Ал-Хилал поднесе най-голямата изненада до момента на новото Световно клубно първенство в САЩ, като елиминира английския гранд Манчестър Сити след драматична победа с 4:3 след продължения. В другия сблъсък от тази фаза бразилският Флуминензе надигра Интер с 2:0 и също се класира за 1/4-финалите.
„Гражданите“ започнаха двубоя по-добре и още в деветата минута откриха резултата чрез Бернардо Силва. Възпитаниците на Пеп Гуардиола доминираха в първата част и създадоха още няколко отлични ситуации, но не успяха да ги реализират.
След почивката обаче настъпи обрат. Ал-Хилал нанесе бърз двоен удар чрез попадения на Маркуш Леонардо (47′) и Малкъм (52′), с които обърна резултата до 2:1. Само три минути по-късно Ерлинг Халанд се разписа след разбъркване в наказателното поле и възстанови равенството – 2:2.
В редовното време до нови голове не се стигна и срещата влезе в продължения. В 94-ата минута Калиду Кулибали върна преднината на Ал-Хилал, възползвайки се от прецизно подаване на Рубен Невеш. Но в 104-ата минута Фил Фоудън изравни след отличен извеждащ пас от Райън Шерки.
Крайният победител бе определен в 113-тата минута, когато Маркуш Леонардо отбеляза втория си гол в мача от близка дистанция, оформяйки крайното 4:3 за Ал-Хилал и изпращайки отбора напред в турнира срещу Флуминензе.
Колко скъпо ще струва това отпадане на Манчестър Сити?
Финансовите експерти в Манчестър Сити бяха заложили в клубния бюджет участие поне до четвъртфиналната фаза на Световното клубно първенство. Затова изненадващото отпадане още на осминафиналите означава сериозно отклонение от очакванията и заложените прогнози.
В резултат на това, „гражданите“ ще пропуснат възможността да си осигурят допълнителни приходи в размер на 13,7 милиона долара, като общата сума, която ще приберат от турнира, ще възлиза на около 51,7 милиона долара. Въпреки че сумата остава значителна, загубите са осезаеми както от икономическа, така и от спортна гледна точка.
От футболна перспектива отпадането действа като своеобразна проверка на реалността за състав, който направи сериозни стъпки напред след нестабилния минал сезон. Атмосферата в клуба бе различна – новите попълнения и промените в треньорския щаб внесоха свежест и ентусиазъм. Но тези положителни промени не се оказаха достатъчни, за да поведат Сити към сериозен поход към трофея и финансовите дивиденти, които той носи.
След убедителната победа с 5:2 срещу Ювентус и добро първо полувреме срещу Ал-Хилал, отборът на Хосеп Гуардиола изглеждаше в отлична форма. Въпреки това, неочаквано напусна надпреварата. С шест седмици до началото на новия сезон във Висшата лига, ранното отпадане може да се окаже своеобразна „победа“, която ще даде време за пълноценна почивка и подготовка. Все пак Сити със сигурност се надяваше да стигне далеч по-напред в турнира.
„На етап плейофи всички мачове са трудни. Позволихме им да се представят добре в преходните фази, но и самите ние създадохме много положения и като цяло изиграхме добър мач. Жалко е, че се получи така. Бяхме на толкова добро място и не мога да благодаря достатъчно на щаба и играчите за начина, по който тренираха и се подготвиха – дадоха всичко от себе си. Атакувахме много, новратарят на съперника Буну направи невероятни спасявания. Няма какво повече да се каже. Чувствам, че отборът е добре, но се прибираме вкъщи и сега е време за почивка, за психическо възстановяване, защото много скоро ни предстои нов сезон“, заяви Гуардиола след мача.
Колко значима е тази победа за Саудитска Арабия?
Макар значимостта на отделни мачове в този турнир понякога да бе трудна за преценка, тази победа трябва да се разглежда като изключително постижение – както за Ал Хилал, така за цялата Саудитска Арабия и азиатския футбол. Освен това, тя представлява сериозен тласък за престижа и развитието на Световното клубно първенство като официален турнир.
