
Лудогорец е в насипно състояние и се намира на 11 точки от върха в Първа лига. Нечувано, невиждано, немислимо в 15-те години на „зелените“ в елита. Мачът пасив с Берое е глътка въздух, но ако все пак бъде спечелен. Осем точки не звучат толкова стряскащо колкото 11 т. Макар да няма никаква сигурност, че разградчани ще спечелят мача със заралии предвид позицията, в която се намират към този момент.
Воденият от Тодор Живондов тим загуби с 2:3 от Арда, допускайки на три пъти да бъде поведен в резултата у дома си – на „Хювефарма Арена“. Подобен развой на мач в Делиормана също е почти оксиморонен за съществуването на проекта Лудогорец в последните около 15 години. Често такива мачове са завършвали при равен резултат или дори с късен обрат за редовния първенец. Малко след тръгването на Саша Илич от ЦСКА излезе и лафът „лудогорско продължение“, характеризиращ дългите добавени времена на мачовете на „зелените“. Сега и подобни продължения не могат да съживят Лудогорец.

Наследството на вече уволнения Руи Мота и изпълнителите в отбора правят така, че Лудогорец е едва трети сред претендентите за титлата. Левски и ЦСКА 1948 изглеждат изключително по-състоятелни от абонирания шампион на България, когото вече и по-малките и скромни тимове не виждат като заплаха. Арда е един от примерите, но кърджалийци не са скромен тим, а евроучастник. Ботев Враца в началото на сезона се опълчи на Лудогорец и секунди го лишиха от точка на „Христо Ботев“ под Околчица. Преди няколко седмици Спартак Варна не просто не се даде на Лудогорец в Разград, а можеше да постигне и победа. „Соколите“, със своя млад и необигран състав, стигнаха до равенство с шампиона.
Очевидно в Лудогорец се е настанила не само спортно-техническа, а и управленска криза. Открито се говори за огромно напрежение между играчи, треньори и ръководители в Разград. Последните сведения са за конфликт между Бърнард Текпетей и Козмин Моци. Имената на Емерсон Родригес, Георги Караманджуков, Оливие Вердон, Ангел Петричев и други също са обект на слухове, спекулации и мълви – за скандали, за разпри, за конфликти, за негодувание. И ако спортната криза може би е следствие някаква логика – много продажби, некачествени трансфери и т.н., то отровният климат е вътрешен и трудноразрешим проблем. Ръководството на Лудогорец е от дълги години в Разград и едва ли някой си мисли, че току така се махат служители с подобен опит. Изчистване на 10 футболисти също не е оптимален вариант – това е градене на нов отбор на практитка. А в такъв случай титлата не е гарантирана. Усещането в последните над 10 години е, че златото е на всяка цена за „зелените“ и алтернатива няма.

Всички тези вътрешни проблеми олицетворяват факта, че в момента Лудогорец плаща за грешките, които направи не сега, а в последните няколко месеца или година. Играчи с въпросителна дисциплина са непрестанно в състава, а ръководните фактори не взимат никакви мерки – и за собствените си решения, и за отношенията на клубната база между футболисти, треньори и ръководители. Летаргията, която е налегнала всички в Разград би трябвало да е плашеща за хората в Лудогорец.


Няма коментари.