Ливърпул претърпя второ поредно разочарование през новата 2026-а година. Шампионите на Англия направиха още едно равенство след нулевото срещу Илия Груев и Лийдс Юнайтед на 1-и януари, правейки 2:2 при визитата на Фулъм в мач от 20-ия кръг на Висшата лига. Двубоят на „Крейвън Котидж“ започна с около четвърт час по-късно заради медицински проблем по трибуните.
Домакините поведоха в 17-та минута чрез бившия играч на Ливърпул Хари Уилсън, който се разписа с премерен шут. Проверката на ВАР не откри нищо нередно и така тимът на Марко Силва излезе с едни гърди напред след добрите начални минути за съперника. Гостите от Мърсисайд обаче натиснаха след паузата и заслужено изравниха чрез Флориан Виртц в 57-ата минута, като и това попадение беше разгледано с ВАР. Малко преди това попадение на Коди Гакпо беше отменено заради засада. Стигна се до заключителните минути, когато драмата беше пълна. Първо Гакпо вкара за обрата в 94-ата минута, но само три по-късно резервата на Фулъм Харисън Рийд изстреля истински снаряд, който попари гостите за втори път и така донесе точката на лондончани.
Ливърпул остава в Топ 4, но не можа да се откъсне пред останалите, като е с 34 точки, три повече от Челси и Манчестър Юнайтед. В следващия си двубой мърсисайдци са гости на лидера в таблицата Арсенал този четвъртък.
Изглежда, че Ливърпул продължава да търси себе си в сезон, който по план трябваше да бъде логично продължение на шампионския поход. Вместо ясно разпознаваем стил и убедителни резултати, отборът на Арне Слот все по-често поражда въпроси, отколкото дава отговори. Равенството с Фулъм е само поредният симптом на по-дълбок проблем – загубената идентичност на действащия първенец.
Забравете за гръмотевичния изстрел, оплел се в горния ляв ъгъл на Алисон Бекер, и за моментите на чист индивидуален блясък, които прикриват системните проблеми. Най-сериозното предизвикателство пред Ливърпул в настоящия сезон не е липсата на ефектни голове, а дълбоката и все по-очевидна криза на идентичността.
Какво всъщност представлява отборът на Арне Слот? Двадесет мача от кампанията във Висшата лига вече са изминали, а отговорът на този въпрос остава тревожно неясен. Това само по себе си е сериозен проблем за клуб, който защитава титлата си и има амбицията да затвърди статута си на водеща сила в английския и европейския футбол.
В безмилостния си поход към рекордна 20-а титла в елита през сезон 2024/2025, в един момент планът и структурата изглеждаха отчетливи. Идеята беше ясна: по-голям контрол чрез владение на топката, по-организирана позиционна игра и отказ от „организирания хаос“, който беляза ерата на Юрген Клоп. В същото време Слот не изостави основни принципи като високата преса, агресивното поведение без топка и стремежа отборът да диктува темпото.
В този ранен етап балансът между доминиращата атака и защитната стабилност беше налице. Ливърпул изглеждаше солиден, уверен и методичен, а нидерландският специалист получаваше заслужени похвали, докато мърсисайдци побеждаваха съперниците си и изглеждаха като логичен фаворит в битката за върха.
След скъпото и мащабно обновяване на състава през миналото лято обаче водите постепенно се размътиха. Новите попълнения не се вписаха веднага в колективния механизъм, а игровият модел започна да се размива.
Сезонът дотук условно може да бъде разделен на три ясно отчетливи фази.
В първата, през първия месец и половина, Ливърпул оцеляваше благодарение на доза късмет. Победите идваха трудно, често с късни голове и драматични обрати, без убедително представяне. Това не беше устойчив модел и когато нивото на игра не се подобри, логично последва срив. Колелата буквално се разпаднаха в катастрофалната серия от девет загуби в 12 мача във всички турнири – период, в който отборът изглеждаше ужасяващо уязвим без притежание на топката.
От края на ноември, под силен обществен и медиен натиск, Слот успя да стабилизира ситуацията и да поведе своеобразно възраждане. Ливърпул се върна в челната четворка и към момента е на три точки пред Челси и Манчестър Юнайтед. И въпреки това рядко серия от девет мача без загуба е изглеждала толкова разочароваща. Вместо да вдъхва увереност, тя сякаш само задълбочи съмненията, както вътре в съблекалнята, така и извън нея.
Правейки отбора по-компактен и по-труден за побеждаване, бившият треньор на Фейенорд неусетно го направи и значително по-труден за гледане. Ливърпул изглежда предпазлив, лишен от въображение и острота. Рискът е сведен до минимум, фланговете са статични, а играта е твърде предвидима. Искрата и онзи характерен инстинкт за убийствен натиск почти липсват.
