Челси потвърди назначението на Лиъм Росиниър за техен нов мениджър с договор за шест години и половина. 41-годишният специалист пристига на „Стамфорд Бридж“ от Страсбург с контракт до 2032-а година.
„Изключително привилегирован съм да бъда назначен за мениджър на Челси. Това е клуб с уникален дух и горда история на спечелени трофеи“, каза той.
Росиниър наследява на поста освободения на 1-и януари Енцо Мареска. Той ще бъде край страничната линия за мача от трети кръг на ФА Къп с втородивизионния Чарлтън Атлетик в събота. В сряда „сините“ гостуват на Фулъм в лондонско дерби и ще бъдат водени още веднъж от Калъм Макфарлън, който изведе тима и при равенството 1:1 с Манчестър Сити в неделя.
Росиниър игра за Бристъл Сити, Фулъм, Рединг, Хъл Сити и Брайтън & Хоув Албиън по време на 16-годишната си професионална кариера като футболист. Най-близо до спечелването на голям трофей в кариерата си като футболист той стигна с Хъл Сити през 2014-а година, когато „тигрите“ отстъпиха с 2:3 на Арсенал във финала за ФА Къп.
Най-силният и запомнящ се период от треньорската му работа във втората дивизия на Англия бе отново начело на Хъл Сити. Назначен през ноември 2022-а година, в момент когато отборът се намираше непосредствено над зоната на изпадащите в Чемпиъншип, той успя да стабилизира състава и да го изведе до сигурно оцеляване още в първия си сезон. В следващата кампания прогресът бе надграден, като „тигрите“ се включиха реално в битката за местата, даващи право на участие в плейофите за Висшата лига. След това, през юли 2024-а година, застава начело на Страсбург. С френския тим той стана седми в Лига 1 миналия сезон и класира отбора за 1/8-финалите на Лигата на конференциите.
След раздялата с Енцо Мареска, Челси не беше изправен пред обичайния за клуба хаос при избор на нов мениджър. Напротив – решението изглеждаше логично, последователно и в пълно съответствие със стратегическата линия, по която се движи собствеността. Моделът отдавна създаде функционална връзка между Челси и Страсбург, а назначаването на 41-годишния Лиъм Росиниър бе естествено продължение на този процес. Това е ход, който комбинира познаване на екосистемата, доказан треньорски профил и ясно разбиране за работа с млад състав.
Последните 18 месеца в Западен Лондон преминаха под знака на крайностите. От една страна, Челси демонстрира капацитет да се конкурира с европейските грандове – спечелването на Лига на конференциите и победата над Пари Сен Жермен във финала на Световното клубно първенство дадоха ясен сигнал, че проектът започва да придобива по-ясна форма. Победите срещу Барселона и Ливърпул подсилиха усещането за напредък и потенциал. От другата страна обаче стояха мачове, които подкопаваха доверието в устойчивостта на процеса, като равенството с Борнемут и загубите от новопромотираните Лийдс Юнайтед и Съндърланд оголиха проблемите с постоянството, характерни за твърде млад и все още неоформен отбор.
Въпреки тези колебания, основата за надграждане е налице. Пето място в класирането и реални шансове за участие в елиминационната фаза на Шампионска лига са предпоставки, в които новият мениджър може да работи без да е необходим пълен рестарт. Именно в тази среда профилът на Росиниър изглежда особено подходящ. В съвременния футбол, доминиран от треньори със силно фиксирани философии, неговият подход прави впечатление с гъвкавост, прагматично мислене и способност за адаптация спрямо конкретния съперник и игрова ситуация.
В Страсбург Росиниър изгради отбор с ясно изразена тактическа адаптивност, способен да променя структурата си в зависимост от съперника и конкретната фаза на играта. Редуването между схема с трима защитници, най-често 3-4-2-1, както и класическа четворка в отбрана чрез 4-3-3 или 4-2-3-1 не е самоцелно, а подчинено на функционална логика. Основната цел е контрол над централните зони, създаване на числено превъзходство още в първата фаза на изграждане на атаката и осигуряване на условия за бързо развитие в момента, в който пространствата се отворят. Именно тази тактическа гъвкавост прави модела на Росиниър особено приложим за Челси, който е отбор с множество универсални футболисти, но често изпитва затруднения, когато трябва да се балансират ролите в различните линии.
