Английският първенец Ливърпул разочарова феновете си, като не успя да победи Лийдс Юнайтед на своя „Анфийлд“ и двата отбора завършиха при нулево реми в среща от 19-ия кръг на Висшата лига. „Червените“ не създадоха достатъчно добри положения, което доведе до освирквания от феновете им след последния съдийски сигнал.
Двубоят бе много равностоен, а головите положения, макар и малко повече за домакините, бяха ограничен брой. С роля за доброто представяне на Лийдс в отбрана бе и Илия Груев-младши, който започна като титуляр и изигра много силен мач, като бе заменен от японеца Ао Танака чак в добавеното време на втората част.
— Leeds United (@LUFC) January 2, 2026
Keeping it all quiet on the left! pic.twitter.com/kW0rpnTgaQ
Keeping it all quiet on the left! Гостите можеха да си тръгна и с трите точки от Мърсисайд, но в 81-ата минута гол на влезлия като резерва Доминик Калвърт-Люин бе отменен заради засада. Англичанинът бе с броени сантиметри зад гърба на Върджил ван Дайк, който бе и последният в отбраната на „червените“. За Ливърпул точно нидерландският бранител имаше най-добрия шанс, но неговият изстрел с глава след центриране от корнер премина встрани от вратата.
След равенството Ливърпул пропусна да се доближи до третия Астън Вила и остана на четвърто място с 33 точки, докато Лийдс е на 16-о място с 21.
Равенството на „Анфийлд“ беше резултат, който на практика сложи край и на последния минимален шанс мърсисайдци да се върнат в битката за титлата във Висшата лига. След ужасяващата серия през есента, когато действащите шампиони загубиха девет от 12 мача във всички турнири, този сценарий изглеждаше вероятен, но последвалото минивъзраждане все пак върна надеждата. Дори и тя да изискваше почти безупречен финал на сезона, усещането бе, че Ливърпул може да намери начин да остане поне в периферията на надпреварата. Тази илюзия обаче беше окончателно зачеркната след новите загубени точки у дома.
Реалното значение на този резултат се крие не само в пропуснатата възможност да се съкратят дистанциите на върха, но и във факта, че Ливърпул не успя да се възползва от грешната стъпка на Астън Вила, който загуби от Арсенал. Вместо да намалят разликата до третото място, „червените“ я оставиха на шест точки. Макар нулевото равенство да удължи серията без загуба на тима до осем мача във всички турнири, то не направи почти нищо нито за позицията им в таблицата, нито за убеждението на феновете, че отборът наистина е започнал да надгражда и е намерил стабилност в представянето си.
Фактът, че Ливърпул завърши наравно и двата си шампионатни мача срещу новак във Висшата лига (б.а. – на „Еланд Роуд“ през декември срещата завърши 3:3) трудно може да бъде приет като форма, характерна за претендент за титлата. В този контекст основната цел на отбора вече е ясно очертана: място в челната четворка и класиране за Шампионската лига през следващия сезон. Те изглеждат добре позиционирани да го постигнат, но подобни двубои оставят усещане за голямо разочарование и пропуснат шанс.
Една от ключовите фигури, върху които бяха насочени погледите, беше Флориан Виртц. Германецът изкара труден мач и беше заменен в 66-ата минута, след като не успя да се наложи и да окаже реално влияние върху играта. След първия си гол за клуба миналата седмица очакванията бяха, че той ще пренесе тази увереност и срещу Лийдс, но това не се случи. Виртц завърши срещата с най-нисък процент успешни подавания сред всички полеви играчи на Ливърпул – 79,6%, което само подчерта трудностите му. Той настояваше, търсеше пространства и участваше активно, но не успя да създаде нищо смислено, което да промени хода на двубоя. Въпреки 63-те си докосвания на топката, Виртц се сблъска с компактната и дисциплинирана защита на Лийдс, която отказа да бъде пробита.