Важно е да се отбележи, че това не беше Манчестър Сити в пълния си блясък. Отборът на Пеп Гуардиола все още се възстановяваше от най-слабия си сезон от години насам и се опитваше да балансира физическото натоварване, свързано с прехода между две кампании. Въпреки това, Ал-Хилал демонстрира изключителна организация и ефективна контраатака – стил, който без съмнение би се харесал на новия им треньор Симоне Индзаги.
Присъствието на клуб от Близкия изток на четвъртфиналистите, редом с два представителя от Бразилия, може да окаже положително влияние върху глобалната репутация на турнира и да подпомогне неговото утвърждаване. Ал-Хилал остава непобеден на територията на САЩ това лято и се утвърждава като един от най-впечатляващите състави в надпреварата.
Освен чисто спортния аспект, този сблъсък бе и истинско зрелище – от типа, от който Световното клубно първенство отчаяно се нуждаеше. Победата на Флуминензе над Интер допълнително подсили позитивния заряд около турнира, който за момент остави на заден план обичайните теми като жегата, бурите и празните трибуни, и насочи вниманието към случващото се на терена.
Колко силно се представиха бившите звезди от Висшата лига?
Манчестър Сити не би трябвало да бъде изненадан от случилото се, когато Рубен Невеш се отправи да изпълни корнер в началото на продълженията. Португалският национал, добре познат от престоя си в Уулвърхемптън Уондърърс, многократно е доказвал техническите си умения при статични положения – нещо, за което „гражданите“ получиха поредно напомняне.
Неговото опасно центриране достигна до не кой да е, а до Калиду Кулибали – бившият защитник на Челси, който остава изключително силен във въздуха при включвания в наказателното поле. Двамата бивши играчи от Висшата лига се присъединиха към Ал-Хилал през лятото на 2023-а година, когато клубът направи мащабна трансферна кампания, и оттогава се утвърдиха като ключови фигури в състава.
Шест месеца по-късно Невеш призна, че финансовите фактори са изиграли основна роля в решението му да премине в Саудитската професионална лига, но подчерта и амбицията си да допринесе за развитието на футбола в региона.
Изявите на двамата срещу Манчестър Сити доказаха, че класата им остава на обичайното високо ниво. Особено впечатляващо бе представянето на Невеш, който действаше като централен бранител в защитната петица на Индзаги и организираше играта с увереност и прецизност. При третия гол на Ал-Хилал и двамата изиграха ключова роля – момент, който със сигурност е останал в съзнанието на Пеп Гуардиола като поредно доказателство за стойността на опитните футболисти с минало във Висшата лига.
В същото време Флуминензе също продължи към 1/4-финалите в турнира, след като спечели с 2:0 срещу Интер. Още в третата минута Херман Кано откри резултата, а в добавеното време на срещата Еркулес оформи крайния резултат.
Защо Интер се представи толкова слабо?
Може да се посочи горещото време. Може да се вини и лошото състояние на терена в Шарлът. Но каквито и външни фактори да се изтъкнат, не може да се избегне основният извод: представянето на Интер бе далеч под очакваното ниво.
Ранният гол на Флуминензе оказа съществено влияние върху хода на мача. Бразилският тим диктуваше темпото в първите минути, демонстрирайки отлична организация, ефективна контраатака и използване на тактически фалове за убиване на ритъма. По този начин успяха да неутрализират всеки опит на тима на Кристиан Киву да наложи контрол и темпо.
Интер, от своя страна, страдаше от липса на острота в притежанието. Тимът не циркулираше топката достатъчно бързо, за да разтегне или пробие защитната формация на Флуминензе. В много от ситуациите владението бе стерилно – със странични подавания и без реална заплаха в последната третина.
В дефанзивен план слабостите бяха още по-видими. За пореден път проблемите на Интер при защита на центрирания от игра излязоха на преден план. Това бе слабост, от която вече се възползваха и други съперници през сезона. След като италианците елиминираха Барселона на полуфиналите на Шампионската лига, Ханзи Флик предложи ясен модел за противодействие, който Пари Сен Жермен следваше успешно на финала, включително с попадения, реализирани именно след центрирания.
С оглед на това, че Интер разполага с дефанзивна линия от петима играчи, пропуските са особено тревожни. При гола на Херман Кано, Матео Дармиан допусна сериозна грешка, като позволи топката да отскочи в наказателното поле без намеса. Още по-озадачаващ бе фактът, че нито Стефан де Врай, нито Алесандро Бастони се намираха в позиция да предотвратят попадението, въпреки центрирането към “сърцето“ на защитата.
