На 18 ноември 2024 година или, по-просто казано – вчерашният понеделник, България направи много неприятно равенство 1:1 срещу Беларус в Лига на нациите. Точно 31 години и 1 ден след може би най-паметната победа на националния ни отбор – 2:1 срещу Франция на „Парк де Пренс“. Парижката епопея, явила се като прелюдия на великото американско лято от 1994 година. Но и точно година и два дни от един от най-срамните моменти в цялата футболна история на България. А именно протестът срещу БФС и ръководството на Борислав Михайлов. Протест, завършил с кръв, арести, огън, разруха и една оставка – тази на Михайлов.
Иронично е, че и през 1993 година, и три декади по-късно, общо взето едни и същи са отговорни за емоциите на хората от улиците, малкото от стадионите и останалите от телевизионните екрани. Михайлов, Лечков, Костадинов… Но вече има и „екстри“ – шефът на ПФЛ Атанас Караиванов, новият президент Георги Иванов – все квалифицирани и можещи фигури, с които футболът у нас ще пребъде. Кога – не е ясно, за никого и никъде. Знае се само, че старите муцуни и същевременно сиви кардинали на прокситата, правят всеки ноември паметен.
Какво се промени от 17 ноември 1993 година?
Ами на практика всичко. Героите тогава в момента са нещо като персона нон грата в родния футбол. След близо две декади управление, предшествани от две декади като футболисти, поколението на Лечков, Михайлов, Костадинов и останалите им съотборници е тотално компрометирано с максимум три-четири изключения (най-често лица, които са далеч от футбола). Триумфът в Париж чертае някои от най-красивите емоции в играта у нас за цялото ѝ 130-годишно съществуване. Страна, току-що излязла от социалистическия блок, сътворила подвизи във Франция и САЩ, върнала се с 4-то място от Мондиал. Звучи като приказка, но е факт за малко по-възрастните поколения, които все още си спомнят с умиление тези моменти от 90-те и ранния преход.
Какво се промени от 16 ноември 1993 година?
Ами на практика нищо. Главните заподозрени отпреди 367 дни в момента са във вид изгнание, но особен тип. Не такъв, какъвто подобава на нормално функционираща и европейска съдебна система. Само такъв, който ги държи леко встрани от футбола. Действат техните проксита, галениците на властта им в БФС в продължение на близо 20 години. Те са и новите „екстри“ във футболната пирамида на България. Хора, битували години наред във Футболния съюз, обещали „промяна“ на конгреса на БФС през месец март. Получи се подмяна, като дори и това не е толкова сигурно. Може би най-точният очерк на ситуацията отпреди година и сега си остава начинът, по който Георги Иванов се опита да каже думата „неудовлетворение“. Феновете на футбола изпитаха дори повече преди месец, когато видяха един от най-срамните резултати – 0:5 от Северна Ирландия в Белфаст.
Хората дадоха своята оценка – нулев зрителски интерес в на теория почти решаващ мач за промоция. Софийската публика отдавна не вярва на празни приказки, но е време и в останалите градове в България да го разберат. А кой знае, не след дълго идва и 32-ата годишнина от „Парк де Пренс“. Ноември изглежда предопределен за паметни събития.
Няма коментари.