Първата ракета на България Григор Димитров не успя да намери нужния ритъм и допусна поражение на осминафиналите на турнира от категория ATP 250 в Бризбън, Австралия. Българинът отстъпи с 6:7 (1), 3:6 срещу белгийския квалификант Рафаел Колиньон, след мач, белязан от прекалено много непредизвикани грешки (над 30) и колеблив начален удар от страна на Димитров.
Най-успешният тенисист в историята на турнира в Бризбън по брой победи (27 успеха срещу 8 загуби) записа втори пореден двубой в рамките на една надпревара за първи път от Уимбълдън 2025-а насам. След него Гришо дълго време се възстановяваше от травма в десния гръден мускул, като неведнъж подчерта надеждите си 2026-а година да бъде по-стабилна откъм физическо състояние.
Срещата с Колиньон ясно показа липсата на игрова практика в последователни мачове, нещо. Българинът грешеше често от основната линия и не извлече максимума от първия си сервис. За сметка на това белгиецът демонстрира изключителна ефективност при начален удар, доминира в ключовите моменти и напълно заслужено си осигури място на четвъртфиналите.
Статистиката показва леко предимство за Димитров по отношение на асовете – 11 срещу 10, както и солидни 78% спечелени точки на първи сервис (31/40). Решаващ се оказа обаче фактът, че българинът вкара само 49% от първото си подаване и не реализира нито един от трите си шанса за пробив. Колиньон пък се възползва от само една от седемте си възможности за брейк, но това бе напълно достатъчно, за да наклони везните в своя полза.
Поражението на Григор далеч не може да бъде сведено до „сухия“ резултат. Това беше двубой, който даде много повече отговори, отколкото въпроси за моментното състояние на първата ракета на България, за последствията от дългото отсъствие от корта и за посоката, в която ще се развива сезон 2026 под ръководството на новия му треньор.
Григор пристигна в Куинсленд с репутацията най-успешния тенисист в историята на турнира в Бризбън, но и като играч, който все още търси стабилност след тежкия период, белязан от травмата в десния гръден мускул. Фактът, че за първи път от Уимбълдън 2025 изигра два поредни мача в рамките на една надпревара, сам по себе си беше крачка напред. Именно в тази липса на последователност обаче се криеше и основният проблем срещу Колиньон.
Липсата на ритъм бе ключовият фактор
Срещата ясно показа, че Димитров все още не разполага с нужната игрова подготовка в няколко поредни мачове. Това пролича най-вече от основната линия, където непредизвиканите грешки, особено от форхенд, започнаха да се трупат в най-неподходящите моменти. Вместо да диктува темпото, българинът често се оказваше в позицията на догонващ, принуден да поема неоправдани рискове.
Първият сервис статистически изглеждаше солиден – 78% спечелени точки, но реално не носеше онова предимство, което сме свикнали да виждаме. Важните геймове преминаваха през 30:30 или дюсове, а вторият сервис все по-често се превръщаше в обект на агресивни атаки от страна на белгиеца. Тайбрекът в първия сет бе показателен – няколко прибързани решения, липса на търпение и серия от грешки извадиха Григор от ритъм в момент, в който опитът му трябваше да наклони везните.
Хладнокръвието и агресивната игра спечелиха мача за Колиньон
Заслугата за успеха обаче не бива да се търси единствено в слабостите на Димитров. Колиньон изигра може би най-силния мач в кариерата си до този момент. Квалификантът демонстрира впечатляваща ефективност на начален удар, със скорост от над 210 км/ч, и изключително хладнокръвие в ключовите точки. Той не се нуждаеше от много шансове – реализира само един брейк от седем възможности, но това се оказа напълно достатъчно.
Особено впечатляващо беше спокойствието му в тайбрека, където агресивната му игра и увереността на сервис контрастираха рязко с колебанията на Григор. В такива моменти разликата не се измерва в местата в ранглистата, а в психологическа стабилност и увереност в избора на удари.
Позитивите за българина
Въпреки отпадането, турнирът в Бризбън не бива да бъде възприеман като провал за Димитров. Най-важният положителен знак беше физическото му състояние – почти два часа на корта без никакви индикации за здравословни проблеми. Движението му беше добро, излизанията на мрежата – ефективни, а в определени моменти от двубоя той напомни за най-добрите си години.
Убедителната победа срещу Пабло Кареньо Буста в първия кръг също не е за подценяване. Тя показа, че когато намери ритъм и увереност, Григор все още притежава оръжията да доминира срещу играчи от високо ниво.
Началото на нов проект с Ксавие Малис
Особено внимание заслужава и стартиралата работа с новия треньор – белгиеца Ксавие Малис. В играта на Димитров вече се забелязват елементи, характерни за философията на Малис – по-чести излизания на мрежата, търсене на по-бързо приключване на точките и акцент върху първия удар след сервиса. Това обаче е процес, който изисква време, особено след дълъг период без редовна състезателна практика.
Липсата на синхрон в определени ситуации е логична на този етап и по-скоро показва, че Димитров е в преход, отколкото че прави крачка назад. Именно в подобни мачове се изграждат навиците и увереността, които могат да дадат резултат в по-късен етап от сезона.
Какво следва за Григор?
След Бризбън фокусът логично се измества към Мелбърн и първият за годината турнир от Големия шлем – Australian Open. Там Григор ще има възможност да трупа мачове и да изчиства детайлите в играта си на най-високо ниво. Реалистичната цел в момента не е задължително сериозен пробив, а изграждане на стабилност и увереност, които липсваха през голяма част от 2025-а година.
Загубата от Колиньон не е тревожен сигнал, а по-скоро напомняне, че пътят обратно към най-добрата версия на Григор Димитров минава през търпение, работа и време. Ако физическото му състояние остане стабилно, а партньорството с Малис започне да дава плодове, 2026-а все още може да се превърне в година, в която българинът отново ще се утвърди сред водещите имена в световния тенис.
Няма коментари.