Макар конкретният двубой да може да се определи като изолирано слабо представяне, съществуват системни признаци за отслабване на дефанзивната устойчивост на Интер. И, ако отборът не намери начин да възстанови компактността и концентрацията в защитната фаза, подобни резултати може да станат все по-често явление.
Светкавичният старт на Флуминензе се оказа решаващ
Флуминензе може и да влезе в мача като аутсайдер, но впечатляващият им старт на стадион „Банк ъф Америка“ разказа съвсем различна история. Отборът на Ренато Гаучо изненада Интер с интензивен и агресивен подход от самото начало, улавяйки съперника напълно неподготвен.
До този момент бразилският тим бе стигнал до фазата на елиминациите чрез стабилна игра в защита, след като постигна две нулеви равенства в груповата фаза. Затова Интер логично можеше да очаква още от същото – организирана отбрана, пасивна игра без топка и да му бъде предоставено владението на топката. Вместо това, Флуминензе демонстрира различна философия, пресирайки високо и атакувайки с дързост и увереност.
Още с първия съдийски сигнал офанзивното трио на Гаучо – Херман Кано, Йонатан Ариас и Нонато, който е бивш играч на българския шампион Лудогорец, се хвърли напред, оказвайки сериозен натиск върху защитата на Интер. Този подход даде почти мигновен резултат: Нонато притисна Стефан де Врай, който направи неубедителен пас към Ян Зомер. Швейцарският вратар едва успя да реагира и с ляв крак изчисти топката пред настъпващия Кано.
Но предупреждението не бе разчетено правилно от Интер. Само няколко минути по-късно защитната линия отново се пропука. След хаотичен момент в центъра на терена, Де Врай направи небрежен опит да изчисти, но топката се отклони от Матеуш Мартинели и попадна в краката на Ариас. Колумбиецът напредна по десния фланг и центрира, като кълбото рикошира неочаквано и попадна пред Херман Кано.
Аржентинският нападател не се поколеба – с мощен удар с глава той реализира попадение, което не само откри резултата, но и бе символ на смелия и неочаквано проактивен подход на Флуминензе. Головият му усет и завършекът му в наказателното поле бяха достойна награда за колективната агресия и решителност, демонстрирани от бразилския тим в откриващите минути.
Флуминензе не просто наруши очакванията – те ги преобърнаха с главата надолу още преди съперникът да намери ритъма си.
Колко голям шок бе победата на Флуминензе над Интер?
Поредна изненада, поднесена от бразилски отбор, но този път, може би, най-сериозната до момента. След като Фламенго и Ботафого вече сътвориха сензации, побеждавайки съответно Челси и Пари Сен Жермен в груповата фаза, триумфът на Флуминензе срещу Интер изглежда като кулминация на южноамериканската съпротива на турнира.
Флуминензе влезе в сблъсъка не само като аутсайдер, но и като, на пръв поглед, най-скромният от трите бразилски представителя. Според глобалната класация на Opta, която обхваща над 13 000 клуба по цял свят, Флуминензе е поставен на 181-во място – на цели 23 позиции зад Уотфорд, отбор от английския Чемпиъншип. За сравнение, Интер е в Топ 10 на света, което подчертава мащаба на разликата на хартия.
Победата на Флуминензе идва не просто срещу фаворит, а срещу вицешампиона на Европа – отбор с високо реноме, значително по-висока пазарна стойност и далеч по-опитен състав. Дотук елиминационната фаза бе започнала да прилича на поредно доминирано от Европа състезание: с Челси, Байерн Мюнхен и ПСЖ сред четвъртфиналистите, изглеждаше, че Старият континент отново ще наложи своето превъзходство.
На този фон сензационните резултати на южноамериканските клубове носят особен заряд. Победата на Флуминензе над Интер, както и тази а на Ал Ахли над Манчестър Сити няколко часа по-късно, не просто разчупиха очакваното статукво – те дадоха надежда за истинско съперничество. За ръководството на ФИФА това развитие е изключително желано. Организацията отчаяно се стреми да избегне превръщането на Световното клубно първенство в „олекотена лятна версия“ на Шампионската лига, доминирана от същите европейски грандове.
Няма коментари.