Родният футбол е потресен от кончината на една от своите емблеми – Димитър Пенев. Великият играч и треньор си отиде от този свят на 80 години, след като приживе остави дълбока диря в царя на спортовете и начерта верния път, по който да вървят поколенията футболисти.
Един от най-близките хора на Пената в съблекалнята и живота беше Божил Колев. Друга огромна легенда на най-популярната игра у нас. Двамата създадоха знаменит тандем в защита, и играха рамо до рамо седем години в ЦСКА и националния отбор на България.
С екипа на „армейците“ заедно печелят по пет шампионски титли и три национални Купи, и стигат до четвъртфинал в турнира за Купата на европейските шампиони. Там отстъпват пред Байерн, след като го побеждават в реванша. Преди това обаче ЦСКА постига една от най-славните си победи на международния терен, след като детронира настоящия континентален първенец Аякс. През 1974 година Пенев и Колев играят през цялото време и в трите мача на „лъвовете“ на финалите на Световното първенство във ФРГ.
След загубата на непрежалимия си приятел Божил Колев потъна в скръб и изобщо не му е думи. Все пак той се съгласи да се върне назад във времето, когато с Пенев бяха неразделни.
„Дойдох в ЦСКА през лятото на 1970-а и един от тези, които ме посрещнаха радушно в отбора, бе именно Митко. Той беше една от основните фигури на ЦСКА и думата му тежеше. Той ми помогна и най-много да се адаптирам бързо към новата обстановка, което за мен бе най-важно, тъй като ЦСКА бе най-големият отбор и там никой не те чака, ако не показваш по време на тренировките и мачовете, че заслужаваш да си част от този специален клуб. Без значение дали си млад играч и нямаш нужния опит, какъвто бях аз“, започна пред Nostrabet.com Божил Колев.
„В ЦСКА и националния Пената играеше последен, а аз бях пред него. Понякога обаче си разменяхме местата. Бях спокоен и уверен, тъй като ми пазеше гърба, но и той знаеше, че може да разчита на мен във всеки един момент. За мен обаче бе най-важно, че останахме приятели и в живота. Като съотборници бяхме един до друг не само на терена, но и след тренировка и мач. Имах един приятел от Варна, при когото се събирахме в един от реномираните ресторанти в центъра на София по онова време. С Митко се усамотявахме в специална зала, за да не се набиваме на очи и изкарвахме незабравими мигове“.
„Когато вървях пък с него по улицата, редовно закъснявахме за там, закъдето бяхме тръгнали, тъй като постоянно ни спираха хора и фенове на ЦСКА. Искаха да разменят някоя дума с нас и да се доближат за миг до Митко. Вие нямате представа колко известен бе Пенев. Имах чувството, че цяла София го познава. Той притежаваше харизма, каквото малко наши играчи са имали, но славата никога не го промени и се отнасяше с нужното уважение към всеки един човек. Такъв беше като футболист, такъв остана и като треньор, а и след това, когато продължи да бъде около футбола“.
„Сега мъката ми е голяма и мислите ми са насочени изцяло към неговото семейство. Съжалявам, че Митко нямаше късмет да стъпи в обновения наш армейски дом през лятото и да гледа мачове там. Благодарен съм обаче на съдбата, че имах привилегията да играя заедно с Димитър Пенев и да бъда важна част от неговия личен живот. Ще го помня като невероятен футболист и човек с морал и ценностна система, но най-вече като мой верен приятел. Бих се радвал, ако вбъдеще разказват на поколенията малчугани в школата на ЦСКА как Димитър Пенев бранеше с чест и достойнство „армейската“ кауза на терена, за да могат и следващите наши „армейчета“ да правят същото. Почивай в мир, скъпи приятелю“, завърши Божил Колев.
Няма коментари.