Зимната пауза за повечето отбори свърши. Или свършва тези дни. Започва зимната подготовка, а два от четирите най-обичани тима у нас – Локомотив Пловдив и Левски – представиха нови треньори. „Смърфовете“ и спортен директор – позиция, която на „Герена“ засега неглижират. „Черно-белите“ обявиха назначението на Душан Косич преди Коледа, а „сините“ представиха Хулио Веласкес преди броени часове. Двамата бяха посрещнати по коренно различен начин от феновете, а има и конкретни и логични аргументи.
Разбира се, Косич и Веласкес още не са се срещали лице в лице с феновете, но и това предстои да се случи, както се казва. Лошото е, че историята помни и доста неприятни първи срещи между фенове и треньор, и то точно на „Герена“. Подобен пример имаше и през този сезон на „Коритото“, където Кириякос Георгиу дори бе ударен от привърженици на Спартак Варна.
Да се надяваме, че до подобни ексцесии няма да се стигне в Левски, но треньорското назначение на Веласкес буди сериозно недоумение. 43-годишният испанец минава в графата „млади треньори“, въпреки че е сменил двайсетина клуба в няколко различни държави. Първата сигнална лампа в червено, а не в синьо, дойде още с късното назначаване на Веласкес. Два дни след старта на подготовката за 26-кратния шампион. Още една сигнална лампа е, че испански специалисти не виреят особено в „синята“ част на София. Справка – Пепе Мурсия, изкарал броени седмици на кормилото на Левски.
След всички изредени имена – Саво Милошевич и Александър Станоевич от съседна Сърбия, словакът Адриан Гула, няколко испанци и португалци, уругваецът Диего Лопес, италианецът Кристиан Буки, че дори и Красимир Балъков – от Левски се спряха на Веласкес. По думите на изпълнителния, а не спортен директор Даниел Боримиров „всички в клуба са доволни, а треньорът е дълго проучван“.
Не точно така изглеждат нещата, ако съпоставим Веласкес на другия наскоро назначен треньор у нас – Душан Косич. Словенецът пристигна в отбор, борещ се за оцеляване на практика. 13-тата позиция на „смърфовете“ по никакъв начин не подобава на историята им. Но все пак клубът, подкрепян от необявената си засега нова собственост или благодетелстване, успя да намери за кратко време добър треньор. Чисто и просто добър като биография. Наставник, извеждал отбора си до шампионска титла.
През 2020 година Косич взима златото в Словения с не чак толкова популярния Целие и става треньор на годината в своята страна. Веласкес, изхождайки от испанското си гражданство, едва ли може да мечтае за подобен приз в бруталната конкуренция на световно известни имена. Но статистиката му – 1.26 точки средно на мач – не отговаря на изконните амбиции и цели на Левски. Фактът, че Веласкес никога не се е борил за нищо различно от оцеляване, също не работи в негова полза.
Тепърва ще се видят работата и резултатите на двата тима и съответните им треньори. Косич започва не от кота нула, а дори по-надолу. Преди Веласкес все пак е построено нещо на „Герена“ и то носи средно около 2 точки на мач. Дали испанецът ще надгради предшественикът си Станислав Генчев е лесно да се предположи, колкото и Левски да лъска имиджа на новия си предводител. Отговорът е едно голямо „Не“. Докато Косич със сигурност ще построи нещо на „Лаута“. Но причината не е само, че строи в голо поле, а защото вече знае какво е да имаш големи амбиции и да се опитваш да ги подплатиш.
Няма коментари.