Арсенал и Ливърпул не успяха да се победят и не си вкараха попадение по време на дербито им от 21-ия кръг на английската Висша лига. Нулевото равенство разочарова мнозина, тъй като очакванията за сериозен сблъсък между шампиона и кандидата за следващ такъв не се оправдаха.
Най-добрият шанс бе за гостите, които удариха греда чрез Конър Брадли още през първата част след неразбирателство между Уилям Салиба и вратаря Давид Рая.
Краят на мача бе помрачен от инцидент с участието на Габриел Мартинели, който хвърли топката върху контузения Брадли, преди да се опита да издърпа десния защитник на Ливърпул от терена, докато секундите от добавеното време изтичаха. След това Брадли беше изнесен на носилка, очевидно изпитвайки болка.
Арсенал продължава да бъде лидер в класирането с 49 точки, водейки с шест на Манчестър Сити и Астън Вила. Мърсисайдци пък са вече десет мача без загуба (пет победи, пет равенства), но са четвърти с 35 точки и далеч от челната позиция.
След първите 25 минути на „Емиратс“ картината изглеждаше неблагоприятна за Ливърпул, който не успяваше да се освободи от постоянния и добре организиран натиск на Арсенал. Мърсисайдци започнаха срещата с Флориан Виртц в ролята на фалшива деветка, което ясно пролича и от зоните му на докосване, подкрепян от Жереми Фримпонг и Коди Гакпо. При тази конфигурация липсваше класически изнесен нападател, който да осигури директна опция за изнасяне на топката и да облекчи пресата на Арсенал.
С отслабването на натиска на лондончани, Ливърпул постепенно намери ритъм, като доминираше във владението на топката през второто полувреме. Това до голяма степен се дължеше на решението на Арсенал да свали интензитета и да се защитава, изглеждайки доволен от равенството. В този контекст Виртц се превърна във все по-влиятелен фактор, спускайки се по-дълбоко в халфовата линия и движейки се между линиите, за да комбинира ефективно с Доминик Собослай. Германецът дори можеше да се почувства ощетен, след като не получи дузпа, в ситуация, в която бе блокиран от Леандро Тросар след техничен дрибъл в наказателното поле.
Въпреки отсъствието на утвърден централен нападател, Ливърпул действаше изненадващо директно, но без необходимата острота в завършващата фаза. Отборът генерира едва 0,36 очаквани гола (xG), което бе и най-ниската му стойност за сезона. Все пак, неприличната роля на Виртц в атака и активното му участие в разпределянето на топката в халфовата линия помогнаха на Ливърпул да възстанови контрола над играта, да стабилизира представянето си и да си тръгне с точка, която малцина може би очакваха преди двубоя.
Но в същото време изминаха почти 16 години от последния път, в който Ливърпул не успя да отправи нито един точен удар към вратата в двубой от Висшата лига. Тогава, под ръководството, на Рафаел Бенитес „червените“ допуснаха загуба с 0:1 от Уигън Атлетик през март 2010-а година и това се оказа и краят на ерата на испанеца в клуба. В онзи период лошото управление на Том Хикс и Джордж Джилет тласна клуба към финансова и спортна криза, а безидейното владение на топката бе по-скоро вредно, отколкото полезно.
Около 600 шампионатни мача по-късно Ливърпул отново се оказа с подобна нежелана статистика, но контекстът този път бе коренно различен. Настроението обаче този път беше коренно различно, тъй като гостуващите фенове аплодираха промяната, която отборът на Арне Слот демонстрира в четвъртък вечер.
Мърсисайдци не спечелиха и не отбелязаха, но равенството имаше ясно измерима стойност. Ливърпул се превърна в първия отбор, който отне точки от лидера на негов терен след Манчестър Сити през септември. В контекста на сезона това бе повече от суха статистика, това беше знак за устойчивост, тактическа зрялост и осезаем напредък, който подсказва, че посоката под ръководството на Слот е правилната.
