Английският шампион Ливърпул допусна трето поредно поражение, след като в сряда вечер загуби шокиращо с 1:4 от ПСВ Айндховен в Шампионската лига. Срещата започна кошмарно за домакините, като още в шестата минута, след игра с ръка на Върджил ван Дайк в наказателното поле, Иван Перишич реализира дузпа и даде преднина на нидерландския тим.
Десет минути по-късно „червените“ изравниха. Коди Гакпо се измъкна по левия фланг и навлезе към центъра, като ударът му беше спасен, но отбитата топка попадна в Доминик Собослай, който хладнокръвно завърши за 1:1. Въпреки това равенството не се задържа дълго след почивката.
В 56-ата минута страхотен пас с левия крак на Мауро Жуниор изведе Гуус Тил, който преодоля Гиорги Мамардашвили и върна преднината на ПСВ. До края гостите наложиха пълен контрол. В 73-ата минута Кухайб Дриуеш отбеляза след добавка за 1:3, а в добавеното време реализира и второ попадение с прецизен удар от границата на наказателното поле за крайното 1:4.
Това бе девета загуба за „червените“ в последните си дванадесет мача, което е изравнен антирекорд от сезон 1953/1954 или с други думи казано – от 71 годинни насам.
Тимът на Арне Слот загуби и последните си три мача с разлика от три гола, което пък не се е случвало от декември 1953-а година.
Рискува ли Ливърпул да не се класира за следващата фаза?
Три оставащи срещи дават теоретична възможност за корекция, но предстоящите два двубоя в Шампионската лига изглеждат значително по-тежки от последния. Пътуването до Милано за среща с миналогодишния финалист Интер представлява сериозно изпитание, а непосредствено след него предстои ново гостуване, този път на възраждащия се Олимпик Марсилия. В момента мърсисайдци водят само с три точки пред Унион Сен Жилоа, намиращ се на 25-та позиция, мястото, което означава край на европейската кампания.
Последният мач в групата изглежда на пръв поглед най-лесен, когато Ливърпул приема Карабах на „Анфийлд“. Победа в този двубой може да се окаже решаваща, ако резултатите в предходните два сблъсъка не бъдат благоприятни. Сегашното колебливо представяне обаче прави прогнозите трудни и поставя под съмнение възможността за контрол над ситуацията. Плановете за ротации и по-смела интеграция на младите играчи, което ставаше успешно след през миналия сезон, когато тимът завърши първи, също бяха временно замразени. Вместо да се използват последните мачове за трупане на опит и почивка на ключовите футболисти, мърсисайдци са принудени да поддържат максимална концентрация и да излизат с най-силния си състав.
За да избегнат плейофите и да завършат в челната осмица, „червените“ трябва да покажат характер и хладнокръвие в оставащите три мача. Позицията им продължава да бъде достатъчно добра за класиране, но с всеки изминал ден напрежението нараства, а необходимостта от реакция става все по-належаща. Ливърпул разполага с нужните качества, има ресурс и потенциал. Остава само да го докаже на терена.
Превръща ли се допускането на попадение в сериозен психологически проблем?
Негативната тенденция се запази и срещу ПСВ Айндховен. Само шест минути след началото мърсисайдци вече изоставаха в резултата. Отборът е видно, че се намира извън оптимална форма и изпитва трудности през последните два месеца да наложи контрол в мачовете, като в десет от последните 12 срещи именно той инкасира първото попадение. И този път сценарият се повтори: след корнер Върджил ван Дайк игра с ръка в наказателното поле, съдията посочи бялата точка и Ливърпул отново трябваше да обръща резултата.
Иван Перишич реализира дузпата хладнокръвно, а „червените“ за пореден път се поставиха в позиция на догонващ след неубедителен старт. Проблемът с ранните голове не се усещаше със същата тежест през миналия сезон, когато съставът на Арне Слот успяваше редовно да се обръща резултата благодарение на висока ефективност в атака. Тогава именно Ливърпул беше тимът, спечелил най-много точки от губеща позиция по пътя към титлата във Висшата лига.
През настоящата кампания обаче повторението на този подвиг се оказва далеч по-трудно. Досега тимът е спечелил само един мач, след като е изоставал, който дойде при гостуването на Айнтрахт Франкфурт (5:1). Нищо не се промени и в сряда вечер, а въпросът остава отворен: докога Ливърпул ще продължава да си усложнява мачовете още в началните минути?
Загуби ли „Анфийлд“ статута си на крепост?