Един от най-ясните и разпознаваеми маркери за стила на Розеньор е активната роля на вратаря в изграждането на атаките. В Страсбург тази функция бе поверена на Майк Пендърс, който е собственост на Челси, превръщайки се в ключов елемент от първата фаза на организация. Позиционирането му високо зад защитната линия, честото включване като допълнителна опция за пас и увереността му в прогресивните подавания превърнаха изнасянето на топката в стабилен и устойчив фундамент на игровия модел на отбора. Средно 39,4 докосвания извън наказателното поле на 90 минути, което е най-високият показател в Лига 1 сред вратарите с достатъчно изиграни минути. Това е са ясен индикатор за философията на Росиниър, който залага на контрол чрез структура, позициониране и колективна организация, а не на индивидуални импровизации.
Контролът върху топката е фундаментален компонент от игровата философия на Росиниър, но неговият модел се разграничава ясно от „стерилното“ владение, което често пораждаше разочарование сред привържениците на Челси по времето на Мареска. Късите, остри подавания не са самоцел, а прецизен инструмент за тактическа манипулация на съперника. Показателен в това отношение е фактът, че едва шест процента от пасовете на Страсбург са дълги – статистика, която ги нарежда сред най-крайните примери за контролирано изграждане на атака в Европа, редом с Пари Сен Жермен и Барселона. Съществената разлика обаче се крие не в самото владение, а в неговото продължение – рязкото повишаване на темпото в момента, в който линиите на противника се разкъсат и играчите се насочат стремглаво към наказателното поле.
Ясно дефинирано е движението на трети играч – тактически принцип, превърнал се в отличителен белег на работата на Росиниър. Независимо дали става дума за включване на краен защитник, вътрешен халф или крило, концепцията остава непроменена: създаване на числено превъзходство в последната третина и в точния момент. Головите ситуации срещу Брест и Кристъл Палас са показателни в това отношение – бърза комбинация през централния коридор, целенасочено издърпване на централен защитник и експлозивно включване от втора линия, което завършва с центриране и удар от първо докосване. Това е футбол, при който контролът служи на агресията, а притежанието на топката е средство за създаване на решаващо преимущество, а не само статистическо превъзходство.
Този игрови модел закономерно води до генериране на висококачествени голови положения. Страсбург не търси териториално надмощие, а компенсира чрез изключителна прецизност и ефективност в последната фаза. По показателя за т.нар. „чисти удари“ – ситуации, при които пътят към вратата е минимално блокирана, пред тях се нареждат единствено Атлетико Мадрид, Реал Мадрид и Байерн Мюнхен. Това е показател с особена тежест в контекста на Челси, където в последните сезони често се наблюдаваше натрупване на удари без реална заплаха и с ниска очаквана стойност.
Без притежание на топката отборите на Росиниър демонстрират агресия, компактност и тактическа смелост. Пресата е добре координирана и с висока степен на индивидуална отговорност във всяка зона. Ръстът на отнеманията в последната третина след пристигането му в Страсбург е красноречив – в Лига 1 единствено ПСЖ реализира повече голове след подобни ситуации. Равенството 3:3 срещу парижани през октомври остава показателен пример за този подход, когато компактният блок на Страсбург систематично ограничаваше опциите за пас, водеше до директни отнемания и до незабавен шанс в атака.
Най-сериозното предизвикателство пред Росиниър в Челси ще бъде работата му с изключително млад състав. Страсбург, със средна възраст от 21,9 години, е най-младият отбор в топ пет първенствата, но въпреки това демонстрира структурирана, дисциплинирана и смела игра. Акцентът върху това отборът да се обучи, всеки да поема отговорност и да се освободи от страха от грешки превръща младостта в предимство, а не в уязвимост. Това е философия, която може да се окаже решаваща на „Стамфорд Бридж“, където натискът и очакванията са несравнимо по-високи.
Допълнителен аргумент в полза на Росиниър е солидният му опит в английския футбол. Периодите му като мениджър в Чемпиъншип, както и дългогодишната му състезателна кариера на Острова, го подготвят за физическите, тактическите и психологическите изисквания на Висшата лига. Това не е експеримент или стилистичен риск, а обмислено назначение, стъпващо върху дълбоко познаване на средата.
И резултатите във Франция подкрепят тази логика. Росиниър изведе Страсбург до седмо място още в първия си сезон, след като клубът бе завършил на 13-а и 15-а позиция в предходните кампании. „ELO“ рейтингите (система, използвана като обективен индикатор за относителната сила и конкурентоспособността на отбора) регистрират най-високата оценка в историята на клуба, което е обективен показател за устойчив спортно-технически напредък. В този контекст моделът на Челси и изборът на Росиниър изглеждат напълно логични: инвестиция не просто в мениджър, а в треньор, способен да развива, структурира и извлича максимум от потенциала на млад състав. При съчетание на търпение и ясна подкрепа, този ход има потенциала да се превърне в ключов етап от прехода на клуба.
Използвана информация: Марк Кери, The Athletic
Няма коментари.