След шестгодишен престой в Италия, където се изгради като футболист, Димо Кръстев се завърна у нас. През пролетния полусезон защитникът за първи път ще играе в родния елит, като ще го направи с екипа на Спартак Варна.
В специално интервю за Nostrabet.com Кръстев обяви следващата си голяма цел и разкри какво иска да постигне със „соколите“.
Димо, кой Ви убеди да преминете в Спартак?
– Ако трябва да бъде честен, имах и други предложения, както от български отбори, така и от такива в италианската Серия А. Моето желание обаче беше да се прибера в България след трудния период, който имах през последните 18 месеца.
От Спартак бяха най-настоятелни още от първия ден на трансферния прозорец. Говорих с Алекс Илиев и Пламен Гетов, и те ме спечелиха. Както и треньорът Гьоко Хаджиевски, на който съм благодарен за възможността да попадна в Спартак. Той ми помага да се адаптирам и да участвам в контроли, за да съм готов на сто процента за първия шампионатен мач.
Ако бяхте останали на Апенините, нямаше ли да имате по-големи шансове да Ви забележат и да стигнете до Серия А?
– Вижте, аз прецених, че за мен ще е по-добре да съм България, защото ако играя добре и поддържам постоянство в изявите, ще имам по-големи шансове да играя и за националния отбор. Все пак ще съм по-близо до селекционера и Спартак за мен може да се окаже трамплин да стигна и до А отбора на България, след като вече съм бил част от всички юношески национални гарнитури и младежката.
В двете проверки досега Ви използваха като лявостоящ централен бранител. Там ли се чувствате най-добре?
– Там ме слага треньорът, а иначе мога да играя и отдясно и в средата при схема с трима защитници. Играл съм на всяка една от тези позиции, а когато съм вляво, дори да съм десничар, в някои случаи при превъртане на топката мога с едно отиграване с десния крак да я подам директно.
Какви са първите Ви впечатления от Спартак?
– В отбора има качество, а и успяхме да направим добър колектив. Надявам да се да покажем добри игри през през пролетта и да отговорим на високите очаквания към нас и от треньора, и от феновете. Имаме още две проверки и близо две седмици, за да влезем подготвени в шампионата.
Ще се спаси ли Спартак?
– Да. Това е и целта, Спартак да остане в групата на майсторите, и смятам, че ще я постигнем. Едно, че Спартак трябва да го има, и второ, мястото на Спартак е единствено в елита. Ако ние всички сме заедно, каквато и обстановка заварих, с добър футбол и резултати ще дадем ентусиазъм и още по-голяма вяра на нашите фенове, че сме способни да се справим.
Още при дебюта си за Спартак ще участвате в един специален мач. Какви са Вашите очаквания от него?
– Какво по-хубаво начало от това за мен в България, да да играя за първи път в дерби при мъжете, и то на Варна. Нищо не се знае в един такъв двубой, и със сигурност това ще е интересен и интригуващ сблъсък. Бъдете убедени, че ние ще дадем всичко от себе си, за да се представим на високо ниво. Хората ме разпознават по улиците, и като ме спрат, ме питат най-вече за предстоящия мач. За мен ще е вълнуващо да запиша участие в битката за Варна, за която толкова съм слушал.
Какво изисква основно от Вас Гьоко Хаджиевски?
– Иска да командвам, да помагаме отзад с Матео, нищо че сме млади играчи. Ние виждаме най-добре играта и затова можем да подсказваме на другите, за да контролираме събитията. Можем да помагаме не само на халфовете пред нас, а и на всички. Господин Хаджиевски иска да играя със самочувствие и освободено, и във фаза защита това, което съм придобил като знания в Италия, да го пренеса тук. Мисля, че вече се адапатирам към неговите изисквания.
Кои са най-хубавите Ви спомени от Италия?
– За мен бе сбъдната мечта да тренирам редовно с мъжете на Фиорентина и да проведа няколко подготовки. После натрупах и опит по време на двата ми наема в Серия Б в Катандзаро и ФералпиСало, а след това и с Тернана в Серия С. Няма нищо по-ценно за един млад футболист от това да се развива с мачове в такива първенства.
Какво научихте най-много от световноизвестната италианска школа?
– Основното е в тактическото поведение, дисциплината и детайлите за моята възраст, които правят разликата. Всеки детайл от всяко едно естество. Откъм движение, откъм съперник, как да заставаш с тялото. Всичко трябва да е изпипано, защото виждате, че дори и един метър да оставиш на дадения противник, той може да те накаже.
Треньорите, на които сте най-задължен?
– Имах привилегията да се подготвям под ръководството на имена като Чезаре Прандели, Винченцо Италиано и Рафаеле Паладино, които бяха като отворени футболни учебници за мен. Играх в конролни мачове за мъжете на Фиорентина, ходих и на турнета, като това в Англия например. За мое съжаление обаче все се разминавах с дебют в официален мач, въпреки че един път бях на тъчлинията и щях да влизам в игра.
Няма коментари.