ЦСКА се завърна от лагера на турска земя в събота вечер. „Червените“ пристигнаха с полет от мегаполиса Истанбул по график. Оттук нататък остават само финалните щрихи на подготовката. Контролата с Дунав Русе, лидер във Втора лига, е последният акорд. После идва трудното – мачовете. В тях ще се види резултатът от целия подготвителен период на „червените“, първи за старши треньора Христо Янев начело. Първи е и за доста от футболистите на отбора, а един от тях изглежда коренно променен. Става дума разбира се за Мохамед Брахими.
Крилото е във вихъра си в последните седмици и стана голмайстор на подготовката на ЦСКА. Уж символично название, но и несъмнено заявка към треньора Янев. Още повече че в ЦСКА към момента липсва минимум един флангови футболист. Дупка за попълване има на десния фланг. Но има едно голямо „Но“ и то се казва Брахими. С „хвърлената ръкавица“ по време на подготовката французинът с алжирски корени изглежда не е казал последната си дума в клуба.
Брахими вкара цели 4 гола в Турция, като най-сериозно от гнева му си изпати корейският Гангуон. При всички особености около контролата с южнокорейците. Въпросният мач бе осигурен в последния момент, а самият тим на Гангуон е в много ранна фаза от своя лагер и е далеч от оптималното си състояние. Но 27-годишният Мохамед Брахими развинти отбраната на корейците на няколко пъти и можеше да отбележи дори повече. Пробивите му по фланга пък афишираха как трябва да играе едно крило на ЦСКА.
Откъде обаче започна трансформацията на Брахими? Той дойде като пожелан от Душан Керкез. Двамата работиха заедно в Ботев Пловдив, а впоследствие Брахими замина за Факел Воронеж в Русия. Разтрогна с елитния тим и се върна ненадейно у нас, и то в ЦСКА. Първите му мигове с червената фланелка бяха, меко казано, спорни. Успя да отбележи един гол на Септември за 3:1, първата победа на ЦСКА през сезона, макар че секунди по-рано трябваше да бъде изгонен. Оттам насетне – едно голямо нищо. И с идването на Янев това не се промени особено. До един момент. Двойната смяна срещу Локомотив София.
Брахими влезе в игра в 83-ата минута срещу столичните „железничари“, ала си взе довиждане с терена в последната 90-а минута. Янев отговори деликатно на въпроса за тази „двойна смяна“, но си личеше, че не е просто тактически прийом, опит за допълнително подсилване на отбора или нещо подобно. Чисто и просто Брахими бе трагичен в тези няколко минути на терена.
Метаморфозата на играча бе невероятна за само няколко седмици. Точно 20 дни по-късно Брахими игра около един час време при победата над Добруджа с 1:0. Крилото бе сред най-активните играчи на терена, показа невиждано желание и глад, резултирал и с жълт картон. Футболна агресия е модерният термин за такова старание, желание и напор по терена.
В следващите мачове до зимната пауза Брахими демонстрира още от същото. Непоколебима воля и дух, макар че спортната му форма бе далеч от перфектна след идването от Русия. Французинът направи няколко появи от пейката, увенчали се предимно с положително влияние. Вкара и на Севлиево за Купата.
В последните два кръга от есенния дял Брахими не игра. Роди му се малко дете. И изглежда то е новият криптонит зад желанието и духа на Брахими, който футболистът несъмнено ще опита да приложи и през пролетта. Французинът е безспорният бисер в подготовката на „червените“ в Анталия. От грозно пате Брахими се превърна в красив лебед…
Няма коментари.