22-годишният футболист със сигурност няма да бъде оценяван цялостно само за този мач, но именно такива напрегнати вечери трябваше да бъдат моментите, в които вторият най-скъп играч в историята на Ливърпул да поеме отговорност и да направи разликата. Не само головете и асистенциите му бяха това, което накара клубът да го закупи от Байер Леверкузен. Впечатляващ беше и начинът, по който той измъкваше бившия си отбор от трудни ситуации, създавайки магически, променящи играта моменти. След като му бяха нужни 23 мача, за да отбележи първия си гол, надеждата бе, че тази бариера е преодоляна и увереността ще се пренесе в новата година, но срещу Лийдс феновете искаха много повече.
За разлика от него, Жереми Фримпонг започва да оправдава очакванията и инвестицията. Когато той стана първото лятно попълнение на Ливърпул, беше ясно, че този период от сезона ще бъде решаващ за ролята му. С отсъствието на Мохамед Салах заради участието му на Купата на африканските нации, клубът търсеше креативна атакуваща алтернатива, а универсалността на Фримпонг го правеше логичен избор. Първите му месеци обаче бяха нарушени от контузия, която го извади от голяма част от кампанията. Едва през последните седмици той започна да оставя колебливия старт зад гърба си.
Сега, напълно здрав, десният защитник внася нова динамика със своята скорост, директен подход и креативност. Той използва периода извън терена, за да тренира тялото си по-ефективно, работи върху увеличаването на мускулната маса и скоростта, а в трите си мача след завръщането това личи ясно. Фримпонг изглежда по-силен, по-бърз и реална заплаха по фланга. В отсъствието на Салах десният фланг на Ливърпул вече изглежда способен да функционира на високо ниво. Комбинациите му с Конър Брадли бяха обещаващи, а освен атакуващия си принос той добави и няколко важни намеси в защита. Именно неговата смела, но премерена игра почти доведе до гол, когато Юго Екитике пропусна от чиста позиция през първото полувреме.
Когато Ливърпул започна лудото харчене на пари през миналото лято, старши треньорът Арне Слот ясно заяви, че стилът на отбора трябва да се развие. Нидерландският специалист смяташе, че съперниците постепенно са намерили начини да неутрализират силните страни на тима, докато той вървеше към титлата миналия сезон. Инвестицията от 450 милиона паунда беше насочена именно към това да направи Ливърпул по-динамичен, по-мощен и по-непредсказуем в атака, с инструментите да намира път и през най-дълбоките ниски блокове.
Реалността срещу Лийдс обаче беше далеч, далеч по-различна. Скучният мач на „Анфийлд“ беше едно разочароващо начало на 2026-а година, а освиркванията след последния съдийски сигнал отразиха настроенията по трибуните. Да, серията без загуба беше удължена до осем мача, но в представянето на Ливърпул нямаше нищо убедително, особено на фона на предстоящите гостувания срещу Фулъм и лидера Арсенал. Новогодишният оптимизъм липсваше, а атмосферата постепенно се промени от безпокойство до раздразнение и накрая гняв.
В края на мача недоволството на феновете се изля при ситуация, в която Доминик Собослай отказа да подаде в наказателното поле и вместо това избра да подава встрани към Ибрахима Конате. Това беше първото нулево равенство под ръководството на Слот и първото за Ливърпул в 117 мача у дома в лигата. Каква пропусната възможност за отбор, който трябваше да затвърди позицията си в челната четворка. Не ставаше дума за някакво героично отбранително усилие от страна на Лийдс, а за пореден случай, в който Ливърпул изглеждаше безидейно срещу организирана защита.
След почивката домакините владееха топката в 71% от времето, но отправиха само един точен удар, който бе далечен шут на Собослай, спасен от Лукас Пери. Атаките бяха бавни, без темпо и острота, което напълно обезсмисли фактора „Анфийлд“. След тройната смяна на Слот, когато той пусна Коди Гакпо, Милош Керкез и Алексис Мак Алистър, Ливърпул дори се влоши, вместо да подобри играта си. Една от малкото светли лъчи беше появата на тийнейджъра Рио Нгумоа, който с енергията си накара феновете да съжаляват, че не е бил включен по-рано.
