Левски и Станислав Генчев вече не са заедно и това не е някава огромна изненада, въпреки драматичните реакции в дните след новината за неговото освобождаване. Всъщност, раздялата беше логична, дори неизбежна, още от момента на назначението на Генчев. Проблемът не е в края, а в самото начало, когато се заложи на човек, чийто профил очевидно не отговаряше на очакванията и амбициите на клуба. Разнопосочните мнения за даден треньор обикновено са показателни за това, че той е работил със сериозни усилия, но не винаги с очаквания резултат. В случая на Генчев, обаче, резултатите показаха липса на баланс, като отборът преминаваше от една крайност в друга. Това доведе до нестабилност, а треньорът не успя да намери ефективни решения на проблемите.
Назначението на Генчев беше повече емоционално решение, отколкото стратегически обмислен ход. Ръководството на Левски за пореден път показа слабост в оценката както на треньорите, така и на играчите. Липсата на визия и ясна концепция само подчерта дългогодишния хаос в клуба. Генчев, от своя страна, пък показа едно хубаво (донякъде) качество, което, обаче, не му донесе позитиви – инат. Той опита да наложи собствен стил, но липсата на резултати и привлекателен футбол му изиграха лоша шега. Единственото, което ще остане в актива му, е победата над вечния съперник ЦСКА. Всичко останало – точките, титлата и доверието се изплъзнаха.
И нека първо се фокусираме върху сухите факти, преди да разгледаме детайлите по-внимателно. А фактите показват, че при Генчев Левски отбелязва прогрес като класиране в елита, стигайки до четвърто място спрямо шестото преди година. Дори можем да кажем, че е втори, защото е с равен брой точки с Ботев Пловдив и Черно море, но е по-назад заради резултатите в директните мачове. Отборът продължава и към ¼-финалите в турнира за Купата на България. И всичко това е постигнато с несъмнено по-слаб състав като индивидуални изпълнители в сравнение с отбора, с който Николай Костов разполагаше преди 12 месеца. Забележително е, че Костов се провали, въпреки наличието на играчи като Хосе Кордоба, Жереми Петрис, Андриан Краев, Уелтън и Роналдо.
Но още през ноември, а за някои още през октомври, тази година вече беше ясно, че сезонът за Левски ще бъде отново нулев, въпреки че Генчев започна сезона на „Герена“ с високи очаквания. В първите си мачове отборът демонстрира добра физическа подготовка и ефективност при статичните положения, което му спечели бързо одобрение от публиката. Но тази еуфория се разсея, когато Левски се изправи срещу по-силни съперници и претърпя загуби от Лудогорец, Ботев Пловдив, Черно море и други. Тези мачове разкриха липсата на баланс в играта и неспособността на Генчев да адаптира стратегията си.
Една от основните критики към Генчев беше неговото упорито придържане към системата 3-5-2, която в началото даваше резултати, но впоследствие направи отбора предсказуем. Липсата на креативни играчи в средата на терена доведе до сухота в атаките, а защитата често се пропукваше. Генчев разчиташе на статистика и принципи, които не винаги намираха приложение в реалната игра. Освен това, не успя да поддържа добри отношения със съблекалнята, което допълнително усложни ситуацията.
От гледна точка на ръководството, изборът на треньор за Левски е сложна задача. Липсата на качествени кандидати води до компромиси, като Генчев беше поредният такъв. 43-годишният дряновец може би бил подходящ за помощник-треньор, където да използва потенциала си, без да носи цялата отговорност за отбора. За поста старши треньор, обаче, той показа, че все още му липсва опит и способност за гъвкаво вземане на решения.
Но проблемите на Левски не се коренят само в него. Като цяло клубът си остава в криза, както управленска, така спортна и финансова. Макар мажоритарният собственик Наско Сираков да е формалният лидер, решенията му явно са под влиянието на външни фактори. Не е изключено в бъдеще да видим промяна в собствеността на клуба, подобна на тази при ЦСКА, където някаква „фондация“ ще поеме контрола. Тук няма да говорим даже за политическите зависимости, които от години обременяват клуба, и картината става още по-мрачна.
