Загубата на Лудогорец с 0:1 при гостуването на Рейнджърс в предпоследния, седми кръг от основната фаза на Лига Европа се оказа от онези резултати, които тежат повече със своите последици, отколкото със самото си изражение на терена. Минималното поражение на стадион „Айброкс“ не бе плод на тотално превъзходство на шотландския тим, а по-скоро на съвкупност от пропуснати възможности, тактически детайли и липса на хладнокръвие в ключовите моменти – фактори, които в европейските турнири често се оказват решаващи. В крайна сметка именно те извадиха „орлите“ временно от зоната, даваща право на продължаване към плейофите, и превърнаха последния кръг в изпитание, което българският шампион ще трябва да премине с отличен, ако иска да играе в турнира и през пролетта.
Лудогорец влезе в срещата с ясното съзнание, че дори точка в Глазгоу би запазила отличните му позиции в битката за място сред първите 24 отбора. Началото на мача отразяваше тази нагласа – българският тим не се прибра дълбоко в защита, опита да задържа топката и да контролира темпото, като търсеше постепенни атаки и баланс между линиите. Рейнджърс, подкрепян от типичната за „Айброкс“ атмосфера, отговори с агресивен подход, директна игра и стремеж да печели терен чрез физическа мощ и бързи преходи.
Още в първите минути обаче се появи първият тревожен сигнал за Лудогорец. В деветата минута Юсеф Шермити бе оставен непокрит в наказателното поле и отправи удар, който Хендрик Бонман успя да спаси. Тази ситуация показа известна неувереност при подреждането в защита и проблеми с комуникацията при статични положения. Макар че опасността бе предотвратена, тя загатна за слабост, която по-късно щеше да се окаже фатална.
Въпреки това „орлите“ не се стъписаха. Постепенно Лудогорец започна да намира пространства, особено в зоните между халфовата линия и защитата на домакините. В 29-ата минута дойде моментът, който можеше да промени изцяло развоя на мача. След елегантна комбинация и изключително технична асистенция с пета от Ив Ерик Биле, Петър Станич се оказа очи в очи с Джак Бътланд. Ударът му обаче бе право в тялото на вратаря. Само няколко секунди по-късно Станич опита късмета си от дистанция, но топката премина покрай гредата. Това бяха мигове, в които Лудогорец изглеждаше по-близо до откриване на резултата.
Футболът обаче често наказва подобни пропуски. В 33-ата минута, при разбъркване в наказателното поле на разградчани, защитата не успя да изчисти топката навреме, а Мохамед Диоманде се възползва от създалата се пролука и с точен удар прониза Бонман. Голът не дойде след продължителен натиск, а след момент на колективно колебание – нещо, което още повече натежа върху оценката за представянето на Лудогорец.
До края на първото полувреме двубоят остана равностоен. Нито един от двата отбора не успя да наложи пълен контрол, но психологическото предимство вече бе на страната на Рейнджърс. Лудогорец продължи да търси своята игра, но се усещаше известна прибързаност в решенията, особено в последната третина.
Втората част започна с активност от страна на домакините. Рейнджърс отправи два точни удара, които Бонман отрази, запазвайки минималната разлика и оставяйки тима си в мача. Лудогорец отговори с по-добро владеене на топката и опити да изнесе играта по фланговете. Въпреки това, големият проблем остана – липсата на завършващ удар. Ерик Биле и Кайо Видал стигнаха до позиции за стрелба, но бяха блокирани или не успяха да затруднят сериозно Бътланд.
С напредването на времето Рейнджърс заигра все по-прагматично. Шотландският тим се прибра по-компактно, затвори пространствата между линиите и заложи на бързи контраатаки. Именно тук пролича едно от основните му предимства – дисциплината и физическата устойчивост, които му позволиха да удържи крехкия си аванс. Лудогорец, макар и да владееше повече топката в определени периоди, често се задоволяваше със странични и назад пасове, които не водеха до реално разклащане на защитата на съперника.
В 75-ата минута Рейнджърс бе близо до втори гол, след като младият Финдли Къртис отправи силен удар с левия крак, но Бонман реагира отлично. В заключителните минути Лудогорец опита финален натиск. В 86-ата минута Сон бе изведен в добра позиция, но продължението му – нещо средно между удар и пас, символизира липсата на увереност и яснота в завършващата фаза.
