Байерн Мюнхен се наложи с минималното 1:0 у дома срещу Пари Сен Жермен в среща от петия кръг на обновената Шампионска лига. Гол на Ким Мин-дже в 38-ата минута след грешка на вратаря Матвей Сафонов след изпълнение на статично положение осигури ценния успех за лидера в Първа Бундеслига.
Шампионът на Франция остана в намален състав след почивката, когато в 57-ата минута Усман Дембеле получи втори жълт и съответно червен картон.
С този успех Байерн вече събра девет точки и се изкачи до 11-ата позиция в класирането, докато ПСЖ е едва 26-и с четири пункта и дори е извън местата за плейофи, като е сериозно застрашен да отпадне изцяло от надпреварата.
Победата на баварците не беше нито бомбастична, нито прекалено драматична, но се почувства наистина значима. Със спокойствие, компетентност и минимални усилия, това беше всичко за Байерн: ценна стъпка към продължаването към елиминциите в Шампионската лига. Това беше седма поредна победа за отбора на Венсан Компани след тежкото поражение с 1:4 от Барселона през октомври и то без допусне попадение в тези двубои.
Срещу каталунците германски тим изглеждаше хаотичен и наивен, а Компани беше поставен за първи път под сериозен натиск. Ясно е, че белгиецът в нито един момент не беше кандидат №1 за поста на „Алианц Арена“. Той беше, в най-добрия случай, пети или шести по ред и всички го знаят. И загуби като тази от Барселона изобщо не са в негова полза. Вместо да се съсредоточат върху качествата, които наставникът притежава, от Байерн „поканиха“ хищните медии да започнат да се съмняват в него и да говорят отново за изпадането му от Висшата лига с Бърнли през миналия сезон.
Но след тази загуба Байерн спечели седем поредни мача и запази седем „чисти“ мрежи. Това е победа, която треньорският щаб на Байерн смята, че е била здължителна. Те определено ще са доволни от напредъка през този сезон – със създаването на шансове, отбелязаните голове и серията без поражение в Бундеслигата. Загубата от Барселона беше първото голямо разочарование и разкри значителни слабостив тима. Докато двамата централни защитници Ким Мин-дже и Даю Упамекано бяха осмивани за представянето си, истинският виновник беше нестандартният опит за преса на Байерн, който игра с достатъчно ентусиазъм без топка, но не достатъчно прецизно, а каталунците бяха много по-добри технически, за да използват недостатъците на германците.
Срещу ПСЖ беше различно. Французите така и не получиха шанса да владеят топката в дълги периоди и непрекъснати периоди от мача притежание. Байерн буквално „задуши“ съперника и разстрои играта му. Започвайки от двете страни на Джамал Мусиала в атакуващата халфова линия в лицето на Кингсли Коман и Лерой Сане, които нахлуваха по фланговете, притискайки защитата на ПСЖ с дълги топки и пасове по широчината. Ако последните подавания или някои грешки в комуникацията на играчите на Байерн, спокойно резултатът можеше да бъде доста по-сериозен.
Пресата на Байерн беше дисциплинирана и организирана. Баварците бяха безмилостни, но и сплотени. Това беше доказателство за влиянието на Компани. Всички в отбораизглеждаха доволни от това, че се обръща сериозно внимание на детайлите и инструктивния характер на някои от тренировъчните сесии. Видео анализите също помагаха. Това има значение, защото през лятото едно от съмненията около Компани беше именно може ли да води отбор от подобен калибър и разбира ли напълно тънкостите на играта. Разбира се, кариерата му на футболист също му носи дивиденти заради лидерските му качества на капитан на Манчестър Сити.
Засега играчите на Байерн възприемат доста позитивно идеите на Компани. Да, Байерн не е близо до най-големите си постижения от преди години, не са толкова перфектни, нито толкова страхотни. Но те стават все по-добри с всеки изминал мач, което е по-важно, Компани и неговият екип показват, че могат да контролират отбор пълен с различни характери, но и футболисти от световна класа. Това се вижда от подобрението в тяхната игра.
Нападатели вкарват голове. Плеймейкърите създават положения. Вратарите правят спасявания. Но отборите рядко стават по-трудни за побеждаване и по-неубодни да се играе срещу тях, ако не са тренирани добре и, ако самите футболисти и треньори не гледат в една посока.
Индивидуалните представяния също подсказват за положителното развитие в отбора. Йозуа Кимих направи най-доброто си представяне за сезона срещу ПСЖ. Той беше изключително влиятелен и беше връзката между защитата и халфовата линия, халфовата линия и атаката. Леон Горетцка също беше отличен, играейки с онази позната сила и влиние, които честно казано само допреди няколко седмици изглеждаха завинаги изчезнали. Коман изглежда доста по-събуден, а Сане и Серж Гнабри започват да намират своя ритъм.
Но, може би, истинските дивиденти от работата на Компани са централните защитници. Ким вкара победния гол на „Алианц Арена“ и получи наградата си за Играч на мача. Преди това, обаче, в секундите веднага след последния съдийски сигнал, той, Упамекано и Мануел Нойер се прегърнаха до голлинията, празнувайки още едно спасено положение. Напълно заслужен момент, като се има предвид колко критики понесе защитния вал на отбора.
Най-грозните моменти при загубата от Барселона включваха единия или и двамата, които отчаяно се връщаха назад или бяха хванати в крачка от Ламин Ямал, Фермин Лопес или Рафиня. Но често това беше резултат от грешка в структурата по-напред по терена, а тови води до голям свободно пространство за съперника.
ПСЖ дойде в Мюнхен с играчи, които могат да създават подобни ситуации. Това, че така и не го направиха, се дължи отчасти на червения картон на Усман Дембеле през второто полувреме, но също така и на отбора на Байерн, който изглежда по-малко уязвим при преходите, не се ангажира прекалено много да търси да си върне топката веднага, когато я загуби и по-отговорен в начина, по който атакува. Всичко, което правят, го правят на по-високо ниво, отколкото беше преди няколко месеца.
Това е само началото, защото Байерн Мюнхен има високи стандарти. В този случай, обаче, Компани и неговите играчи могат да бъдат доволни от седмата си поредна победа, седмата си поредна „суха“ мрежа. Това е една малка победа, която, обаче, не бива да се губи в рамките на по-голямата картина.
Няма коментари.