Има сезони, когато полуфиналите в Шампионската лига са доминирани от клубове от една и съща страна, а понякога – дори от един и същи град. Но сезон 2024/2025 се доближава повече до това, което би трябвало да представлява елитният европейски турнир – да има разнообразие и повече конкурентност.
Оставащите пет мача в надпреварата ще се играят в пет различни държави – Англия, Франция, Испания, Италия и Германия. Арсенал, Пари Сен Жермен, Барселона и Интер ще бъдат домакини на полуфиналните сблъсъци, а финалът ще се състои в Мюнхен. Местните фенове обаче няма да видят своя отбор – Байерн отпадна след драматично поражение с 3:4 от Интер.
Интересен акцент е международното разнообразие при треньорите: английският и френският клуб се водят от испански специалисти, докато Барселона е под ръководството на германец. Единствено Интер изглежда като класически представител на своята футболна школа – с италиански треньор в лицето на Симоне Индзаги и шестима титуляри, родени в Италия.
Макар и определян от букмейкърите като аутсайдер, Интер се отличава с характерен и нетипичен за съвременния футбол стил, който може да се окаже предимство в турнира. Тимът на Индзаги комбинира старата школа на италианската игра с изненадваща тактическа прогресивност.
Срещу Байерн в реванша „нерадзурите“ се защитаваха дълбоко и организирано, като направиха серия от ключови намеси в собственото наказателно поле. В Серия А те водят по успеваемост в единоборства във въздуха – 59%, с над 3% преднина пред следващия отбор в Топ 5 лигите (Байерн). И двата им гола в реванша дойдоха след изпълнение на статични положения.
Интер е единственият от водещите европейски клубове, който продължава да играе със схема с трима централни защитници и класически уингбекове – тенденция, която е особено популярна в Италия през последното десетилетие. В резултат на това, те разчитат на фланговете повече на движение без топка, отколкото на индивидуален дрибъл – статистически те са с най-малко опити за дрибъл сред всички отбори в Топ 5 лигите през миналия сезон.
В нападение Интер залага на вертикална игра и скоростни контраатаки, често използвайки подавания в пространството зад защитата. Това е и единственият полуфиналист, който играе с класическо нападателно дуо. В първия мач в Мюнхен, когато Маркюс Тюрам асистира с елегантен удар с пета на Лаутаро Мартинес за откриващия гол, е показателна за ефективността на този подход.
В реванша и двамата централни защитници на Байерн – Ерик Дайър и Ким Мин-дже, получиха жълти картони още преди почивката, след като се опитаха да пресекат действията на Тюрам в рискови ситуации. Подобни схеми принуждават защитниците да играят персонално, което създава възможности за Интер.
И въпреки консервативните си корени, тимът на Индзаги е изключително иновативен. В халфовата линия блестят трима технични полузащитници – Хакан Чалханоглу, който се преобрази от плеймейкър в дефанзивен халф; Хенрих Мхитарян, който беше атакуващ халф, сега играе вляво на центъра; и Николо Барела – най-офанзивният от триото, с постоянни пробиви в наказателното поле.
Още по-впечатляващи са ротациите между защитниците и халфовете. „Широките“ централни бранители редовно напредват с топка в противниковата половина, докато някой халф покрива зоната им. Често се случва и другият защитник да направи същото, което води до необичайно разположение на трима бранители, разпънати по ширината на терена, но запазващи общия баланс.
Най-екстравагантната роля изпълнява Франческо Ачерби. Въпреки възрастта си от 37 години, той прави пробиви без топка през центъра, като се превръща в неочакван фалшив нападател. Срещу Байерн го направи два пъти, обърквайки немската защита и дори Томас Мюлер, който не знаеше как да го проследи.
Интер далеч не беше безупречен срещу баварците и, може би, е изглеждал по-опасен в предишни сезони, но в момента никой от останалите не би ги подценил. Особено Барселона.
Предстоящият полуфинал срещу каталунците ще бъде вълнуващ не само заради сблъсъка на стилове, но и поради историческата препратка към 2010-а година, когато изригването на вулкана Ейяфятлайокутъл в Исландия принуди Барса да пътува с автобус до Милано, а Жозе Моуриньо буквално „паркира автобуса“ на „Камп Ноу“ срещу Хосеп Гуардиола. Този път сценарият може да е различен – Интер показа силен атакуващ футбол, а Барселона през 2025-а година играе по-директно и търси бързи пробиви, вместо дълго изграждане на атаката.
Ще станем свидетели на дуел между две противоположни защитни философии – Барса с висока линия и преса, Интер – с увереност в ротациите и движение без топка. Отборът на Индзаги ще влезе в сблъсъка като аутсайдер, но именно в такава роля италианските тимове често разцъфват.
Използвана информация за материала: Майкъл Кокс, The Athletic
Няма коментари.