Сезонът на Ливърпул започна с амбиции за защита на титлата и поддържане на статута на един от най-добрите отбори в европейския футбол, но постепенно се превърна в бурно и непредсказуемо пътуване, белязано от колебливи резултати, разклатена увереност и драматични вътрешни конфликти. След катастрофална серия от шест загуби в седем мача от Висшата лига, надеждите, че победата над Уест Хем Юнайтед (2:0) ще постави начало на възраждането, се изпариха бързо. Равенството 1:1 със Съндърланд отново показа слабостите, а срещата на „Еланд Роуд“ срещу Лийдс Юнайтед на Илия Груев-младши само затвърди усещането, че Ливърпул е отбор, който в момента е напълно непредвидим и не може да бъде контролиран.
Двубоят завърши 3:3, но резултатът далеч не разкрива пълната картина на случилото се. Ливърпул поведе с 2:0, след това с 3:2 дълбоко в добавеното време, но отново пропусна да затвърди предимството си, допускайки изравнителен гол от корнер. Така тимът на Арне Слот пропусна шанса да се върне в битката за местата в Шампионската лига. За Лийдс обратът бе награда на впечатляваща седмица, включваща победа над Челси с 3:1, а за Ливърпул – нов удар в кампанията на разочарования.
„Имплозията на Ливърпул е реална“, каза Гари Невил в ефира на Saturday Night Football по Sky Sports, което бе реплика, която отразяваше не само резултата, а цялостната аура около защитата на титлата. И е прав, защото „червените“ станаха отбор, на който не може да се разчита: нестабилен, нервен, уязвим при натиск и податлив на елементарни грешки. В последните си 15 мача във всички турнири Ливърпул има едва четири победи – цифра, която говори сама за себе си. Тимът се намира в осмата позиция, десет точки зад лидера Арсенал, а перспективите за издигане изглеждат все по-трудни.
След бързи два гола на Юго Екитике в началото на второто полувреме, мачът се развиваше по начин, който би трябвало да осигури контрол и спокойствие за Ливърпул. Вместо това серия от грешки върна Лийдс в играта. Първо Ибрахима Конате направи абсолютно ненужна дузпа, реализирана от Доминик Калвърт-Люин, а след това Антон Щах изравни почти мигновено. Макар Доминик Собослай да даде нова преднина на Ливърпул, тимът на Слот отново се пропука в добавеното време, след като Ао Танака отбеляза изравнителния гол от корнер, още едно доказателство за структурните проблеми в защитата.
Определено това бе мач, който Ливърпул трябваше да затвори при 2:0. Но изглежда, че Арне Слот не успява да разгадае как да оправи проблемите на отбора – защо тимът започва стабилно, а след това системно се разпада под най-малкото напрежение. Разочарованието е насочено не само към представянето, но и към дълбоките въпроси около селекцията, интеграцията на новите играчи и бъдещето на ключови фигури като Мохамед Салах и Александър Исак.
Ако Слот запази позицията си, вероятно ще му бъде нужен поне един трансферен прозорец, за да стабилизира състава, тъй като настоящият му ансамбъл от нови попълнения и опитни играчи не функционира в синхрон. Проблемите се виждат във всяка линия – от защитата, през полузащитата, до офанзивното звено, което често губи форма през целия мач. За всички, които преди сезона смятаха Ливърпул за фаворит за титлата, реалността днес изглежда коренно различна.
Но, ако спортните проблеми бяха достатъчно сериозни, то експлозивното интервю на Мохамед Салах след мача на „Еланд Роуд“ превърна кризата в Ливърпул в открита буря. За първи път в осемгодишната си кариера на „Анфийлд“ египетската суперзвезда говори толкова открито, толкова продължително и толкова критично към клуба. Той заяви, че се чувства „хвърлен под автобуса“, че обещания след подписването на договора през април не са спазени, и че връзката му с Арне Слот е „напълно разрушена“.
