Централният нападател на Ботев (Пд) Атанас Илиев прави много силен сезон. Той води битка с Кешеру за голмайстор №1 на първенството, а попаденията му – до този момент 13, носят ценни точки на „канарчетата“ в тежки за тях времена.
Логично, изявите на Наско не останаха незабелязани от Ясен Петров и той покани футболиста за първи път в националния отбор на България.
В интервю за Nostrabet.com Атанас Илиев коментира първата си повиквателна за трикольорите, разкрива какво иска да постигне с Ботев и дали мисли за трансфер зад граница.
Г-н Илиев, как приехте поканата на Ясен Петров?
– За всеки футболист е чест и признание да облече националната фланелка. И щом в даден момент е привлякъл интереса на селекционера на държавния тим, означава, че се справя в клуба си. Но това, че съм поканен, не значи, че ще играя.
Вие изненадан ли сте, че станахте част от националния?
– Вижте, честно казано, аз не играя футбол, за да ме канят в националния. Аз играя футбол и му се наслаждавам, за да съм полезен на отбора си. Бъдете сигурни, че мисленето и поведението ми на терена ще останат същите, без значение дали съм част от държавния тим или не занапред.
Играли ли сте заедно с някои от футболистите, които Ясен Петров повика за първите три мача от световните квалификации?
– Не, но с много от тях сме били само съперници на терена и се познаваме. Познавам и Илиан Илиев, тъй като когато бях в юношите на Черно море, той започна да играе за децата на клуба на стадиона под Аспарухов мост.
Стигнахте до националния, на кои треньори сте благодарен за изграждането и развитието Ви като футболист?
– На първия ми треньор в децата на Добруджа Радо Боянов, после в школата на Черно море на Тодор Каменов и Валентин Станчев. След това имах възможност да работя в Монтана и с един прекрасен специалист, какъвто бе Ферарио Спасов.
Какво очаквате от първите три мача на България по пътя към Катар 2022 срещу Швейцария, Италия и Северна Ирландия?
– Отборът ни се обновява, така че ще е прекрасно, ако покажем добър футбол и върнем поне малко усмивките на българските фенове.
Вашият Ботев тръгна колебливо напролет, но постепенно набирате скорост?
– Много млади чужденци дойдоха, трябва време да се сработим и този процес още продължава. Но новите са с качества, адаптират се към колектива и стила на игра, и резултатите и продукциите ни стават по-добри. Това обаче е само едно ново начало за Ботев.
Какви са целите пред отбора този сезон?
– На първо време да завършим редовния сезон между 7-о и 10-о място, за да сме спокойни и избегнем излишни усложнения в „мелницата“ между последните 4 отбора. Ако го постигнем, ще сме по-разкрепостени и в така наречената първа четворка ще изиграем шест добри мача, в които се надявам възходът ни да продължи.
Колко точки Ви трябват в последните 5 срещи, за да си гарантирате спокойствие?
– Определящи за нашето класиране ще са следващите ни три двубоя – във Велико Търново и Враца, и със Славия у дома. В тях трябва да вземем колкото се може повече точки. Знам, че при двете ни гостувания ще има повече битка и борба, тъй като и съперниците ни са в деликатна ситуация. Дано времето позволи да се играе футбол, защото на един мач във Враца например като падна дъжд, теренът стана ужасен.
Ще преборите ли Кешеру за голмайсторския приз?
– Нямам подобни амбиции. Хората около мен ми казват: Наско, ти ще вкараш повече от 20 гола този сезон. Аз обаче съм готов да спра с головете дотук, но Ботев да побеждава и да се класира колкото се може по-високо. За мен е важно да съм отборен играч, а не колко гола отбелязвам.
Какво изисква от играчите на Ботев треньорът Валентич?
– Да сме винаги дисциплинирани, да се влагаме и да се раздаваме на 100 процента както в тренировките, така и в мачовете.
Липсва ли Ви Тодор Неделев?
– Разбира се. Нямам търпение Тошко да се завърне. Той е наш лидер и може с едно центриране, с един удар и с едно отиграване да решава мачове.
Какво искате да постигнете с Ботев?
– Искам, след като бъде надградено през лятото, да преследваме по-високи цели другия сезон и да ги изпълним. Целите да са такива, каквито отговарят на името и традициите на Ботев, а отборът да практикува печеливш футбол, както му прилича на Ботев.
Вие правите най-силния си сезон в кариерата, знаете ли дали има вече интерес към Вас от грандовете в България?
– Не съм чувал подобно нещо, а и доколкото разбирам от Ботев смятат да ми предложат нов договор. Така че се виждам като част от един успешен проект „Ботев“.
При какви условия бихте заиграли зад граница?
– Аз имам договор с Ботев и за да напусна в посока чужбина, офертата трябва едновременно да устройва клуба и мен. Няма да скрия, че вече получих предложения от чужбина, но пред мен не стои въпросът на всяка цена да отида на гурбет. Ако го направя един ден, трябва да си струва.
Какво бихте казали на феновете на Ботев (Пд)?
– Те са най-великата публика в България. Показаха го и в последните трудни месеци за нас. Дано скоро да получат възможност отново да са на трибуните, защото подкрепата им към нас означава много.
Г-н Илиев, дебютирахте в мъжкия футбол с Черно море. Съжалявате ли, че там не Ви дадоха шанс да успеете?
– И да съжалявам, нито мога да върна нещата назад, нито да ги променя. Просто така се стекоха обстоятелствата. През лятото на 2014 година проведохме 25 дни подготовка в Банско и когато се върнахме във Варна, се разбра, че Мирослав Манолов е пред завръщане в тима. С него ставахме четирима централни нападатели и единият трябваше да отпадне. Живко Петков беше любимец на треньора Сашо Станков, Георги Божилов също го оставиха и „изгорях“ аз.
Вярно ли е, че на по-късен етап е имало възможност да се завърнете на „Тича“?
– През лятото на 2016 година Никола Спасов, Бог да го прости, ме искаше отново в Черно море. Дори бе постигната и договорка с Монтана за мен. Но изненадващо след два дни Гонзо се върна като старши треньор на Черно море. Тогава и аз промених решението си да се върна във Варна.
Няма коментари.