Позитивната инерция, която Ливърпул изгради след двете страхотни победи над Астън Вила (2:0) и Реал Мадрид (1:0), беше заличена напълно в Манчестър. И не толкова от проливния дъжд над „Етихад“, а от тежестта на суровата реалност. Надеждите, че отборът на Арне Слот е намерил ритъм след трудните и нестабилни първи месеци от сезона, се оказаха прибързани. Срещу Манчестър Сити Ливърпул не просто загуби, той бе надигран физически, надхитрен тактически и превъзмогнат психологически.
Това бе най-тежкото поражение на „червените“ във Висшата лига, откакто Слот застана начело на отбора, и първият мач от почти 14 месеца, в който тимът не успя да се разпише в първенството. Контрастът със срещата срещу Реал Мадрид в Шампионската лига само пет дни по-рано беше рязък. Там Ливърпул показа зрялост, контрол и хладнокръвие, а на „Етихад“ обаче всичко това липсваше. Изглеждаше сякаш на терена е напълно различен отбор.
Защитата на титлата вече прилича на разпадаща се конструкция. Пет поражения в първите единадесет кръга на Висшата лига не са просто статистика, а диагноза. От действащите шампиони в съвременната ера само Челси през сезон 2015/2016 има повече загуби на този етап. Това бе сезон, който завърши със загубата на идентичността и треньора. Арне Слот знае това.
„Последното нещо, за което трябва да мисля сега, е борба за титлата. Реалността е, че сме осми“, призна нидерландският наставник след мача.
Проблемът не се изчерпва с осемте точки изоставане от лидера Арсенал. По-тежка е липсата на устойчивост, характер и ясна игрова структура в определени моменти. Ливърпул от сезона на Юрген Клоп, който печелеше чрез немислим интензитет и колективен натиск, изглежда далечен спомен, а настоящият състав все още не е намерил собствено лице под ръководството на Слот.
Защитата е зоната, в която тревогите са най-големи. С 17 допуснати гола от началото на сезона Ливърпул е по-пропусклив дори от отбори, които са далеч под него в таблицата. За сравнение, по същото време миналата година инкасираните голове бяха едва шест. Особено стряскащо е представянето като гост: визитите на Кристъл Палас (2:1), Челси (2:1), Брентфорд (3:2) и Сити (3:0) донесоха нула точки и извадиха наяве една крехка психологическа страна на тима.
Това е първата серия от четири поредни загуби като гост във Висшата лига от пролетта на 2012-а година, в края на втория период на сър Кени Далглиш. И паралелът не е случаен, защото тогава Ливърпул също се бореше със загуба на увереност и липса на яснота в играта.
Съществува мнение, че „червените“ може да изглеждат далеч по-конкурентни в Шампионската лига, където вече са близо до осминафиналите и времето работи за тях. Летните попълнения тепърва изграждат връзки помежду си. Може би, през март и април ще видим един по-завършен и организиран отбор. Но ако Ливърпул иска сезонът да бъде успешен или дори поне нормален, трябва да стабилизира играта си в първенството. Само шест точки от възможни осемнадесет като гост са неприемливи за отбор с амбиции минимум за Топ 4.
Причините за проблемите в гостуванията са комбинирани. Често началото е бавно, инициативата се дава на съперника, а когато Ливърпул остане под натиск, той се свива и трудно създава чисти положения. В Манчестър това се видя болезнено ясно. Разликата с победата с 2:0 на същия стадион през февруари бе огромна. Тогава Ливърпул играеше умно, контролираше ритъма и позволяваше на Сити да владее топката само в безопасни зони. Този път Сити играеше в предпочитаните си пространства и диктуваше действията.
Ранната дузпа, предизвикана от грешката на Ибрахима Конате, беше първият сигнал. Гиорги Мамардашвили спаси удара на Ерлинг Халанд, но „червените“ не си взеха поука. Няколко минути по-късно отново Конате закъсня при центриране на Матеуш Нунес и Халанд откри резултата. Френският защитник изглежда далеч от най-добрата си форма, а колебанията му все повече пораждат въпрос дали Ливърпул не допусна грешка, отказвайки се през лятото от възможността да привлече Марк Гехи.
За Конате тази несигурност може да има и друго обяснение. Договорът му изтича, а от 1-и януари той може да подпише предварително споразумение с клуб в чужбина. Засега не изглежда да прави достатъчно, за да убеди Ливърпул да се бори да го задържи.
Отмененият гол на Върджил ван Дайк също остави горчивина. Да, Андрю Робъртсън беше в засада, но решението, че е „участвал в играта и е оказал пряко влияние върху вратаря“, беше тълкувано от много хора като прекалено строго. Слот заяви:
„Не съм съгласен с решението, но това не е причината да загубим. Истината е, че ако Сити беше продължил да играе по същия начин, дори при 1:1, щяхме да изпитваме трудности“.
Вторият гол точно преди почивката беше подобен на първия. Липса на концентрация, лоша организация при статично положение, бавна реакция. Това са елементарни грешки, които не отговарят на отбор, претендиращ да бъде шампион.
Хосеп Гуардиола спечели тактическата битка с ясна структура и числено предимство в средата на терена. Ливърпул изгуби 58% от единоборствата през първата част и цели 65% през втората. Това са цифри, които говорят за физическото и психическото превъзходство на съперника.
В предни позиции проблемите бяха също осезаеми. Юго Екитике беше напълно изолиран, със само 11 докосвания преди да бъде заменен. Коди Гакпо пропусна единствения реален шанс на отбора. Мохамед Салах за пръв път от 2020-а година насам не записа нито гол, нито асистенция срещу Манчестър Сити във Висшата лига. А закъснялата поява на Федерико Киеза беше трудна за обяснение, при положение че на терена липсваше човек, способен да ускори играта и да поеме отговорност.
Флориан Виртц беше използван като фалшива деветка след смяната на Екитике, но така и не намери роля, която да му позволи да влияе на динамиката. Той остана между линиите, но не получаваше достатъчно топка, а когато получаваше Сити затваряше пространствата безупречно.
В крайна сметка победите над Астън Вила и Реал Мадрид изглеждат по-скоро като моментно пробуждане, а не като начало на възходяща траектория. За да спаси сезона, Слот трябва да намери начин да стабилизира игровия план в мачовете далеч от „Анфийлд“, да върне увереността в защитата и да поправи атаката. Шампионът не изглежда като претендент за титлата. А ако нещо не се промени скоро, може да не изглежда и като сигурен участник в Шампионската лига догодина…
Няма коментари.