Именно тук изпъкна далеч по-дълбокият структурен проблем в играта на разградчани. От години насам отбраната на Лудогорец е обект на основателни критики, но далеч по-сериозният дефицит в момента се откроява в предни позиции. Дълго време „орлите“ компенсираха колебанията в защита с висока резултатност и агресивен офанзивен стил, но този модел вече не функционира. Срещата на „Айброкс“ отново го потвърди – тимът не само не успя да надстреля съперника, а дори не намери път към мрежата.
Нападателната линия изглежда все по-неефективна. Биле, Маркус и Видал, които водеха атаката, имат общо минимален голов принос през есенния дял на сезона – под пет попадения сумарно. Подобна статистика е крайно недостатъчна за отбор с европейски амбиции и практически лишава Лудогорец от постоянна заплаха в последната третина. При това положение трудно може да се говори за устойчив офанзивен план или за натиск, който да пречупи добре организирана защита.
Сред стартовите единадесет единствено Петър Станич показа реален потенциал да застраши противниковата врата. 24-годишният сръбски полузащитник се утвърждава като ключова фигура в атакуващите действия със своята динамика и способност да се включва от втора линия. Разчитането почти изцяло на него обаче е нереалистично и тактически ограничаващо. Показателно бе, че едва след почивката, с включването на Бърнард Текпетей и Ивайло Чочев, темпото и дълбочината в нападение се повишиха осезаемо, което ясно подчерта влиянието им върху играта.
Истинската причина за офанзивната немощ обаче се корени и в кадровите ограничения. Квадво Дуа и Руан Круз не са картотекирани за европейските турнири, което принуждава треньорския щаб да търси компромисни решения и да използва футболисти извън оптималните им роли. Такава ще бъде ситуацията и в предстоящия двубой срещу Ница, където изборът на стартов състав и структурата на атаката ще бъдат от ключово значение.
Перспективата все пак не е изцяло негативна. Очаква се от февруари нататък двамата нападатели да бъдат на разположение, което може съществено да промени атакуващия профил на Лудогорец и да даде нов импулс в шампионата. До тогава остава открит въпросът дали старши треньорът Пер-Матиас Хьогмо ще продължи да залага на неефективната офанзивна тройка, или ще потърси по-работещ баланс с фигури като Чочев и Текпете, а това решение може да се окаже решаващо и за европейската съдба на отбора.
Не на последно място причина за поражението беше и тактическата адаптация. Лудогорец не успя да намери алтернативен подход срещу добре организирания блок на Рейнджърс през втората част. Да, шотландците са бяха безгрешени, но бяха по-ефективен. Възпитаниците на Дани Рол спечелиха повече индивидуални дуели, показаха по-голяма зрялост в ръководенето на мача и не допуснаха срив в концентрацията си. Те използваха максимално малкото си възможности, което в европейските турнири често е достатъчно.
С поражението Лудогорец изпусна мястото си в топ 24 и вече е на 25-а позиция със седем точки. Преди последния кръг срещу Ница ситуацията е пределно ясна – победата е задължителна. Дори трите точки обаче може да не се окажат достатъчни, ако резултатите в други срещи не се подредят благоприятно. „Орлите“ ще трябва да следят с надежда изявите на тимове като Селтик, Йънг Бойс, Бран, Лил и Динамо Загреб.
За да има реален шанс в последния мач, Лудогорец трябва да подобри няколко ключови елемента. На първо място – по-бърз и решителен преход от защита в атака, с повече вертикалност и движение без топка. На второ – по-добра организация в последната третина и повече хладнокръвие при завършващите удари. И на трето място – максимална концентрация при статичните положения, които често решават съдбата на подобни двубои.
Двубоят с Рейнджърс остави горчив вкус, защото Лудогорец показа, че може да се противопостави на подобен съперник, но не успя да извлече максимум от своите възможности. Последният мач срещу Ница ще бъде не само тактически тест, но и проверка за психологическата устойчивост на отбора. Само чрез победа, зрял подход и доза късмет българският шампион може да превърне тази загуба в урок и да запази европейската си мечта, продължавайки към елиминационната фаза на Лига Европа.
Няма коментари.