Големият въпрос не е кой ще е следващият треньор, защото той е почти обречен на провал. Независимо дали е българин или чужденец, той ще работи с лош материал, без реални перспективи за селекция. Ролята му ще е по-скоро козметична – временен „спасител“, който няма да промени генерално посоката на клуба.
Основният проблем на Левски е липсата на дългосрочна стратегия. Клубът се нуждае от пълна реорганизация на всички нива – от ръководството до спортния щаб. Финансовата стабилност е временна, а спортните резултати са далеч под очакванията. Без реални промени Левски ще продължи да се лута между епизодични успехи и дългосрочни провали. Обещанията за нов стадион и други проекти изглежда са само прах в очите на феновете, поне на този етап.
След напускането си Генчев даде пресконференция, на която откровено сподели своите виждания за причините, довели до раздялата му с клуба. До известна степен аргументите му звучат основателно, но също така подчертават и проблемите на Левски в управлението и футболната експертиза. Назначаването му беше грешка, а последните месеци могат да се разглеждат като неуспешен експеримент. Остава, обаче, големият въпрос за последиците от неговото управление. Отборът се намира в трудна позиция, а наследството, което Генчев оставя, е далеч от оптимално. Основните проблеми са свързани със състава, където на почти всеки пост има сериозни предизвикателства.
На вратарския пост Левски има сериозен проблем. Матей Маркович, който бе титуляр през есента, показа, че не отговаря на изискванията на съвременния футбол. Липсата на класа и способност да играе с крака създават необходимост от спешно намиране на нов вратар.
Ситуацията в защита е още по-сложна. Генчев предпочиташе схема с трима централни защитници, но се очаква новият треньор да премине към система с двама. Това ще наложи промени в ролите на играчите, като е вероятно Кристиан Димитров и Кристиан Макун да останат титуляри, докато Келиан ван дер Каап и капитанът Вандерсон Цунами може да седнат ъна резервната скамейка. Проблемът с позициите на Майкон и Алдаир също е сериозен – те не се справят във фаза защита, а новата тактика ще изисква именно това от тях.
В средата на терена Левски разполага с много играчи, но повечето от тях не са достатъчно качествени. Джавад Ел Джемили вероятно ще остане заради възможността да бъде продаден на бъдещ етап. Патрик Мислович, Каарлос Охене, Асими Фадига и Клемент Икена пък едва ли ще осигурят огромна стабилност. Очакванията към Асен Митков също не се оправдаха, което добавя още една въпросителна.
В офанзивен план ситуацията също не изглежда розова. Някой измежду Александър Колев и Мустафа Сангаре вероятно ще напусне, оставяйки Левски с ограничени опции в нападение. Преслав Бачев и Илиян Стефанов изглеждат като единствените надеждни опции, но това поставя под въпрос цялостната ефективност на атаката. Същевременно крилата Евертон Бала и Фабио Лима не успяха да убедят напълно с представянето си през есента, макар че първият е лидер в графата за асистенции, заедно с Борислав Цонев от Арда (6). Но бъдещето и на Бала, и на Лима в също е несигурно. Така, вероятно, като типично крило най-накрая ще бъде наложен Марин Петков.
Новият треньор, който почти сигурно ще бъде чужденец, ще трябва да се справя с всички тези проблеми от самото начало. Предизвикателството е огромно, а перспективите – не много обнадеждаващи. Оценката за Генчев като треньор остава негативна, особено предвид състоянието, в което оставя отбора. Бъдещето на Левски зависи и от привържениците. Те са тези, които могат да изискат промяна, но често се примиряват със статуквото. Докато това продължава, клубът ще продължи да вегетира. Левски се нуждае от нова посока, но за съжаление, изглежда, че никой от настоящите ръководители не е готов да я предложи.
Няма коментари.