Георги Захариев, основател на Campionia и бивш кандидат-президент на Българския футболен съюз, говори пред Nostrabet.com в октомврийската международна пауза. Захариев коментира резултатите на националните тимове, работата в цялостната структура на българския футбол и сегашното ръководство на БФС, оглавявано от Георги Иванов – Гонзо. Според Захариев главата на българският футбол масово търси оправдания и не носи отговорност, а резултатите на мъжкия национален отбор са „напълно логични“ с оглед обстоятелствата.
Здравей, Георги! Тези дни темата е една – мачовете на националния отбор, как ги видя?
– Нищо неочаквано. Аз и младежите ги гледах – те направиха добро впечатление точно преди Испания. Добър футбол, освен резултата. При мъжете сме много далеч от големите. За съжаление, не виждам как това изоставане ще се навакса. Трябва да се опитаме да се борим с отбори като Чехия точно (б.р. – младежите победиха Чехия с 2:1), ако можем тях да ги излъжем, ще е супер. Нищо неочаквано. Конкретно сега, в тези мачове срещу Турция и Испания, няма какво да стане. Георги Иванов направи лошо впечатление в онова изказване, когато заяви, че с тези футболисти няма какво да очакваме. Не е сериозно за един президент. Всички сме наясно, че това им е нивото, и не могат повече. Но един вид той използва тях, за да защити своята некомпетентност. Казва „Тези некадърници, аз не съм виновен, те са виновни“. Много малодушно и ограничено изказване. В нормална държава този човек щеше да е с оставка в джоба на следващия ден.
Той все пак е главата на системата, обучила тези играчи…
– Това е човек с немалко участие за тяхното ниво, пряко или не. Ти си им шеф, нямаш право да говориш така. Все едно вашият шеф да излезе и да каже „Тези журналисти са толкова некадърни, с тях не става, не може“. Всички запретват ръкави и си бачкат. Непрекъснато оправдания как държавата не помага, клубовете също не работели. Този човек не може да носи отговорност, сега ли разбра ситуацията? Ако за всичко казваш, че не зависи от теб, защо си се кандидатирал? Все някой ти е виновен. В такъв случай дай шанс на някой, който може да направи нещо!?
Селекционерът Александър Димитров също имаше интересни думи – да не бъдем черногледи, странно заговори за дух и воля…
– И него го разбирам. С тези играчи това са възможностите. С Испания няма какво да стане, Турция също е феноменален отбор. Трябваше да падне с по-малко, това беше. Млад треньор е, пожелавам му успех. Относно него – младежите са достатъчно голям отбор, има напрежение и при тях. Някои го харесват, други не. Аз съм на мнение, че хора като него трябва да получават шанс. Работил е при младежите, познава обстановката и играчите сега в националния отбор. В общи линии, следващият да се готви – дали Тодор Янчев, дали друг… А не някакви чужденци, които не са гледали мач, тепърва идват и трябва да се адаптират. Трябва приемственост – треньорът на младежите да си поема националния отбор. Иначе гоним резултати с разни знайни и незнайни треньори чужденци.
Младежката гарнитура е светлият лъч в тази международна пауза, може ли някои от тези играчи да изкачат йерархията до мъжкия тим?
– Защо не?! Надявам се тези момчета, те са на добро ниво, имат потенциал – Никола Илиев, Боби Рупанов – интересни и модерни футболисти, бързи са, имат скорост в играта. Имат и слаби страни, но все пак… Теодор Иванов, Михаил Полендаков играе в Англия, с вратарите е добро положението. Има момчета, които могат да разгърнат потенциала си. Като гледам как нямаме нападател, един Боби Рупанов – защо не?! Алекс Колев е изпята песен, няма защо да се вика. Да, те не са на ниво, с което ще станат чудеса и ще бием Испания. Но ако правилно се вкарват, за мен тези квалификации трябваше да им се спестят, да не правят дебюти. Когато е удобно, с някакви контроли евентуално. С нашето ниво всеки гледа да си счупи головата разлика в групата, трябва да сме честни и да кажем, че и тя е убийствена. Трябва да ги предпазим тези деца, за да не се упражняват отборите кой ще си оправи головата разлика.
На Мартин Георгиев и Кристиян Стоянов се случи нещо подобно в мачовете с Турция и Испания.
– За мен избързаха, може би не трябваше. От друга страна, ако питаш тях, ще кажат, че им се играе. Просто моето мнение е, че деликатно е кога правиш дебют. Можеше да се изчака малко. От друга страна, пък следващият път като играеш срещу Шотландия или Чехия например, може да не се притесняваш…
Впечатленията ти от юношите до 19 години с Атанас Рибарски начело и контролите с Молдова?
– Не ги гледах, познавам голяма част от децата, на някои съм им агент, има талантливи деца там. Трябва търпение. Има и с доста лимитиран потенциал. Но това е най-доброто с може би 2-3 изключения, които липсват. Не очаквам нещо феноменално. На 90% са изградени като футболисти по стария начин на работа. Трудно е да очакваме, че ще се преобразят. Ако искаме нещо сериозно, ако има очакване за нещо сериозно – трбява да изчакаме 5-6-7 години за следващото поколение, с което е работено по-различно и модерно, но пак няма да е нещо феноменално. Много сме далеч от САЩ 94’ и т.н. Но може би една идея по-добре от сегашното положение да гоним. Не нещо уау, не и да бием Испания и Турция, но по-добре от сегашната ситуация.
Как гледаш на смените на треньорите на U17, U19, U21 и националния тим – всички тези четири селекции смениха селекционерите за около година време. Стрелба в тъмното ли е от БФС или логичен и последователен ход?
– За мен е по-скоро… Тошко Симов търсеше развитие като треньор извън националния отбор, пое отбор от Първа лига (б.р. – Ботев Враца), представя се нелошо. Сашо Димитров чака години за националния отбор, пое го. Логични неща, не мисля, че е нещо стратегическо планирано и „предаване на щафетата“. Тошко Янчев отникъде се появи, желая му успех, дано успее, младежите играха много добре с Чехия. Изведнъж Илиан Илиев тръгна ли си, уволнен ли беше – не разбрах – за такива неща БФС не смятам, че има някаква стратегическа роля, нещо планирано, просто се запълват дупки.
Няма как да не попитам и за Campionia – какво идва след визитата при Айнтрахт Франкфурт в Германия?
– След Айнтрахт малко почивка, после обратно в нашата действителност. Евентуално ново ходене в чужбина, но с по-малки деца. Има време за тях да ги гледаме по телевизията, камо ли в национални и мъжки гарнитури… Ние сме тези, които сме се хванали, и работим с най-малките, за да не ни е срам, или пък президентът на Футболния съюз да казва, че няма как да стане. Ние бачкаме здраво.
Президентът на Футболния съюз каза също, че „безработни бивши футболисти“ отварят школи и работят за количество, вместо за качество, така ли е?
– Той като безработен бивш футболист стана директор в БФС. Който иска, може да си отваря школа, да си прави каквото иска. Нека има масовост, спорт… Не му е работа да коментира кой каква школа отваря. Той не прави нищо, а се оправдава. Кой му е виновен, само не той…
Няма коментари.