„Моята футболна философия не се е променила тази година в сравнение с всички останали сезони, в които бях мениджър“, настоя Слот след равенството на „Крейвън Котидж“.
„Трябва да го направим с играчите, с които разполагаме. Показахме устойчивост от самото начало, като дойдохме тук без толкова много опции в атака. Фулъм е добър отбор и почти не допуснахме шансове срещу тях. Бих искал да създаваме пет пъти повече положения, отколкото сега, и изобщо да не допуснем нито един. Но в периода, когато бяхме по-отворени, не мисля, че създадохме повече положения, а допуснахме много повече. Бих искал да играя с осем нападатели, ако това беше възможно в защитен план. Но ако тези осем нападатели не умеят да играят в отбрана достатъчно, тогава е трудно да спечелиш футболен мач“.
Липсата на огнева мощ безспорно беше фактор. Отсъствието на Мохамед Салах заради ангажиментите му с Египет на Купата на африканските нации, възстановяването на рекордната покупка Александър Исак от счупен крак и неприятната контузия на Юго Екитике оставиха Ливърпул с ограничени опции в предни позиции.
И все пак, поставянето на Коди Гакпо като централен нападател с Флориан Виртц непосредствено зад него е лукс, за който много мениджъри могат само да мечтаят. Общото представяне срещу Фулъм обаче отново повдигна същите въпроси, които съпътстват отбора от месеци.
За пореден път Ливърпул не успя да наложи контрол чрез темпо и агресия. Изграждането на атаките беше бавно и предвидимо, все едно отборът води с два или три гола. Владението на топката изглеждаше стерилно, защото не водеше до реална заплаха. Това бе 13-ият случай в 20 шампионатни срещи, в който отборът не отбеляза гол през първото полувреме.
Втората част донесе моментно оживление. Ускоряването на темпото даде резултат, когато Конър Брадли проби по фланга и подаде на Виртц за изравнителния гол, признат след продължителна проверка с ВАР. Инерцията обаче не бе задържана и домакините можеха да съжаляват, че не поведоха, когато Хари Уилсън разтресе гредата след опасна ситуация, създадена от движението на Раул Хименес зад гърба на Ибрахима Конате. Това бе ясен сигнал за колебанията в дефанзивния вал на гостите и за липсата на концентрация в ключови моменти.
В индивидуален план Коди Гакпо, подобно на Конате и Алексис Мак Алистър, продължи да действа под нивото, което зададе през миналия сезон. Нидерландецът рядко намираше правилните пространства и често вземаше закъснели решения, но въпреки това остана близо до ролята на герой. В 94-ата минута той засече прецизното центриране на Жереми Фримпонг и вкара гол, който изглеждаше способен да реши изхода на двубоя и да донесе така необходимата победа. Късното попадение на Харисън Рийд обаче отново разкри старите дефекти – лошо позициониране, бавна реакция и липса на концентрация в добавеното време.
„Ако не сте част от Ливърпул и не ни следите всеки мач, тогава бихте си помислили, че сме го спечелили (б.а. – след късното попадение на Гакпо). За съжаление, преживявам това от месеци. Първата и единствена възможност, която другият отбор получи през първото полувреме, доведе до гол. Това е едно от нещата, които обикновено виждаме при нас. Второто нещо, което виждаме често, е, че другият отбор вкарва гол, който не очакваш, в добавеното време. Тогава изненада ли е?“, отбеляза още Слот.
След поредицата от допуснати голове в добавеното време срещу Кристъл Палас, Челси и Лийдс Юнайтед, Ливърпул вече е пропилял общо шест точки в последните секунди на шампионатните си мачове през този сезон. Загуби, които на този етап може да изглеждат поправими, но имат всички шансове да се окажат решаващи, когато през май се прави равносметката.
На този фон е трудно да се гледа с оптимизъм на серия от девет поредни срещи без поражение, когато в нея попадат равенства със Съндърланд, Лийдс (два пъти) и Фулъм. Още по-тревожно е, че това се случва с действащия шампион – отбор, за който всяка среща би трябвало да бъде демонстрация на надмощие, а не битка за оцеляване до последния съдийски сигнал.
Ако футболната философия на Арне Слот наистина не е претърпяла промяна, както самият той твърди, тогава настоящият облик на отбора трудно може да го удовлетворява. Идентичността на Ливърпул изглежда изгубена, а равенството на „Крейвън Котидж“ по-скоро прикри проблемите, отколкото да ги реши. При сегашната форма предстоящото гостуване на „Емиратс“ срещу лидера Арсенал в четвъртък изглежда обезсърчително изпитание, а не възможност за силно послание.
Няма коментари.