Левски записа втора победа в Турция и то с доста впечатляващо представяне. „Сините“ удариха украинския гранд Динамо Киев с 1:0, като единственият гол падна преди почивката. Негов автор стана юношата на столичния ни тим Патрик-Габриел Галчев.
Любопитен факт е, че победата над киевчани е и за егото на старши треньора на Левски – Николай Костов. В дългата си авантюра в Украйна Костов най-често е срещал именно Динамо, без да го победи нито веднъж. Сега, начело на 26-кратния шампион на България, това се случи…макар и в приятелска среща.
Целият двубой мина под диктовката на родния тим, за когото трябва да кажем, че е с около седмица по-напред в подготовката си от Динамо. Киевският колос в момента не се намира в най-доброто си състояние, заемайки пето място в местната лига. Ясно е и че първенството на Украйна е в апокалиптична ситуация заради руската офанзива, продължаваща вече почти две години.
Нищо от това обаче не бива да взима от достойнството на „синия“ успех. Играчите на Костов в продължение на няколко периода от мача демонстрираха точно това, което иска да вижда наставникът. Бързо боравене с топката, плавно изнасяне от вратаря и защитата и маневреност в предни позиции.
Почти няма играч на Левски, който да не може да бъде отличен с нещо. Всички в синьо бяха на висота или поне се стремяха максимално към такава.
Представянето на Патрик-Габриел Галчев
22-годишният футболист заслужава специално да му се отдели внимание. Не само, защото отбеляза единствения гол в срещата, но и заради цялостното си поведение на терена. Галчев изглеждаше видимо по-спокоен на позицията вдясно на отбраната. Това веднага поражда въпрос дали конкуренцията на Жереми Петрис го е задушавала, но едно е ясно – за да играеш в Левски, трябва да търпиш подобен тип напрежение. Освен това Галчев вече не е на 18 години, а на 22.
Връстниците на Галчев в Западна Европа са смятани за завършени футболисти на 22-23-24 години. За българина ситуацията изглежда по-различна. Ако Галчев държи нивото от днешното си представяне срещу Динамо, само за един полусезон и той може да се утвърди в клуба на сърцето си.
Левият фланг отново се ползва повече
Уелтън и Цунами. Това казва достатъчно. Бразилският тандем отляво на „синия“ състав се ползва с огромно доверие от съотборниците си. Поне 60-70% от атаките на Левски винаги се насочват към Уелтън и евентуално включилия се в нападение Цунами. За момента треньорът Николай Костов изглежда не намира точната рецепта този процент да спадне и „сините“ атаки да са по-равномерно разпределени. Обзема ме силно съмнение, че подобна тенденциозност в атаките на Левски е треньорска приумица и желан ефект. Вдясно „сините“ разчитат на Марин Петков и новото попълнение Фабио Лима, който засега оставя по-скоро добри впечатления с играта си.
От своя страна, Марин Петков изнесе приличен мач. Левичарят игра на един фланг с гореспоменатия Галчев и се понрави с няколко свои отигравания, като се стара дори в защита. По-ниската му линейна скорост обаче го направи по-лесно предвидим за Константин Вивчаренко – неговият съперник от Динамо Киев на фланга. Точно това и до една степен наложи търсенето на Уелтън. Бразилецът направи няколко от марковите си пробиви и удари, и в комбинация с Цунами бе заплаха. Като негатив може да се отчете пропускът му през втората част, при който можеше да напредне още с топката и да скъси дистанцията с вратаря на Динамо Киев. Вместо това, Уелтън избра да стреля от границата на наказателното поле, а ударът му бе уловен.
Точността на пасовете
Левски си подава изключително динамично и точно срещу Динамо Киев. Вероятно и точността на пасовете при „сините“ в този сблъсък е впечатляваща. За жалост на феновете на статистиката, не са много източниците, от които може да се добие информация за акуратен процент. До голяма степен Карлос Охене и Асими Фадига са „виновниците“ за динамиката при подаванията в Левски.
Двамата футболисти изглеждат на отлично физическо ниво към този момент от подготовката. Асен Митков пък най-накрая може би влезе в обувките а Филип Кръстев и с вещина раздаваше удобни подавания по целия хоризонтал на терена в Белек. Към тримата полузащитници може да прибавим и Марин Петков, чиято игра не е на типичното крило. Левичарят също участваше в голяма част от разиграванията на Левски и влизаше от фланга във вътрешността на терена.
Хосе Кордоба винаги е бил защитник с афинитет към изнасянето на топката и нейното точно подаване. Точно затова и играещият вляво бранител е толкова високо ценен и наблюдаван от много клубове. Колегата му в ариергарда Келиан ван дер Каап е откритието на Левски, що се отнася до притежанието на топката. През цялата подготовка 26-годишният футболист е ползван упорито от Костов. А работата с Ван дер Каап по отношение подаванията му започва да личи все по-ярко.
Няма коментари.