било то моментни, както е при Лудогорец, вината да се хвърля единствено върху треньора. Мота наистина носи цялата отговорност, тъй като подготвя „орлите“ през седмицата и ги води в мачовете.
Наставникът обаче може за изготви план за противодействие, да нареди състава и да каже на всеки футболист какво да прави на терена, но не може да каже например на Видал, Машадо и Маркуш как да вкарват голове.
Така че няма как упреците да са винаги към Руи Мота. Трябва и тези, на които той гласува доверие, да го оправдават и да убеждават, че могат да воюват за емблемата на Лудогорец.
Няма коментари.