Арне Слот изведе Ливърпул до титлата още в първия си сезон начело на отбора, налагайки ясен план, стил и идентичност. След лято, изпълнено с промени и сериозен брой трансфери, сегашният Ливърпул изглежда и се усеща коренно различен, особено, след като тимът загуби седем от последните си десет мача.
След равенството 2:2 срещу Арсенал през октомври 2024-а година, Слот отдаде заслуженото на Микел Артета за начина, по който е изградил своя отбор. На пресконференцията след двубоя нидерландецът заяви: „Те винаги играят 4-3-3, но начинът, по който се позиционират, им позволява, както самият Артета го е казвал, да имат до 40 различни конфигурации“.
Слот повтори това и преди сблъсъка между двата тима през август, спечелен от Ливърпул с 1:0. В изказванията си след края на миналия сезон мениджърът намекна, че иска да добави „повече оръжия“ в състава, а трансферната политика на клуба потвърди това, като фокусът бе насочен към това Слот да има по-голяма гъвкавост и разнообразие в тактическите си решения.
В края на предишната кампания и началото на настоящата нидерландецът неведнъж подчерта желанието си тимът му да доминира още по-осезаемо и да печели мачовете с по-голяма разлика. Но докато Ливърпул се стремеше към по комбинативна игра, тенденцията във Висшата лига се промени. Все повече отбори залагат на физически сблъсъци, директен стил и ефективност при статичните положения.
Точно когато „червените“ изглеждаха готови да съживят кампанията си, инерцията секна рязко. Тежката загуба с 0:3 от Манчестър Сити миналата неделя разби оптимизма, породен от победите над Реал Мадрид (1:0) и Астън Вила (2:0) през предходната седмица, и остави тима на Слот на осем точки зад лидера Арсенал.
С 18 точки след 11 изиграни срещи, Ливърпул записва най-слабата защита на титлата във Висшата лига от времето на Лестър Сити през 2016-а година. Проблемите се натрупват във всяка линия от защитата, през средата на терена, до нападението, а структурата на отбора изглежда разклатена.
Днешният Ливърпул е далеч от ясно дефинирания колектив, с който Слот започна проекта си. Стабилността е заменена от хаос, а последователността в представянето – от несигурност.
Затова тук ще разгледаме каква всъщност беше целта на втория сезон на Слот и какво точно се промени спрямо миналата година? В първата част на анализа ще наблегнем конкретно какви са тактическите проблеми на Ливърпул, а във втората – на отделните играчи, които изпитват затруднения през този сезон.
Трудности в изграждането на играта
Миналия сезон Ливърпул беше звяр в атаката. Отборът реализира 86 гола във Висшата лига, с 14 повече от следващия по този показател Манчестър Сити (72). С оглед на летните попълнения с изявен офанзивен профил изглеждаше, че тази тенденция ще продължи, дори с възможност за надграждане. Загубата с 0:3 от Сити в неделя обаче бе първият случай от септември 2024-а година (б.а. – при поражението с 0:1 от Нотингам Форест), в който тимът не успя да се разпише в мач от първенството. Въпреки това „червените“ са едва шести по отбелязани голове този сезон с 18 реализирани попадения.
В опит да интегрира новите офанзивни фигури в лицето на двамата нападатели Александър Исак и Юго Екитике, плеймейкъра Флориан Виртц и десния бек Жереми Фримпонг, заменил Трент Александър-Арнолд, Арне Слот изгради атака, която все още търси баланс. Играта често изглежда разкъсана, лишена от скорост, изобретателност и острота в завършващата фаза.
Една от основните разлики спрямо миналата кампания е в динамиката на мачовете. Миналия сезон Ливърпул загуби едва 16% от срещите си във Висшата лига, докато този процент вече е нараснал до 36%. Често отборът попада в ситуация, в която трябва да догонва в резултата, което дава тактическо преимущество на съперниците, позволявайки им да поемат по-малко рискове и да изчакват грешки в изграждането на атаките на мърсисайдци.
До средата на миналия сезон Ливърпул разполагаше с комфортен аванс, но отборите започнаха да намират начини да неутрализират ключовите му оръжия, особено ролята на Райън Гравенберх в първата фаза на атаката. Нидерландският халф беше неразделна част от движението на топката, но Слот промени структурата, за да направи играта по-непредсказуема.
Един от вариантите е Гравенберх да се спуска между централните защитници, оформяйки тройка в задни позиции, който ще затрудни пресата на съперника и ще му осигури повече пространство за разиграване. Другата опция е напълно да бъде изваден от изграждането на атаката, като заема позиция в дясното полупространство, а ролята на централен халф поема един измежду Алексис Мак Алистър, Доминик Собослай или Къртис Джоунс.
Тази ротация цели да създаде объркване в пресиращата структура на противниците и да даде възможност на бековете да се изтеглят по-напред, осигурявайки числено предимство при владение на топката. Но подходът има своите слабости, тъй като отнема присъствието на ключов играч в центъра и често оставя Ливърпул в числено неравенство в средата на терена. Това принуждава отбора да играе широко и улеснява съперниците в пренареждането на защитата.
