Един от най-обичаните футболисти в историята на Берое – Йордан Митев, празнува днес своя 60-годишен юбилей. Рожба на заралии, той увековечи името си в клуба, след като бе важна фигура в шампионския тим на Берое и има основна заслуга за единствената титла на отбора.
На терена славното крило бе неудържимо, с неподражаем финт и отличен удар, и с футболния си интелект често поставяше крайните защитници в неудобни ситуации. Неслучайно привържениците на Берое казваха за него: „Данчо Митев по крилото, 2:0 на таблото“.
Години по-късно пък един от известните фенове на заралии ще възкликне: „Който е гледал Данчо Митев, значи не е видял нищо ново от Меси“. Навръх своя юбилей легендата на Берое се връща пред Nostrabet.com към паметни мигове от кариерата си.
Данчо, как започнахте да гоните топката?
– Аз, като всяко малко дете по мое време, нямаше какво друго да правя, освен да играя футбол. На улицата, в училище, навсякъде. Когато бях в трети клас, участвах в мачове от училищните първенства на терена в квартал Кольо Ганчево. Там един треньор ме забеляза и започнах в негова школа. Няколко години играх в регионалните първенства, а после продължих в юношите на Берое.
Кой Ви взе в мъжкия отбор?
– Георги Белчев, но по настояване на Петко Петков, Бог да го прости. След като играх за младшата и старша възраст при няколко треньори, сред които Евгени Янчовски и Кольо Кордов, имах късмет да ме забележи Петко. Той току-що се бе върнал в Берое от Австрия и гледаше тренировки на юношите. Попитал Кордов кого може да вземат в представителния тим и той му отговорил: Данчо ще ви свърши работа. Тогава играех за дубъла на Берое – Волан, но съблекалните ни бяха една до друга. Един ден Белчев ме пусна в двустранната игра на мъжете в сряда, тренирах с тях и в четвъртък, а в петък ми каза да си събера багажа, защото отивам на режим с мъжете в Старозагорските бани за домакинския мач с Миньор Перник от Б група.
Именно срещу перничани е Вашият дебют. Какво си спомняте от него?
– Първо, изтръпнах, когато Белчев обяви, че започвам в стартовия състав. Бях едва на 17 години, а до мен в съблекалната имаше имена като Теньо Минчев, Кънчо Кашеров, Георги Стоянов-Бръснаря, Лека му пръст, Петко Петков. Успях обаче да се справя, след като подадох за първия гол на Стефан Динев, вкарах втория и изработих дузпата за третия. Бихме ги с 4:0, а левият бек на съперника, който беше национал, ме потупа по рамото и ми каза: „Браво, моето момче“. Това обаче е нищо в сравнение с комплимента, който получих в един от следващите двубои.
Кой Ви го направи?
– Великият Христо Бонев, който е огромна личност за родния футбол. Завършихме 1:1 с Локомотив в Пловдив и след срещата Петко Петков доведе Бонев при мен. Той ме прегърна и ми каза, че имам качества, да стигна далеч във футбола. Един млад играч да чуе тези думи лично от Бонев, може да си представите как съм се почувствал.
През 1986 година се превръщате в едно от златните момчета на Стара Загора. Ако трябва да бъдете честен, кога усетихте, че може да станете шампиони?
– Ние имахме силен отбор и в началото на сезона знаехме, че можем да се борим за медали, особено след сътресенията в Левски и ЦСКА след скандалния финал за Купата. В един момент обаче излязохме начело в класирането, а ни предстоеше мач с Етър на неутрален терен в Попово. Тогава Евгени Янчовски ни каза: „Момчета, имаме шанс да станем първи, защо да не го направим“. Бихме „болярите“ с 2:0 и до края се задържахме на върха.
След успеха над Славия под Аязмото в последния кръг узаконявате титлата. Как го отпразнувахте?
– Беше неописиуема еуфория и имах чувство, че трибуните ще се срутят. Хвърлих си обувките в публиката, а после се веселихме до зори в ресторанта на „Верея“. Но ефектът от този успех дойде по-късно, когато хората всеки ден ни спираха по улиците, за да си поговорят с нас и да вземат автограф. В тези моменти осъзнах какво значи народната любов и какво сме постигнали за града.
Кои бяха любимите Ви партньори?
– Да играя в атака с Петко Петков, бе сбъдната мечта за мен. Георги Стоянов пък винаги ме усещаше и знаеше кога и къде да ми подаде топката. Страхотни бяха и всички мои съотборници от шампионския отбор.
Към Вас интерес е проявявал Динамо Киев. Защо не преминахте в този клуб, който тогава бе страшилище в Европа?
– Единствено заради правилото в нашата държава, което забраняваше на българските футболисти да излизат зад граница, ако не са навършили 28 години. Динамо ме поиска, когато ги бихме в контрола в снега в Стара Загора по време на зимната подготовка през февруари 1986-а. През есента на същата година играхме с тях и в КЕШ, сега Шампионска лига. Бях контузен, но влязох 15 минути преди края и направих дузпа, която Стоян Бончев превърна в изравнителен гол за 1:1. В Киев изгубихме с 0:2 и отпаднахме, но те бяха много силен отбор. С 8-9 национали в бившия СССР, все едно сега да срещнеш Барселона.
Имало ли е и други оферти към Вас?
– Да. В Левски не ме пусна партията, а в Славия – шефът. От Славия дойдоха генерали с една черна Волга и в разговор с Кеби му направиха конкректна оферта, мисля, че за 1 милион лева. Петко Петков обаче, който бе новият треньор на Берое, предупреди Кеби, че ако ме продаде, публиката ще скочи срещу него и така до сделка не се стигна.
Съжалявате ли, че играхте само в един мач за националния отбор на България?
– И да съжалявам, нищо не мога да върна или променя. По мое време Иван Вуцов, Да почива в мир, не сменяше крилата в националния и разчиташе на едни и същи играчи. Даваше се предимство на футболисти от столични клубове и във футбола имаше една приказка: „Момчето да е от София“. Пъд ръководството на Димитър Пенев все пак играх за България при 0:0 в контрола срещу Турция. Допускам, че той ми е направил реверанс, тъй като срещата бе в Стара Загора, и никога няма да забравя забавния му разбор.
Какво е за Вас Берое?
– Това е кауза за живот и клубът, който ме изгради като човек и личност. Берое ми даде всичко, но и аз според силите си дадох, каквото можах, на отбора и града.
Къде ще празнувате довечера и какъв ще е Вашият тост?
– Ще бъда с най-близките си хора – съпругата, двамата ни сина, снахите, внука и внучката. Бих си пожелал само здраве, тъй като другото зависи от мен и мога да го постигна. Така че здраве и късмет, за мен, за семейството и близките, за всички беройци и за всички хора.
Няма коментари.