„Да вкараш гол срещу отбор, който се защитава толкова добре в и около наказателното поле, има няколко начина да го отключиш. За някои отбори това е статично положение и ние бяхме близо с Върджил (Ван Дайк)”, започна Слот след двубоя.
„Друг начин е нещо, което видяхме срещу Уулвс, когато Жереми Фримпонг имаше своя магически момент в игра един срещу един и той имаше няколко такива моменти и днес (б.р. – в четвъртък). Казах им на полувремето, че можем да вкараме повече хора в наказателното им поле, отколкото през първото полувреме, когато го прекосявахме. Ние сме отборът с най-голямо владение на топката в тази лига, но това не означава много, ако не можеш да създадеш достатъчно положения. За да създадеш положения срещу нисък блок, ти е нужна скорост, индивидуални специални моменти, за да създадеш претоварване“.
Слот обърна внимание и на трудностите при опита да се атакува по-бързо срещу добре организиран съперник:
„Друг начин за отключване е чрез контраатака или спечелване на топката високо на терена, но през второто полувреме вратарят им шутираше почти всяка топка надалеч. Всички, включително и аз, искат да продължим напред възможно най-бързо, но когато има 11 играчи пред теб, е толкова лесно да намериш играчи, които са свободни близо до вратата“.
Това не е изолиран проблем. Ливърпул е взел само пет точки от възможни 12 у дома срещу Нотингам Форест, Съндърланд, Уулвърхемптън и Лийдс Юнайтед, като в тези мачове е отбелязал едва три гола и е създал само четири големи положения. След 19 кръга отборът е с 13 точки по-малко спрямо същия етап миналия сезон и със 17 по-малко отбелязани гола – тревожна статистика, която ясно очертава проблемите.
Нито един отбор от челната шестица във Висшата лига също така не е реализирал по-малко от общо 30 гола към този етап на кампанията – статистика, която подчертава колко необичайно ниска е продукцията на мърсисайдци. Това е най-слабият им показател от сезон 2015/2016 насам, когато бе уволнен Брендън Роджърс и това доведе до назначаването на Юрген Клоп.
Съществуват и обективни, смекчаващи обстоятелства. Александър Исак бе взет да бъде водещата фигура в атаката, но бавната му аклиматизация и операцията на счупената фибула извади шведския нападател от игра почти до края на сезона. До момента той има едва два гола в първенството, като още преди травмата при победата срещу Тотнъм Хотспър се бореше с липса на игрови ритъм и физически проблеми. Вече споменахме и за бавната адаптация на Флориан Виртц и другите нови попълнения.
В предни позиции проблемите се задълбочават и от формата на ключовите фигури. Головете за Мохамед Салах пресъхнаха преди Купата на африканските нации, а представянето на Коди Гакпо накара част от феновете да съжаляват, че не той, а Луис Диас бе продаден на Байерн Мюнхен. Към януари единствено Екитике от летните попълнения има повече от четири попадения в първенството.
Всичко това поставя сериозно предизвикателство пред Слот. Проблемът не се свежда до масови пропуски пред вратата, а до това, че Ливърпул твърде рядко достига до наистина опасни позиции. Става дума за структурата и моделите на игра – зона, в която отговорността е изцяло треньорска. Преминаването към формация 4-2-3-1 донесе по-голяма компактност и стабилност в дефанзивен план, но тази сигурност бе постигната за сметка на остротата в атака. Срещу Лийдс Екитике бе единственият изявен нападател или флангови футболист на терена до включването на Гакпо, което допълнително ограничи разнообразието в предни позиции.
Последните победи в първенството над Брайтън & Хоув Албиън, Тотнъм и Уулвърхемптън временно прикриха пукнатините в неравномерните представяния и позволиха на шампионите да се върнат в битката за челната четворка. Срещу Лийдс обаче илюзиите се разсеяха, защото там нямаше къде да се скрият слабостите. Именно за подобни мачове трябваше да бъде изграден „новият“ Ливърпул – отбор, способен да контролира, да създава и да решава двубои срещу по-ниско класирани съперници, без да разчита единствено на индивидуални проблясъци. Но това така и не се случи… за пореден път.
Няма коментари.