Освен това, пренасочването на атаките през едната страна, особено след изместването на Виртц от левия фланг, прави играта на Ливърпул по-предвидима. В мача срещу Сити петима футболисти на „гражданите“ успяха лесно да блокират централните зони и да изолират двамата халфове на „червените“.
Резултатът е по-бавно и трудно изграждане на атаките, което ограничава възможността топката да достига ефективно до водещите нападатели. Мохамед Салах, например, отчита едва 45,4 докосвания на топката средно на 90 минути, което най-ниският му показател от сезон 2018/2019 насам. Това ясно показва, че връзката между него и останалите отслабва.
Въпреки опитите на Слот да направи атаките по-разнообразни, те често изглеждат предсказуеми. Анализът на мрежата от подавания в най-често използваната схема 4-2-3-1 показва, че моделите на разиграване са сходни с миналия сезон, но с отчетлив спад в качеството и честотата на връзките между бековете и крилата.
Миналата година Александър-Арнолд и Андрю Робъртсън комбинираха за общо 15,2 прогресивни подавания на 90 минути (8,8 и 6,4 съответно). Сегашните им заместници Конър Брадли (4,8) и Милош Керкез (4,6) намалиха тази стойност до едва 9,4. Разликата не е изненадваща, защото новите бекове са по-склонни да движат топката, отколкото да играят с дълги диагонални пасове.
Загубата на ефективност по фланговете прехвърли тежестта върху полузащитата. Джоунс вече изпълнява средно 12,6 прогресивни паса на 90 минути (спрямо 6,2 преди), Собослай също е подобрил показателите си (от 4,7 на 7,8), а новодошлият Виртц добавя 6,2. В същото време представянето на Мак Алистър е спаднало от 6,1 на 3,7, като контузии и физическа умора ясно са повлияли на формата му. Аржентинецът остава подценяван фактор в офанзивната игра, което се видя при победата с 2:0 над Астън Вила, когато направи шест прогресивни подавания, което бе най-добрият му резултат от началото на сезона.
След поражението с 1:2 от Манчестър Юнайтед през октомври Слот коментира: „Във всеки мач, който загубихме, през второто полувреме създадохме невероятен брой положения“. И статистиката го потвърждава, защото Ливърпул има средно 1,5 очаквани гола (без дузпи) на 90 минути, спрямо 2,0 миналия сезон. Това изглежда солидно, но на фона на увеличения брой допуснати положения е тревожен показател.
Все още обаче остава неясно как Слот може да извлече максимума от типичен централен нападател. Миналия сезон Дарвин Нунес и покойния Диого Жота не оправдаха очакванията, а сега и Исак, и Екитике трудно намират постоянство. И двамата имат затруднения в задържането на топката, което пречи на отбора да се установи в половината на съперника.
За философията на Слот ключът винаги е бил в териториалното превъзходство, изградено върху стабилна и компактна защита. Именно от тази основа започва всичко за неговия Ливърпул. Но точно там днес се коренят най-големите трудности.
Проблеми при пресата и в играта без топка
Пропускливата защита на Ливърпул се превърна в една от водещите теми през сезона, но зад нея стои и по-фината промяна, която Арне Слот направи в структурата на играта без топка.
След сериозните промени през лятото и все по-малката работа в защита на Мохамед Салах, тимът често преминава от формация 4-2-4 към разтеглена 4-3-3, когато не пресира високо. В тези ситуации лявото крило се прибира по-дълбоко в халфовата линия, а атакуващият халф се изтегля по-напред – модел, който ясно се видя в мачовете срещу Реал Мадрид и Манчестър Сити.
Още с пристигането си в клуба миналото лято, Слот въведе по-прагматичен подход при играта без топка, заменяйки агресивния „гегенпресинг“ от ерата на Юрген Клоп с по-контролирано, позиционно поведение. На теория това трябваше да осигури по-добра структура при дълги разигравания на съперниците, но на практика настоящият вариант изглежда още по-пасивен.
Когато Ливърпул все пак избере да натисне високо, интензитетът вече не е същият. Доказателство за това беше първият гол на Сити, когато няколко нерешителни намеси позволиха на „гражданите“ да преминат от корнер флага си до вратата на Гиорги Мамардашвили без реална съпротива.
Липсата на Луис Диас след трансфера му в Байерн Мюнхен се усеща силно именно в този аспект. Колумбиецът беше един от двигателите на пресата, тъй като непрестанно преследваше топката и не позволяваше на защитниците да се чувстват комфортно. Адаптацията на новите попълнения към физическите изисквания на английския футбол ще изисква време, но засега Ливърпул изглежда заседнал между две философии – нито достатъчно агресивен, нито достатъчно компактен. Това поставя отбора „между чука и наковалнята“ с липса на синхрон и яснота кога и как да се пресира.
