Кристъл Палас спечели първи трофей в 120-годишната си история, след като победи с 1:0 Манчестър Сити на „Уембли“ във финала за ФА Къп. Така тимът на Хосеп Гуардиола остана без нито една купа този сезон. До момента пък Палас имаше два загубени финала в турнира. Единственият гол падна в 16-ата минута след перфектна контраатака, завършена от звездата на лондончани Еберечи Езе.
От този момент нататък всичко бе в ръцете на бившия вратар на Манчестър Юнайтед Дийн Хендерсън, който направи феноменални спасявания, включително хвана и дузпа на Омар Мормуш.
Хендерсън обаче остана по милост на терена, след като с игра с ръка извън наказателното поле, но изненадващо нямаше намеса на ВАР.
В 70-ата минута Де Бройне изведе Нико О’Райли на перфектна позиция в наказателното поле. Левият бранител обаче се забави и отбраната на Палас отново се справи. 12 минути след това Клаудио Ечевери, който записа дебюта си за „гражданите“, можеше да изравни. Ударът му не бе насочен добре и Хендерсън се намеси.
С този успех Кристъл Палас си гарантира и участие в турнира Лига Европа през следващия сезон.
Фантастичният гол на Еберечи Езе
Откриващото попадение на Кристъл Палас, което се оказа и единственото зачетено такова, беше реализирано с превъзходен, елегантен завършек от Еберечи Езе. То само олицетвори качествата, които превръщат тима в изключително ефективна контраатакуваща машина под ръководството на Оливер Гласнер.
Манчестър Сити доминираше в първите 15 минути, владеейки 88% от топката и притискайки Палас дълбоко в собствената му половина. Но отборът на Гласнер е свикнал да устоява на подобен натиск и търпеливо изчаква своя момент, както направи в четвъртфинала и полуфинала, спечелени с 3:0 при едва 30% притежание.
И тогава дойде тяхната възможност. Само за 13 секунди и с девет докосвания, Палас премина през целия терен, разсичайки защитата на Сити. Атаката започна от ъгловия флаг, където Крис Ричардс изрита топката напред към центъра. Жан-Филип Матета използва физиката си, за да се справи с Йошко Гвардиол, спирайки топката на гърди с елегантно движение, преди да я върне към Дайчи Камада. Камада, първият японец, участвал във финал за ФА Къп, който почти паднал, успя да подаде отново на Матета.
Французинът овладя с две докосвания и веднага пусна извеждащ пас към набиращия скорост Даниел Муньос по десния фланг. Колумбиецът напредна, поведе си топката и я центрира ниско в наказателното поле. Езе я посрещна с изящен удар от въздуха с външната част на крака, изпращайки топката покрай безпомощния Щефан Ортега.
Тази атака подчерта рисковете в решението на Хосеп Гуардиола да остави тима си без типичен дефанзивен полузащитник. Когато Матета свали топката в центъра, най-дълбоко разположеният халф на Сити беше Кевин Де Бройне, който се намираше твърде далеч от ситуацията.
Какво стана в двете ситуации с Дийн Хендерсън?
Дийн Хендерсън може би никога няма да преживее по-интензивни десет минути в кариерата си от онези, които изигра през първото полувреме на този двубой. В 24-ата минута Йошко Гвардиол подаде дълга топка над защитата, извеждайки Ерлинг Халанд на чиста позиция. Норвежецът надбяга Марк Гехи и принуди Хендерсън да излезе на границата на наказателното поле. Но топката не дойде навреме и стражът остана в „ничия земя“. Халанд се протегна, за да го изпревари, но Хендерсън реагира с ръка и избута топката. В реално време ситуацията изглеждаше спорна, но повторенията ясно показаха, че играта с ръка е извън наказателното поле.
ВАР прецени дали ситуацията е достатъчна за директен червен картон, тъй като Халанд изглеждаше готов да стреля в празната врата. В крайна сметка бе отсъдено, че макар ситуацията да криеше опасност, тя не представляваше явна голова възможност поради ъгъла, под който се движеше нападателят.
Съответно, съдията Майкъл Солсбъри не можа да отсъди фаул, тъй като намесата на ВАР обхваща само голове, дузпи, директни червени картони и грешна идентификация на играч. Не може да се върне и да отсъди свободен удар или жълт картон. Това беше огромно облекчение за Хендерсън, който само девет минути по-късно спаси дузпа, изпълнена от мар Мармуш — четвъртата отразена от него дузпа в последните осем.
След безразсъдна намеса на Тайрик Мичъл, Бернардо Силва падна в наказателното поле, а Стюарт Атуел посочи бялата точка — решение, потвърдено от ВАР. Мармуш стреля предвидимо, а Хендерсън отрази удара встрани. След това вратарят прояви изключителна реакция, за да парира добавката на Халанд.
Хендерсън се утвърждава като лидер в тима и заслужен претендент за Играч на сезона. Рефлексите му са изумителни, като понякога използва дори глава при спасявания и има 11 „сухи“ мрежи, отстъпвайки единствено на Матс Селс от Нотингам Форест и Давид Рая от Арсенал. Феновете на Кристъл Палас често го възнаграждават с песента „England’s No 1“ (Английският №1), а самият той вярва, че това е постижимо.
Съмненията около трансфера му от Манчестър Юнайтед през август 2023-а година за сумата от 20 милиона паунда са вече в миналото. Макар да започна трудно, след контузия в бедрото и конкуренцията със Сам Джонстън, днес той е безспорният №1. Случайните грешки са простими при представяния от такова ниво.