Серията без загуба, която вече достигна десет мача, включваше прекалено много равенства и представяния под обичайните стандарти, за да създаде усещане за възход. Този път обаче ставаше дума за различен тип патова ситуация. Реалистично погледнато, защитата на титлата на Ливърпул приключи още през ноември, на фона на множеството структурни и кадрови проблеми, с които се сблъска Арне Слот в първия етап от сезона. И все пак, двубоят в Лондон послужи като навременно напомняне, че в оптимален състав този отбор остава способен да се конкурира с най-елитните състави в Европа.
Контрастът в резултатите през кампанията подчертава тази непоследователност. От една страна, Ливърпул успя да надвие Реал Мадрид, Атлетико Мадрид и Интер, както и да вземе четири точки от шест възможни срещу Арсенал, без да допусне гол в тези двубои. От друга страна, тежките поражения с общо 13 допуснати попадения срещу Манчестър Сити, Брентфорд, Нотингам Форест и ПСВ Айндховен подкопаха стабилността и отнеха инерцията.
Пътуването до столицата бе съпроводено с осезаемо напрежение, предвид отличната форма на Арсенал и отсъствието на важни фигури като Юго Екитике, Александър Исак и Мохамед Салах. Въпреки това Слот уцели тактическия си план, успявайки да неутрализира основните оръжия на състава, воден от Микел Артета, и да изведе отбора си до резултат, който имаше по-голяма стойност от просто една точка за класирането.
Първото полувреме премина под знака на дисциплината и компактната организация на Ливърпул. Гостите разполагаха с едва 40% владение на топката и бяха принудени да поемат продължителен натиск от страна на Арсенал. След почивката обаче балансът на силите се промени осезаемо – контролът се трансформира в реална доминация, а мърсисайдци завършиха втората част с 65% владение, като надиграха домакините във всички ключови фази на играта.
Показателна за това превъзходство бе статистиката от 207 подавания в половината на Арсенал през второто полувреме, което най-високият подобен показател за гостуващ отбор на „Емиратс“ в последните пет сезона от Висшата лига.
Единственото, което липсваше на Ливърпул, бе по-високо качество и по-голямо хладнокръвие в последната третина. „xG“ показателят от едва 0.36 и неспособността да бъде сериозно затруднен вратарят Давид Рая не отразиха напълно броя на обещаващите ситуации, до които тимът стигна. Липсата на изявен централен нападател тежеше осезаемо и при наличието на напълно здрав Юго Екитике, Ливърпул с голяма вероятност би могъл да стигне и до победата. В другия край на терена четирите намеси, които Алисон Бекер трябваше да направи, бяха рутинни и не поставиха бразилеца под сериозно напрежение.
„Определено съм доволен от представянето и до известна степен и от резултата, защото Арсенал има страхотен сезон. През първото полувреме те владееха топката много повече от нас, въпреки че в някои моменти вече можеше да се види колко добре можем да я разиграваме от защитата и колко пъти можем да я преодолеем. През второто полувреме защитавахме малко по-добре в първото им нападение, което им затрудни нещата и бяхме още по-добри с топката. Начинът, по който натискахме двамата им централни защитници и техния номер „6“, беше по-добър през второто полувреме. Когато те я избиха, успяхме да я спечелим обратно и да започнем да играем отново. Но от цялото това владеене на топката се надяваш на създаване на повече положения. Много пъти бяхме много близо“, сподели Слот.
Смелата и дисциплинирана игра на Ливърпул обаче бе помрачена в дълбокото добавено време заради контузията на Конър Брадли в коляното, който бе изнесен на носилка. Слот призна след края на срещата, че „се страхува от най-лошото“, докато в клуба очакват резултатите от медицинските изследвания, които да покажат реалната степен на травмата.
Докато десният бек на Северна Ирландия лежеше на тревата в очевидна болка, се стигна до друг неприятен момент. Влезлият от пейката за Арсенал Габриел Мартинели хвърли топката върху контузения футболист, след което направи опит да го избута извън терена, за да може играта да продължи. Реакцията на съотборниците на Брадли бе незабавна и бурна, а впоследствие бразилецът поднесе извиненията си. Въпреки това сцените оставиха горчив привкус, особено след като възпитаникът на академията на Ливърпул напусна стадиона на патерици.