Макар да не произнесе директно фразата „или той, или аз“, посланието му беше очевидно: нещо фундаментално е счупено. Салах призна, че е помолил родителите си да присъстват на домакинството срещу Брайтън, който има шанс да бъде последният му мач на „Анфийлд“. С други думи, той вече публично постави под въпрос бъдещето си в клуба и дори загатна за потенциален трансфер през януари.
Това не бе изблик на емоции в раздразнение. Салах говореше спокойно, внимателно, премерено, което прави думите му още по-осезаеми. Той отправи критики не само към треньора, но и към клубното ръководство, намеквайки за неспазени договорки и несправедливо отношение. Подобни публични признания са безпрецедентни за клуб като Ливърпул, който дълги години се гордееше със своята затворена структура, вътрешна стабилност и контрол върху медийния поток.
Разочарованието на Салах има своя логика. Той бе оставен на пейката в три поредни мача, въпреки че в предходните сезони бе лидер и човекът, който промени хода на десетки кампании и изведе отбора до множество трофеи. Египтянинът изрази недоволство от това, че се чувства изкупителна жертва, особено след като самият той е единственият футболист, започнал и в двете унизителни домакински загуби от Нотингам Форест и ПСВ Айндховен, за които не е получил публична защита.
И все пак Салах пропуска един ключов фактор – собствената си форма. Пет гола в 19 мача, липса на скорост, липса на острота и отслабена работа без топка са елементи, които не могат да бъдат пренебрегнати, независимо от статута на играча. За първи път от пристигането си през 2017-а година той изглежда като футболист, когото времето започва да догонва. В предишния сезон отбеляза 34 гола, но тази кампания изглежда значително по-различна. На 33 години, с натоварванията зад гърба си и с Купата на африканските нации на хоризонта, спадът е труден за игнориране.
От своя страна Арне Слот бе принуден да търси решения, след като Ливърпул изпадна в свободно падане. Оставянето на Салах резерва бе риск, но и логична крачка в опит да се промени динамиката на отбор в застой. А резултатите, макар и скромни, не бяха по-лоши от тези с него на терена. Но е ясно, че решението на Слот е срещнало съпротива не само у Салах, но и у част от съблекалнята, като се твърди, че доста от играчите, включително капитанът Върджил ван Дайк, биха подкрепили египтянина пред нидерландеца. Голяма част от феновете отдавна вече изразиха ясно позицията си – Слот трябва незабавно да си тръгне.
Сега клубът е изправен пред въпрос, който не можеше да бъде предвиден дори преди два месеца: може ли Мохамед Салах и Арне Слот да съжителстват под един покрив? И трябва ли клубът да избира между тях двамата?
Ръководните фактори в лицето на Майкъл Едуардс и Ричард Хюз са изправени пред изключително сложна задача. Подкрепата към Слот от страна на Fenway Sports Group остава непоклатима – клубът вярва в проекта, в методите и в способността му да реорганизира отбора в дългосрочен план. А Салах, независимо от легендарния си статус, е футболист в края на кариерата си. Тези реалности клонят в ясна посока: Ливърпул не изглежда склонен да жертва мениджъра в полза на играч.
Възможността за трансфер на египтянина през януари, вероятно към Саудитската професионална лига, изглежда по-реалистична от всякога. Той би извадил клуба от напрежението, би осигурил огромни средства за реконструкция на състава и би прекратил открития конфликт. Но би сложил край на една епоха по начин, който малцина на „Анфийлд“ са очаквали.
Ако това наистина е последната глава от приказката на Мохамед Салах в Ливърпул след 250 гола в 420 мача, то краят е горчив, разкъсан между разочарование, конфликт и неизбежна раздяла. От футболиста, който разтърси Англия и Европа, до легендата, която отказа да се примири с новата реалност – историята на Салах в Ливърпул тепърва ще бъде анализирана години наред.
Но в настоящия момент клубът се намира на кръстопът: форма в разпад, с разклатен авторитет на мениджъра, с разярен лидер на терена и с разединена съблекалня. Проблемите вече не са само въпрос на тактика или индивидуални грешки. Това е системна криза, която изисква смели решения.
Няма коментари.