Хендерсън заяви пред медиите, че е дошъл в Палас, за да „издигне отбора на следващо ниво“. Спасяването на тази дузпа беше именно това.
Защо Ерлинг Халанд не изпълни дузпата?
С риск това да прозвучи наивно, когато обясненията се дават едва след последния съдийски сигнал, трудно може да се намери реална причина Ерлинг Халанд да не застане зад топката при дузпата през първото полувреме. Независимо от статута си на водеща фигура в състава, от дългосрочния договор или от маркетинговата му тежест, той остава основния изпълнител на наказателни удари и голямата заплаха в атака – човекът, чието присъствие на терена променя динамиката на противниковата отбрана.
Да, Хйланд невинаги е най-отборният нападател и не се свързва лесно с халфовата линия, но това е приемливо, стига да реализира ситуациите си. В това число, естествено, влизат и дузпите. Особено когато играеш в отбор с изобилие от техническо качество и креативност. Разбира се, норвежецът има няколко пропуска от бялата точка в кариерата си, но ако оправданието е от типа „Мармуш се справяше по-добре на тренировките тази седмица“, то звучи твърде формално и нелогично.
В такива моменти, когато тимът ти се нуждае от хладнокръвен завършек, лидерите трябва да поемат отговорност и да вършат това, в което са най-силни. А за Халанд това означава да вкарва голове. Ако причината се крие във формата, кондицията или каквато и да е физическа пречка, логично би било той изобщо да не бъде в игра. Няма последователност в решението – особено в мач, в който Сити създаде достатъчно добри възможности, но те останаха нереализирани от играчи, които далеч не са сред най-ефективните.
Халанд е призван да бъде разликата в такива моменти. Отказът му от тази роля в ключов епизод буди въпроси – не само за конкретната ситуация, а и за начина, по който тимът подхожда към важните моменти под напрежение.
Правилна ли беше тактиката на Хосеп Гуардиола?
Хосеп Гуардиола взе под внимание думите на Оливер Гласнер и пренареди тактиката си за финала. След победата на Манчестър Сити с 5:2 в шампионата миналия месец, наставникът на Кристъл Палас предупреди: „Казах на Пеп след мача, че не може да играе така отново, защото ще ги победим“. И, за съжаление на Гуардиола, точно това се случи.
Онзи мач беляза началото на тактическа промяна, при която испанецът се отказа от обичайната схема с вътрешен краен бранител и вместо това постави бековете си високо и широко по терена. Това донесе на Сити повече енергия и движение в средата, но отсъствието на стабилна тройка в защита го направи уязвим при контраатаки.
Във финала Гуардиола се върна към познатата си система, където Нико О’Райли заемаше вътрешна роля, когато отборът владееше топката. Обикновено това пространство се покрива от дефанзивен халф, но в случая О’Райли беше обграден от Бернардо Силва и Кевин Де Бройне. Макар че и двамата осигуряваха контрол и креативност при притежанието, нито един не предлагаше нужната скорост и агресия при преходите. Това се оказа проблем още от началото, тъй като Палас се възползва от празнините в халфовата линия и в крайна сметка организира контраатака, завършена с гол от Езе.
Интересен момент бе и фактът, че това беше първият старт заедно на Де Бройне, Мармуш и Халанд – нещо, което Гуардиола загатна, че ще направи, ако постигне „точния баланс“. Промените в състава преди големи мачове са характерни за Пеп. И този път той отново избра смел подход, излизайки без типичен дефанзивен халф – решение, напомнящо за финала на Шампионската лига през 2021-а година, когато остави Фернандиньо на пейката и загуби от Челси с 0:1.
Би било несправедливо да се твърди, че тактиката тотално е претърпяла провал. Сити владееше инициативата, създаде множество положения и пропусна дузпа. Но въпросът остава: дали наличието на по-дефанзивен халф щеше да предотврати решаващия гол на Езе? Гуардиола често си запазва най-смелите идеи за най-важните сцени. Понякога обаче те водят до обратен ефект.
Какво означава този триумф за Кристъл Палас?
Еми, с една дума – всичко. Това е най-значимият момент в цялата история на клуба, постигнато под ръководството на най-добрия мениджър, когото някога са имали.
Забравете болката от онзи момент през 2016-а година, когато Марк Клатенбърг не даде авантаж попадението на Конър Уикъм не беше зачетено срещу Манчестър Юнайтед. Забравете и танца на Алън Пардю, който след гола на Джейсън Пънчеон донесе повече срам, отколкото радост. Забравете и факта, че водеха в резултата само три минути в онзи финал.
Всички тези разочарования придават още по-дълбок смисъл на този сладък, исторически успех. Първият голям трофей в историята на Кристъл Палас. Най-накрая клубът ще има възможността да участва в европейски турнир – шанс, който им бе отнет през 1991-а година, когато завърши трети в Първа дивизия, но само едно място в Купата на УЕФА бе предоставено на Ливърпул.
След три фалита и на ръба на ликвидацията през 2010-а година, спасени само благодарение на усилията на четирима отдадени фенове, този момент е още по-вълнуващ. Всичко това прави този триумф още по-незабравим. Това е момент, който ще остане завинаги в сърцата, а този отбор ще бъде запомнен като най-великия в историята на клуба.
Трофеят ще допринесе за задържането на мениджъра, който със сигурност ще бъде обект на интерес от по-големи клубове, както и на звездните играчи в състава. Освен това, ще повиши привлекателността на Палас за талантливи попълнения от други клубове.
Имаше толкова много пропуснати шансове през годините, но този път те го направиха. Осмелиха се да мечтаят, осмелиха се да повярват и успяха.
Няма коментари.