Реал Мадрид завърши по същия начин, по който започна – с нов старши треньор, който така и не успя да се синхронизира с ритъма, културата и вътрешната логика на най-влиятелната институция в световния футбол. Назначението на Шаби Алонсо трябваше да бъде повече от просто треньорска смяна. То бе замислено като символ, като стратегически завой, като сигнал, че клубът е готов да приеме нови идеи и да се адаптира към еволюцията на играта. Вместо това, престоят на Алонсо се превърна в поредното доказателство, че на „Сантиаго Бернабеу“ думата „проект“ съществува по-скоро като маркетингово понятие, отколкото като реална управленска практика.
В публичното пространство част от вината беше прехвърлена върху звездите. Килиан Мбапе се оказа в центъра на събитията около отказа на отбора да направи почетен шпалир на Барселона след Суперкупата. Подобни епизоди обаче рядко разкриват истинската същност на проблемите в Реал Мадрид. Онези, които познават механизма на клуба отвътре, насочват вниманието си много по-назад, а именно още към първите седмици на Алонсо начело и конкретно към мача срещу Ал-Хилал на Световното клубно първенство.
Първият сблъсък: Световното клубно първенство и разминаването с Перес
Този турнир, особено в новия си формат, бе възприеман от Флорентино Перес като ключов елемент от визията му за бъдещето на футбола – глобален, комерсиално доминиращ и концентриран около най-големите брандове. Президентът настояваше клубът да подчертава историческото значение на участието си и да го представя като приоритет.
Шаби Алонсо обаче не успя да скрие, че гледа на състезанието по-скоро като на предсезонен турнир, отколкото като на реална цел за трофей. Според някои източници, близки до клуба, именно тук се е появило първото сериозно напрежение между него и президента. За Перес подобно отношение не беше просто различие във вижданията, а подкопаване на стратегическата линия.
От този момент нататък отношенията между двете страни останаха хладни. Символично е, че Алонсо дори не бе споменат в традиционното коледно послание на президента – жест, който в Реал Мадрид се възприема като ясен сигнал за липса на доверие.
Треньорът в Реал Мадрид – второстепенна фигура по дефиниция
Краткият престой на Алонсо отново потвърди старата максима, която отдавна циркулира в коридорите на „Бернабеу“, че треньорът почти няма значение. В клуб, където президентът и звездите са водещите центрове на власт, наставникът често се оказва медиатор без реални лостове за контрол.
Това не е ново явление. Историята на Реал Мадрид е пълна с примери, при които дори най-успешните треньори са били подменяни без колебание, ако не се вписват в по-голямата картина. Алонсо просто се превърна в поредното име в тази дълга редица.
Симптомите на разпада: резултати, атмосфера и загубен контрол
Периодът на Алонсо бе белязан от поредица от събития, които ясно показаха липсата на синхрон. Още една загуба от Барселона, този път с 2:3. Мачове, в които случващото се извън терена доминираше над футбола. Очевидните приоритети, които клубът демонстрираше на международната сцена. И най-вече усещането, че звездите действат по собствена логика, без да бъдат вкарани в колективна рамка.
Реал Мадрид традиционно има склонността да довежда всяка тенденция до крайност. В конкретния случай напрежението между индивидуалния блясък на звездите и нуждата от ясна колективна система се прояви в най-чистия си вид. Не е случайно, че „белите“ се превърнаха в третия представител на т.нар. Суперлига, който се раздели със старши треньора си още в първите дни на 2026-а година. Това ясно подчертава стратегическите противоречия в спортно-техническото управление на клуба.
Идеята зад Алонсо: защо назначението му изглеждаше логично?
Когато Алонсо замени Карло Анчелоти, решението изглеждаше добре обмислено. Успехът му в Байер Леверкузен, където наложи динамичен стил с висока преса, агресивна линия на защита и интензивна игра без топка, го превърна в един от най-желаните млади треньори в Европа.
През лятото Реал похарчи на пазара около 180 милиона евро за играчи като Дийн Хаусен и Алваро Карерас, които отговаряха на съвременните тактически изисквания – млади, атлетични, способни да играят високо и да поемат рискове.
Ръководството също така подкрепяше идеята за повече дисциплина и структура, особено след период, в който звездите бяха получили твърде голяма автономия. Очакваше се Алонсо, като бивш футболист на клуба, да намери баланса между авторитет и разбиране.
Преломният момент: смяната на Винисиус и началото на края
Победата с 2:1 над Барселона през октомври миналата година трябваше да бъде крайъгълен камък. Вместо това се превърна в началото на разпада. Смяната на Винисиус Жуниор в края на мача бе тактически оправдана, защото бразилецът не изпълняваше дефанзивните си задачи. В почти всеки друг клуб подобно решение би било прието нормално.
В Реал Мадрид обаче това бе едва ли не политическа грешка. Реакцията на Винисиус и липсата на каквато и да е санкция от страна на ръководството ясно показаха, че звездите разполагат с пълна свобода. Това бе сигнал към съблекалнята, че треньорът няма последната дума.
Спадът във формата и загубата на доверие
След този момент резултатите се влошиха. Загуби в Шампионската лига от Ливърпул и Манчестър Сити, поражение у дома от Селта Виго, мъчителна победа за Купата на краля срещу третодивизионен съперник. Идеята за „новия“ футбол остана на теория.
Отборът започна да функционира в два крайни режима – или дълбока защита с петима в линия, нетипична за ДНК-то на клуба, или хаотична игра, зависима от индивидуалния блясък на Мбапе и спасяванията на Тибо Куртоа.
Съблекалнята и тактическото разминаване
Според източници, Алонсо е „загубил съблекалнята“ много рано. Част от играчите не приеха идеите му, други го възприемаха като твърде резервиран. Липсата на опорен халф от типа на Мартин Субименди допълнително задълбочи тактическото разминаване между визията и реалността.
Опитите да се заложи на по-млади футболисти като Арда Гюлер и Франко Мастантуоно бяха възприети по-скоро като жест, особено на фона на комерсиалните интереси около звездите.
Флорентино Перес, властта и остарелият модел
В Реал Мадрид в крайна сметка има само едно решаващо мнение – това на президента. Перес неведнъж е показвал, че няма да се колебае да смени треньор, ако усети, че контролът се изплъзва. Рафаел Бенитес и Хулен Лопетеги са само два от многото примери.
Напускането на Алонсо бе последвано от назначението на Алваро Арбелоа – фигура, символизираща институционалната линия и лоялността към президента.
Защо Алонсо вероятно никога нямаше шанс?
Последните осем месеца отново показаха колко уникален и противоречив е Реал Мадрид. Клуб, който печели повече от всеки друг, но рядко търпи дългосрочни визии. В този контекст Шаби Алонсо вероятно никога не е имал реален шанс да наложи своя проект.
На „Бернабеу“ треньорите идват и си отиват. Президентът остава. И докато този модел носи трофеи, причините да се промени остават все по-малко…
Няма коментари.