Още по-сериозен проблем е затруднението при справянето с отбори, които търсят директна игра. „Червените“ често позволяват на съперниците да изнасят топката с дълги подавания, тъй като не успяват да упражнят ефективен натиск. До момента Ливърпул е отборът, срещу който са отправени най-много дълги топки във Висшата лига – 650, включително три от петте мача с най-висок брой такива опити: Манчестър Юнайтед (75), Кристъл Палас (71) и Борнемут (70).
„Отборите имат специфичен стил на игра срещу нас, и това е добра стратегия. Все още не сме намерили точния отговор“, заяви Слот след поражението с 2:3 от Брентфорд през октомври.
Проблемът не е в първоначалното дълго подаване. Статистиката показва, че капитанът Върджил ван Дайк е с най-висок процент спечелени въздушни двубои сред защитниците с поне 40 участия (78%), а Ибрахима Конате е четвърти с 70%. Но вторите топки се оказват фатални, защото съперниците често стигат първи до тях и поемат инициативата в опасни зони.
Мачът срещу Манчестър Юнайтед го демонстрира ясно: въпреки че Ван Дайк и Конате спечелиха първоначалните въздушни дуели, „червените дяволи“ бяха по-бързи и решителни при подбирането на отскочилите топки. Това не е просто въпрос на позициониране, а и на желание и агресия. Качества, които Ливърпул в момента показва непоследователно.
Въпреки проблемите, може да се открие известен оптимизъм. Ако се сравнят резултатите от същите мачове миналия сезон (без победата срещу новака Бърнли), тимът на Слот има 15 точки от 10 срещи, което е само с три по-малко от тогавашния си актив. Контекстът, разбира се, е различен, но това показва, че потенциалът в отбора го има. Слот добре знае, че качеството е все още в съблекалнята, необходимо е само отново да го превърне в колективна сила.
Нестабилност при статични положения
Звучи до болка познато, но Ливърпул продължава да страда при статични положения. Докато в Европа картината е по-положителна (четири гола отбелязани от подобни ситуации), в първенството проблемът е хроничен: попадението на Нико Гонсалес за Манчестър Сити бе шесто, допуснато от статично положение през сезона.
Тревожното е, че головете идват по различни сценарии. Дълъг свободен удар срещу Нюкасъл не бе отигран адекватно, а срещу Саутхемптън (в Карабао Къп) и Кристъл Палас в лигата лоши изчиствания с глава на Уатару Ендо и Райън Гравенберх доведоха до попадения. Дългите тъчове тежко наказаха отбора и срещу Палас, и срещу Брентфорд, а спадът в концентрацията във „втората фаза“ след статично положение пролича срещу Манчестър Юнайтед, когато Хари Магуайър остана непокрит на далечната греда.
Клубът инвестира и в щаба: през лятото Аарън Бригс бе назначен за треньор по статични положения, а Луис Махони се присъедини като анализатор. Слот дори призна, че ден преди визитата на Брентфорд отборът е тренирал конкретно срещу далечните хвърляния на Майкъл Кайоде. Въпреки това устойчиво решение все още не се вижда. Съставът не изглежда оптимално окомплектова за защита в лига, в която статичните ситуации са решаващи.
Ибрахима Конате и Върджил ван Дайк са единствените убедително доминиращи във въздуха бранители. Продажбата на Дарвин Нунес, който отличен в покриването на близката греда при корнери, остави празнина и засега няма естествен заместник.
Бавен старт и липса на реакция след първи допуснат гол
Настоящият Ливърпул изглежда обезоръжен веднага щом допусне първия гол. Статистиката е показателна – тимът на Арне Слот все още не е спечелил нито една точка от губеща позиция във Висшата лига този сезон. Това контрастира рязко с миналата кампания, когато именно способността за обрат беше едно от най-силните оръжия на „червените“.
През шампионския сезон Ливърпул спечели цели 23 точки след изоставане, което е повече от всеки друг отбор в лигата. Тогава Слот впечатли с умението си да реагира навреме чрез точни тактически промени и смени от пейката, които често обръщаха хода на мачовете.
Сега ситуацията е коренно различна. Всички поражения, от Кристъл Палас, Брентфорд, Челси, Манчестър Юнайтед и Манчестър Сити, дойдоха, след като Ливърпул първи инкасира попадение. Отборът сякаш губи увереност и ритъм, когато бъде ударен рано, а реакцията, която бе негова запазена марка, липсва напълно.
Бавните стартове не са новост за мърсисайдци. Още при Юрген Клоп през 2022-а година се наблюдаваха подобни проблеми, но тогава Ливърпул притежаваше онази психологическа устойчивост, която му позволяваше да обръща мачове. Миналия сезон също показаха силен характер, намирайки сили да се върнат в двубоите, дори когато играта не вървеше.
Сега обаче този дух изглежда потиснат. Липсата на реакция след допуснат гол е симптом не само на тактическа уязвимост, но и на загуба на увереност и колективна енергия. Именно решителността, която изведе Ливърпул до титлата преди година, е елементът, от който Арне Слот и отборът му се нуждаят най-много в този труден момент.
Използвана информация: Анди Джоунс и Марк Кери, The Athletic
Няма коментари.