
Всяко лято поставя на дневен ред един и същ въпрос – има ли Лудогорец необходимото, за да се върне в групите на Шампионската лига? И с всяка изминала година отговорът все по-убедително клони към отрицателния. Клубът от Разград, който доскоро беше модел за подражание в родния футбол, все повече изглежда като отбор, разчитащ повече на футболния парадокс, отколкото на целенасочено изградена структура. Макар спортът да не винаги следва логиката, реалността в Лудогорец говори за поредица от системни грешки – повтарящи се сценарии, които не носят желания резултат, но по някаква причина продължават да се възпроизвеждат.
Ежегодни треньорски рокади в последния момент и хаотична селекция, лишена от синхрон между спортно-техническо ръководство и мениджмънта, остават отличителни черти на клуба в последните години. Пример за това е настоящият старши треньор Руи Мота, който все още не успява да наложи свои идеи върху отбора. Лудогорец играе без ясно изразена идентичност, а обликът на отбора изглежда неоформен и колеблив. Това стана особено видно по време на лятната подготовка, като най-показателен бе двубоят срещу Копенхаген – само за едно полувреме „орлите“ допуснаха множество индивидуални и колективни грешки в защита, които биха били пагубни в официален мач.
На този фон, новите попълнения все още не оправдават доверието. Централният нападател Ив Ерик Биле, привлечен още през зимата, с надеждата да бъде водещ реализатор, засега по-скоро символизира пропуснатите възможности, отколкото ефективност в предни позиции. Към това трябва да добавим и спадналото влияние на ключови фигури като Бърнард Текпетей и Якуб Пьотровски – играчи, които до неотдавна се считаха за лидери, но днес не носят същата класа и сигурност в игровите действия.
Всичко това се потвърди само преди няколко часа, когато Лудогорец преодоля с огромна мъка първия си опонент в квалификациите на Шампионската лига – беларуския шампион Динамо Минск. Победата с 1:0 в Разград дойде след късен гол и беше всичко друго, но не и уверена. В реванша, игран в Унгария, българският първенец имаше преднина от два чисти гола след първото полувреме, но в крайна сметка допусна да бъде изравнен в общия резултат и се стигна до продължения. Там с последни усилия „орлите“ измъкнаха успех с 3:2, но цялостното представяне далеч не вдъхва доверие преди следващото препятствие – хърватският Риека, който е далеч по-класен и организиран отбор.
Към чисто спортно-техническите проблеми се добавят и тревожни сигнали на управленско ниво. Братя Домусчиеви – хората, изградили империята на Лудогорец, вече рядко се появяват около тима и се дистанцират от клуба. Този променен ангажимент подсказва за нови приоритети в корпоративната им политика, които поставят футбола на заден план. В същото време управлението на клуба изглежда все по-затворено, капсулирано в тесен кръг от решения, които се вземат без достатъчно експертиза и липса на стратегическа визия. Това създава порочен модел, в който липсва както прозрачност, така и отговорност.
И все пак, Лудогорец продължава да бъде абсолютно недостижим на българската сцена. Нито Левски, нито ЦСКА могат да се конкурират с финансовите ресурси и логистичната структура на разградчани. Това се вижда ясно и на трансферния пазар – привличането на чешкия халф Филип Калоч от Кайзерслаутерн срещу 2.8 милиона евро е трансфер, който никой друг клуб у нас не би могъл да си позволи. Така, въпреки всички проблеми, 15-ата поредна титла в Първа лига изглежда почти сигурна, дори още преди началото на сезона. Но истината е, че в Разград тя отдавна не буди същия ентусиазъм.
Новият сезон обаче носи със себе си и големи рискове. Сравнението с миналото лято показва отстъпление – тогава Лудогорец разполагаше с играчи като Тиаго и Квадво Дуа, които носеха по-голяма индивидуална класа. Днес на преден план са Биле и куп въпросителни. По-големия опит на отбора спомогна да бъде отстранен Динамо Минск, но срещу по-сериозни съперници като Риека ще е необходима не само рутина, но и качество, дълбочина в състава, ясна тактическа рамка и най-вече – увереност в собствените сили.
Все пак трябва да се признае и нещо положително – за 14-а поредна година Лудогорец участва в квалификациите на Шампионската лига. Това е постижение, което показва постоянство, макар и вече доста разклатено.
Историческите паралели обаче не могат да прикрият днешната реалност – клубът продължава да се сблъсква със същите проблеми, които все по-рядко успява да преодолее. А пътят към групите на Шампионската лига изисква далеч повече – не само индивидуална класа и опит, но и стабилна организация, стратегическа визия и професионализъм във всяко едно ниво на структурата. В миналото „орлите“ олицетворяваха всичко това. Днес обаче изглеждат като сянка на онази машина, която предизвикаше респект в Европа.
Няма коментари.