Кризата в Ливърпул продължава да се задълбочава, а изход от натрупаните проблеми не се вижда. Все по-осезаемо е усещането, че символичната сила на митичния стадион избледнява. Място, което дълги години служеше като непревземаем дом и най-силно оръжие на клуба, сега изглежда уязвимо, както във Висшата лига, така и в Шампионската лига. Отборите пристигат в Ливърпул и си тръгват без страх, често и с положителен резултат.
Срещата с ПСВ беше особено болезнена. Гостуващите фенове си позволиха да пеят „Always look on the bright side of life“ (Винаги гледай на хубавата страна на живота) в заключителните минути, докато трибуната „Коп“ отвърна с приглушено изпълнение на химна „You’ll Never Walk Alone“. Към онзи момент обаче мачът беше загубен и усещането за безсилен гняв и отчаяние тежеше над „Анфийлд“. За втори път в рамките на пет дни Ливърпул инкасира минимум три гола на собствен терен, нещо немислимо в периодите, когато този стадион внушаваше респект и страх у всеки съперник.
Статистиката е стряскаща: отборът е допуснал повече от три попадения в последните три мача във всички турнири. Това е серия, невиждана от 1992-а година. Формата е катастрофална – осем поражения в последните дванадесет срещи, а за втори пореден двубой хиляди фенове изливат разочарованието си, напускайки трибуните преди последния съдийски сигнал. Шумът и реакциите на „Анфийлд“ остават силни, подкрепата не секва, но болката се усеща почти физически. Тези, които остават до края, пеят, но песента звучи по-скоро като отчаян опит да запазят идентичност и надежда, отколкото като тържество на сила и увереност, както някога.
Въпросът вече не е риторичен дали „Анфийлд“ все още е крепост, или се руши под тежестта на настоящата криза? Времето и реакцията на отбора ще дадат отговор, но в този момент атмосферата говори сама.
Трябва ли Арне Слот да запази поста си?
Пораженията, колебанията и тревожните симптоми в играта на Ливърпул са факт, а загубата с 1:4 от ПСВ само подчерта мащаба на проблемите. Това е отбор, който изостава в мачовете твърде рано, губи контрол, допуска тежки резултати и вече не изглежда като предишния респектиращ шампион. „Анфийлд“ вече не внушава страх, статистиката е негативна, а увереността в играчите видимо липсва. Всичко това естествено поставя въпроса – носи ли Слот отговорност и заслужава ли да продължи начело?
Фактите обаче имат две страни. Да, кризата е реална, серията от поражения е рекордно слаба за последните десетилетия, а изоставането в резултата почти се е превърнало в навик. Но под същото това ръководство Ливърпул спечели 20-ата си титла в Англия още в първия сезон – нещо огромно, което не може да бъде пренебрегнато. Мнозина биха казали, че нидерландецът го е направил с „готовия“ отбор на Юрген Клоп, което също е вярно. Но този треньор вече е доказал, че може да изгражда победители. Точно той изведе и Фейенорд до върха в момент на преход, като накара футболистите да повярват в нова система, нови идеи и различна философия.
Не трябва да се пропуска и друго. Това лято бяха инвестирани около 500 милиона паунда в нови играчи. Такъв мащабен ремонт никъде не дава мигновени резултати. Това е състав, който тепърва трябва да се напасва, а изграждането на нов гръбнак не става за месец или два. „Рим не е построен за един ден“, гласи старият принцип и футболът не прави изключение. Периоди на колебание са почти неизбежни при смяна на структура, динамика и манталитет в съблекалнята.
Обобщено, отговорът тежи в една посока. Да, Ливърпул е в спад. Да, критики има и са основателни. Но да се стигне до уволнение на Слот точно сега би било прибързан, рискован и вероятно пагубен ход. Смяната на треньор в средата на подобна турбуленция по-често води до хаос, отколкото до решение. Който и да дойде, а то няма много опции на треньорския пазар в момента, ще трябва да започне от нулата и в атмосфера на високо напрежение.
Слот заслужава време. Някой биха казали до края на сезона, други до Нова година. Ако се стигне до моментално уволнение, почти сигурно няма да може да се оцени реално дали проектът му е устойчив, дали новите попълнения могат да се впишат и дали кризата е временна или симптом на нещо по-дълбоко. Уволнение сега би било паническа реакция, а не стратегическо решение.
Най-разумният подход е търпение, контрол и хладнокръвие, точно това, от което Ливърпул сега се нуждае най-много. Но, от друга страна, ако резултатите наистина не се подобрят в следващите мачове и седмици, то раздялата вече ще изглежда неизбежна.
Няма коментари.