Предвид проблемите с физическата си кондиция, с които Брадли вече се е сблъсквал в хода на кариерата си на „Анфийлд“, евентуално ново дълго отсъствие би било особено жесток удар. Иронично, именно той бе най-близо до това да донесе успеха за Ливърпул, след като преди почивката разтресе гредата след неразбирателство между Давид Рая и Уилям Салиба.
От тактическа гледна точка Слот все пак разполага с алтернативи за позицията десен бек. Калвин Рамзи и Джо Гомес са опции, докато Жереми Фримпонг остава необходим по-напред по фланга, поне до завръщането на Мохамед Салах след участието му в Купата на африканските нации. Именно нидерландецът създаде сериозни затруднения на Арсенал със своята скорост и директен стил при контраатаките. След като успя да остави зад гърба си две последователни контузии, Фримпонг постепенно започва да демонстрира защо на „Анфийлд“ определят трансфера му от Байер Леверкузен като изключително успешен ход. Единственият липсващ елемент в иначе силното му представяне бе качеството на последното подаване, особено в ситуацията, в която не успя да намери Флориан Виртц, който очакваше топката, за да завърши атаката от добра позиция.
По левия фланг Милош Керкез изигра без съмнение най-силния си мач с екипа на Ливърпул, откакто пристигна от Борнемут. Унгарският краен защитник се справи убедително със задачата да ограничи влиянието на Букайо Сака, когото задържа сравнително тих през по-голямата част от двубоя.
Стабилността по фланговете бе допълнена от впечатляващото представяне в центъра на отбраната, където капитанът Върджил ван Дайк и Ибрахима Конате доминираха физически и позиционно. Показателно за контрола на Ливърпул бе фактът, че Арсенал не успя да отправи нито един удар към вратата между 44-ата и 91-ата минута. Значителна роля за това изигра и отлично функциониращата халфова линия, в която Алексис Мак Алистър демонстрира осезаемо подобрение и баланс между дефанзивните и офанзивните си задачи.
Тактическите решения от скамейката също подчертаха разликата в дълбочината на съставите. Мениджърът на Арсенал Микел Артета потърси победата с включването на Габриел Жезус, Габриел Мартинели, Еберечи Езе и Нони Мадуеке. В същото време Арне Слот не направи нито една промяна до принудителната късна поява на Джо Гомес на мястото на контузения Конър Брадли.
„И двата мача (срещу Арсенал) показаха, че и двата отбора са много силни и много конкурентоспособни един срещу друг. Спечелихме го заради пряк свободен удар (б.а. – от Доминик Собослай) на „Анфийлд“. Днес (б.а. – четвъртък) нямаше такъв момент, затова завърши 0:0. Въпросът е защо сме с 14 точки зад тях? И за мен това е толкова очевидно. Толкова много се борим да „отключим“ ниските блокове“, допълни Слот.
В известна степен тази оценка е напълно обоснована. Двубоят на „Емиратс“ представляваше различен тип тест за Ливърпул в сравнение със срещите срещу съперници, които се подреждат дълбоко и търсят единствено да фрустрират играта им. В подобни ситуации мърсисайдци все още трябва да откриват по-ефективни механизми за създаване на положения и за поддържане на остротата в атака.
Разликата между двата отбора обаче не се изчерпва единствено с трудностите срещу нисък блок. Тя се крие и във факта, че съставът на Слот е допуснал твърде много леки и евтини голове през сезона и твърде често е рухваше в моменти на напрежение, особено в мачовете на чужд терен. Именно това натрупване на дребни, но скъпи грешки обяснява значителната дистанция в точките.
На този фон реакцията на Ливърпул в Лондон придоби допълнителна стойност. Фактът, че отборът се противопостави на лидера в класирането, въпреки умората и кадровите проблеми, и показа сплотеност, дисциплина и готовност да се бори колективно, както един за друг, така и за своя мениджър, означаваше повече от самата спечелена точка. Това бе сигнал за характер и идентичност, които могат да се окажат решаващи в следващите етапи от развитието на тима.
Няма коментари.