Един мач… Толкова явно е капацитетът на този Ливърпул, за да покаже хубава игра. Надеждата, която се появи след впечатляващия успех над Олимпик Марсилия миналата седмица в Шампионската лига беше пометена само дни по-късно от загубата срещу Борнемут във Висшата лига. Още един епизод от познатия сценарий – една крачка напред, две назад. В момент, в който изглеждаше, че тимът на Арне Слот започва да стабилизира формата си и да намира баланс между Европа и вътрешната сцена, последва нов тежък удар, който отново разклати увереността и отвори стари рани.
Това беше пореден акт на самосаботаж, добавен към вече обширната колекция от пропуснати възможности. Ливърпул показа характер, като се върна от 0:2 и възстанови равенството, но в самия край на срещата капитулира. Победният гол на Амин Адли, паднал след дълъг тъч в добавеното време, символизира всички слабости, които продължават да преследват шампионите.
Статистиката е безпощадна. Това е третият случай през сезона във Висшата лига, в който Ливърпул допуска решаващ гол дълбоко в добавеното време, което вече е коствало на отбора общо седем точки. В надпревара, в която всяка грешка се наказва, подобни моменти могат да се окажат фатални.
На южното крайбрежие се видя тревожен регрес във всички фази на играта. Серията от 13 мача без загуба беше изградена върху по-голяма дефанзивна стабилност, но срещу Борнемут тя се разпадна за броени минути. Два гола, допуснати в рамките на седем минути през първото полувреме, разкриха колко лесно може да бъде разклатена тази защита.
Грешката на капитана Върджил ван Дайк беше наказана безмилостно от Еванилсон, а малко по-късно Алекс Хименес се възползва от липсата на координация между защитниците. Милош Керкез не проследи движението му, докато Ван Дайк се опита да го остави в засада. „Червените“ също показаха колко са наивни, когато не изчистиха топката извън игра, въпреки че бяха останали с 10 души, докато Уатару Ендо чакаше да замени контузения Джо Гомес.
Също толкова обезпокоително беше представянето в атака. Липсваше креативност и идеи, при това в мач, в който Арне Слот не можеше да се оправдае с обичайния „нисък блок“ на съперника. И двата гола на Ливърпул дойдоха след статични положения – Ван Дайк реализира с глава от корнер точно преди почивката, а след това Доминик Собослай нанесе поредния си страхотен изстрел след пряк свободен удар, изпълнен от Мохамед Салах.
През второто полувреме гостите владееха топката в 73% от времето, но въпреки това до гола на Собослай, десет минути преди края, не успяха да създадат реална заплаха. Владението беше стерилно, без дълбочина и острота, а Борнемут изглеждаше по-опасният отбор на контраатака.
При резултат 2:2 Ливърпул имаше шанс да довърши съперника си, но вместо това се отпусна. Формата се разпадна, концентрацията изчезна, а самообладанието беше изгубено. Отборът имаше късмет да не допусне гол по-рано, преди Адли все пак да реши срещата. Без победа в пет мача от първенството през 2026-а година и едва четири точки от възможни 15, натискът около нидерландския мениджър отново нарасна.
„Имахме няколко играчи, на които им свърши енергията. Не мога дори да ги критикувам за това, защото преди два дни имахме гостуване в Европа. Аз, както виждате, играя главно със същите играчи заради състава, с който разполагам“, призна Слот след двубоя.
Контекстът прави поражението още по-болезнено. Борнемут беше спечелил само един от предишните си 14 мача, разполагаше с дълъг списък от контузени – Джъстин Клуйверт, Дейвид Брукс, Бен Ганън-Доак, Маркъс Таверниер и Тайлър Адамс, а съвсем наскоро беше продал звездата си Антоан Семеньо на Манчестър Сити.
Въпреки думите на Слот за „доминиране“, статистиката разказва различна история. Домакините имаха повече удари към вратата, по-висок „xG“ (2.35 срещу 0.93) и създадоха шест големи шанса срещу едва един за Ливърпул. Това беше сигнал за по-дълбоки структурни проблеми.Хаотичната картина се допълваше от факта, че през по-голямата част от второто полувреме най-добрият халф на отбора – Собослай, действаше като десен бек, а дефанзивният халф Ендо беше принуден да играе като централен защитник. След лудите разходи от 450 милиона паунда през лятото, очакванията бяха за обновен и дълбок състав, способен да се бори на всички фронтове. Реалността обаче показваше друго.
Контузиите безспорно изиграха своята роля. Джовани Леони и Конър Брадли приключиха сезона с тежки травми, рекордното попълнение Александър Исак е аут поне до април със счупен крак, а Федерико Киеза също е извън строя. Ливърпул разчита основно на Ван Дайк и Ибрахима Конате, а Джо Гомес продължава да страда от постоянни физически проблеми.
Трансферната стратегия също заслужава критика. Клубът имаше възможност да подсили защитата си през януари, включително с Марк Гехи, но се отказа заради високата цена. С отсъствието на Конате и поредната контузия на Гомес, Ендо се оказа хвърлен в центъра на защитата – сценарий, който крие сериозни рискове.
„Сега? Сега ли сме малко? Това е вашето мнение“, отговори Слот, когато беше попитан за оредялата защита, избягвайки да говори за нови попълнения. Ако подобна ситуация се повтори, проблемите ще станат още по-дълбоки.
Част от трудностите идват и от нежеланието на Слот да разчита на периферни играчи, което води до претоварване на титулярите. Не за първи път младият Рио Нгумоха трябваше да смени рано неефективния Коди Гакпо, а спадът във формата на Салах оставя празнини и по двата фланга.
С наближаващо лято, в което Конате може да напусне като свободен агент, а бъдещето на Салах, Киеза и Гомес е неясно, Ливърпул е изправен пред още една скъпа и сложна реконструкция.
Краткосрочното спасение може да дойде от Европа, където отборът е длъжен да си осигури директно място на осминафиналите на Шампионската лига, когато приема Карабах на „Анфийлд“. В европейските турнири Ливърпул изглежда различен отбор, но ужасяващата поредица от лошите резултати във Висшата лига разкриха слабостите и превърнаха защитата на титлата в борба за участие в Топ 4. А евентуален неуспех за класиране в ШЛ догодина би имало дълготрайни последици и на 99.9% би означавало край на престоя на Слот на „Анфийлд“.
Няма коментари.